Димчо Дебелянов
Не!

Аз любих те, както във пустиня

скитник морен люби хладний кът,

дето може тихо да почине

и да сбере сили зарад път.

 

Но към мен ти хладна бе — не блясна

в теб вълшебний жар на любовта

и без време мойта страст угасна,

както гаснат есенни цветя.

 

Веч прощавай — миналото срито

на забрава вечна ще предам

и дълбоко теб ще да заровя

в туй сърце — без бог останал храм.