Петя Дубарова
Да съм слънчево момиче

В дланите ми каца слънцето червено —

добро и светло, като гълъб ален,

то сгушва се усмихнато във мене

и пулсът ми запява в миг запален.

 

Аз искам слънце цял живот да имам

и дланите ми винаги да парят;

да нося дъх на слънце негасимо

и буйно да горя, да не догарям.

 

И хората да гледат мен засмени,

да казват „Тя е слънчево момиче,

във вените й слънчево червени

дъхът на слънцето с кръвта й тича.“

 

Аз искам, щом издъхна уморена,

то — слънцето — със мен да не изстине,

а светло като мойта кръв червена

да блесне над земи и над градини.

 

Да литне между хората щастливи,

за себе си и мен да им разказва

и аз ще бъда жива, вечно жива,

защото мойто слънце няма да залязва.