Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Източник
lafazanovi.cult.bg

История

  1. —Добавяне

От жълтото сърце на есента

изтичат ветрове със хладна стъпка.

Избяга от морето радостта,

по-кротка от горчива морска тръпка.

 

Луната пребледнява като сол,

а въздухът парлив е от студено,

на моя бряг под пясъчния ствол

аз скътала съм лятото и мене.

 

Ноември ме сковава с есента,

която като студ в кръвта се стича,

но Май ще ми възвърне радостта.

Единствено тогава съм момиче!

 

2.11.1975 г.

Край