Димчо Дебелянов
Кристална нощ. Стоя под гранките…

Кристална нощ. Стоя под гранките,

заспали на ароматни дървеса,

и вслушвам се в нощта,

о, моя хубава мечта!

 

На твойта стая в светналий прозор

аз впил съм огнен взор,

дано те зърна там,

о, дивен плам,

блестящ в душа ми, теб посветен храм!

 

И ти се мярна — призрак, изтъкан

от лек ефир;

и сладка радост в мен цъфна,

ала изгуби се за миг и пак

обзе душа ми страшен мрак…

 

Кристална нощ. Стоя под гранките,

заспали на ароматни дървеса,

и вслушвам се в скръбта,

запяла в моите гърди!

И чезна аз без теб, о, моя хубава мечта!