Метаданни
Данни
- Серия
- Право по рождение (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Miracle of Rare Design, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Славянка Мундрова-Неделчева, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Victor
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Издание:
МАЙК РЕЗНИК, ПРЕОБРАЗЕНИЯТ. Transcensus
Американска, първо издание
Редактор Весела Петрова
Предпечатна подготовка Митко Ганев
Формат 84/108/32 Печатни коли 13
ИК „Лира Принт“ София, „Цариградско шосе“ 113
Печат „Балкан прес“ АД — София
Превод (c) Славянка Мундрова, 2000 (c) Лира Принт, 2000
ISBN 954-8610-28-0
Формат: 130×200 мм. (20 см.). Страници: 202. Цена: 5.00 лв.
Transcensus
Mike Resnick A MIRACLE OF RARE DESIGN:
A Tragedy of Transcendence
Copyright (c) 1994 by Mike Resnick
История
- —Добавяне на анотация
- —Добавяне
22.
Нора Уолъс вдигна глава от бюрото си и видя една добре облечена жена, застанала пред нея.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — запита я тя учтиво.
— Дойдох да ви спра да унищожите Завиър Ленъкс — отвърна Анджела Стоун, мъчейки се да сдържа емоциите си.
— Вие трябва да сте…
— Агентката му.
— Щях да кажа „бившата му съпруга“.
— И това също.
— Опитвах се да се свържа с него много пъти, след като си дойде от Артизмо — обясни Нора, — но той отказва да отговори на съобщенията, които му пращам.
— Какво смятате да правите? — запита хапливо Анджела. — Да го превърнете в още някое чудовище ли?
— Изборът е негов — натърти Нора. — Изглеждате ми много разстроена, госпожице Стоун. Моля, седнете.
Анджела седна на стола, който Нора й посочи, и я погледна. Когато стана ясно, че Нора няма да проговори първа, тя каза:
— Той вече не е човешко същество!
— Разбира се. Сега е Ястреборог.
Анджела поклати глава.
— Не. Не разбирате.
— Тогава може би ще ми обясните.
— Когато се върна сега, е по-различен, отколкото след като беше станал Светулка. Беше в депресия, въртеше се безцелно из къщи, беше неконтактен, но все още беше човешко същество под онази външност.
— А сега усещате, че вече не е, така ли?
— Преди четеше всичко, каквото му попадне — отговори Анджела, спря за миг с разстроено лице и гласът й потрепери. — А когато се върна от Артизмо, махна от къщи всичките си книги и записи.
— Може би има нови интереси — предположи Нора.
— Има. Махна химическия душ и инсталира нов, с истинска вода. Сега седи по десет-дванайсет часа под водата. Просто седи. Не се къпе, не си пее, не прави нищо.
— Новото му тяло е създадено за свят, където вали през повечето време — обясни Нора. — Ако само това е проблемът…
— Надали! — прекъсна я Анджела. — Едва го отървах от затвора!
Нора Уолъс сви вежди въпросително.
— Съседът му си донесъл от Земята две котки преди около година. Едната тъкмо се била окотила. — Тя спря, за да се овладее. — Полицията го арестува, след като убил и изял всичките котенца заедно с майка им!
— След като какво?
— Добре ме чухте! Това вече не е Завиър! Когато не стои под душа или не убива малки беззащитни животни, той просто седи. Никога не говори, нито отговаря. Обичаше да слуша музика. Сега не иска да чуе и един тон.
— Работи ли изобщо? — запита Нора.
— Не, нищо не е направил.
— Говорил ли е с вас за преживяванията си на Артизмо?
Анджела поклати отрицателно глава.
— Питах го, но каза, че няма да разбера за какво става дума. — Тя направи усилие да прикрие страха си. — Вярвам му. Господ знае, че не мога да разбера вече нищо, свързано с него!
— Съчувствам ви, госпожице Стоун. Но не разбирам какво очаквате аз да направя.
— Превърнете го пак в човешко същество. И му осигурете психиатрична помощ, някой, който да открие истинския Завиър Ленъкс, докато още може да се стигне до малкото, останало от него.
— Той е същество със свободна воля, също както сме вие и аз — отговори Нора Уолъс. — Не мога насила да го карам да се върне при рода на Хората, ако не иска.
— Той е същество, така е — потвърди Анджела, — но не като мен и вас. Наблюдавах го оня ден как гледаше през прозореца към едно дете. Изплаши ме до смърт. Изглеждаше… Гладен… — Тя замълча и погледна Нора. — От вас дойде подтикът му да сменя телата си. Вие сте длъжна да го върнете в първоначалния му вид.
— Това не зависи от мен. Решението е негово.
— Той не е способен да взема разумни решения.
— Може би е по-разумен, отколкото го смятате. Справи се блестящо и с двете си мисии.
— Не ме е грижа за проклетите ви мисии! — избухна Анджела. — Безпокоя се за Завиър!
— Той спаси четири човешки същества с огромен риск за себе си, докато беше на Артизмо — отбеляза Нора. — Това звучи ли ви чуждопланетно?
— Той иска да убива и да яде деца, а вие ми говорите за него като за някакъв герой! — Анджела спря, правейки почти физически усилия да се овладее. — Не го познавате така, както аз го познавам. Живях три години с него и една от причините, поради които го напуснах, е тази, че той е един от най-егоцентричните Хора, които някога съм срещала. Казвам ви го, защото въпреки многото си добродетели истинският Завиър никога няма да се отклони и на милиметър от пътя си, за да помогне на друго човешко същество, ако не види зад този случай книга или история.
— Може би и тук има някоя история.
— Когато се върна у дома, той ми нареди да го освободя от всички ангажименти за написване на книги на каквато и да е цена.
— И вие направихте ли го?
— Не. Когато го превърнете отново в човешко същество, той ще може да си изкарва хляба само с това.
— Казахте ли му го?
— Не. Не ми трябва беля. Той може да ме прекърши на две с това ново тяло, а кой знае какви са умствените му процеси?
— И вие потвърдихте, че сте отменила всичките му договори?
— Да.
— Той е разбрал, че сте го излъгала, госпожице Стоун.
— Не вярвам.
— Сигурна съм, че умеете добре да лъжете — не искам да ви обиждам, но като Ястреборог той има известни способности. Повярвайте ми — не можете да скриете истината от него, както не можете да скриете и чувствата си.
— Нима е в състояние да чете мислите ми?
— Не съвсем. Но разчита емоциите ви и тъй като е много интелигентен, несъмнено отгатва какво си мислите.
— Това е отвратително! Умът ми да се показва така оголен пред това чуждопланетно нещо…
— Той не е нещо, госпожице Стоун. Той е просто човешко същество, облечено в друг костюм и играещо роля, за която усилено е репетирал. Просто не разбира, че вече не е на сцената.
— Вие си имате отговор за всичко! — изсъска Анджела. — Но съпругът ми изчезва в този костюм, който сте му създали, а вие май не разбирате какво става.
— Бившият ви съпруг — уточни Нора. — Трябва да го оставите, госпожице Стоун. Дали ще поиска да се върне сред Хората или не, той все едно няма да бъде онзи Завиър Уилям Ленъкс, когото сте познавала.
— Сегашен, бивш, няма значение! Може би вече не сте в състояние да помогнете на едно уникално и много надарено човешко същество, но вие дори не искате да признаете, че проблемът съществува!
— Нито е вярно, нито е почтено от ваша страна, госпожице Стоун. Ситуацията няма прецедент. Досега никой от рода на Хората освен Завиър Ленъкс не е преживял това. На никого не се е налагало да се връща от такова преживяване, за да разкаже. — Тя погледна съчувствено към разстроената жена. — В този случай сме на девствена територия. Нито вие, нито аз имаме представа докъде може да го доведе всичко това.
— И докато вие се смятате за непогрешими, той измъчва и убива малки животни и прекарва половината от живота си под струи течаща вода — завърши с горчивина Анджела.
— Аз ще стигна по-далеч, госпожице Стоун — Нора отмерваше внимателно всяка своя дума. — Ще настоявам той да бъде докаран тук незабавно за психиатричен преглед и ако лекарите потвърдят страховете ви, няма да му се позволи да контактува с Хора, докато не бъде излекуван. Това приемливо ли е за вас?
— Ще го върнете ли в предишната му физическа форма?
— Не мога да ви обещая — рече Нора. — Това все още си остава негово решение. — Тя замълча за миг. — Но ако нашите психиатри преценят, че е готов, няма да е проблем.
Анджела се изправи и тръгна към вратата, но изведнъж спря и се обърна към нисичката жена зад бюрото.
— Вие го развалихте. Вие трябва да го поправите.
Когато Анджела си отиде, Нора Уолъс веднага включи видеофона и се свърза с един от подчинените си.
— Време е да докараме нашия господин Ленъкс, независимо дали иска да дойде. Дръжте го в изолатора, докато стане готов за психиатричните прегледи. И никакви посетители.
— Дори госпожица Стоун?
— Особено госпожица Стоун.