Майк Резник
Преобразеният (12)

12.

Благодарение на новите си усъвършенствани сетива Ленъкс се събуди дълго преди стъпките да спрат пред килията му. Надигна се и погледна към коридора. След миг силовото поле беше дезактивирано и в стаята влезе нисък чернокож мъж.

— Господин Ленъкс?

— Да — отговори Ленъкс, изправяйки се с мъка на крака. — Вие ли сте полковник Мбака?

— Аз съм. Извинете за лошото отношение, на което сте станал жертва тук. Виновните сигурно вече са наказани.

— Добре.

Мбака повдигна едната си вежда.

— Интересен отговор — каза накрая.

— Наистина ли?

Полковникът кимна.

— По-скоро очаквах да кажете нещо от рода, че те са изпълнявали дълга си и че ги разбирате.

— Майната им — отсече Ленъкс.

— Добре, добре, господин Ленъкс. Но трябва да признаете, че историята ви никак не е за вярване.

— Какво значение има — пресече го Ленъкс. — Щом се отнасяте така с невъоръжените Светулки, нищо чудно, че не ви искат на тяхната планета.

След кратък размисъл полковникът кимна.

— Добре казано — и замълча. — Ще дойдете ли с мен до кабинета ми? Трябва да обсъдим някои неща.

— На бас, че ще дойда — последва го веднага Ленъкс. Докато вървяха по коридора и минаваха покрай столовата, той усещаше любопитните и доста често враждебни погледи на бойците, мъже и жени, които седяха там. Огледа се за офицера, който го бе арестувал и бил, но не го видя никъде. „Точно така. Мога да си представя как ще реагират приятелите му, ако го видят нападнат от Светулка.“

Накрая стигнаха до спартански обзаведения кабинет на Мбака. Полковникът седна зад бюрото си и посочи на Ленъкс един стол от другата страна.

— По-добре да остана прав — отказа Ленъкс. — Земните мебели не са удобни за новото ми тяло.

— Както искате — вдигна рамене полковникът. — Мога ли да ви предложа нещо, господин Ленъкс? Може би едно питие?

Ленъкс поклати глава.

— Боя се, че не. Метаболизмът ми няма да го понесе.

— Добре — и Мбака отново вдигна рамене. — Инструктираха ме да ви помагам с каквото мога, но никой не ми е казал точно защо сте на Медина. Ако не е секретно, ще бъде добре да ми разкажете.

— Простичко е — отвърна Ленъкс. — Дадоха ми шест месеца, за да убедя Светулките да ни позволят да копаем в пустинята край Браканан. Никой не ми е казвал какво ще стане, ако се проваля, но се обзалагам, че в такъв случай само след две години няма да има жива Светулка, с която да преговаряме.

— Така смятате вие — възрази Мбака. — Не сте нито дипломат, нито военен, знам и че не сте геолог. Защо избраха точно вас?

— Защото знам за Светулките повече от другите Хора и владея един от техните диалекти — този, който се говори в Браканан.

Мбака погледна съществото пред себе си с явно любопитство.

— Колко време бе необходимо, за да ви превърнат в… това?

— Няколко месеца.

— Може ли да ви питам нещо лично?

— Моля.

— Защо се съгласихте?

— Ще напиша бестселър.

Мбака не изглеждаше убеден.

— Ако се нуждаете от физическа трансформация, за да пишете бестселъри, що за писател сте тогава?

— Не искам и да стана свидетел на още един геноцид на невинна раса.

— Невинна за какво, господин Ленъкс? — запита Мбака. — Сигурно не за изтезания и рязане на крайници. — И той замълча. — Впрочем четох досието ви. Не сте направил нищо, за да предотвратите изтребването на други раси.

„Защо съм тук в чуждопланетно тяло? «Защото имах тази възможност» — мога ли да отговоря така?“

— Питате ли ме или искате да спорим? — запита ядосано Ленъкс.

Мбака го изгледа ледено.

— Какво точно искате да направя?

— В пустинята на няколко мили оттук се намира една Светулка на име Борлешан. Той има нужда от незабавна медицинска помощ. Искам да го докарам тук.

— Какво му е? — осведоми се Мбака. — Заразен ли е?

— Счупена му е колянната капачка, има и сериозни наранявания на сухожилията и мускулните връзки. Искам най-добрият ви хирург да го излекува.

— Как се случи това?

— Аз го направих.

— И сега искате да му помогнем?

— Това е дълга история — рече Ленъкс. — Но той ми вярва и иска да повярва и на вас, а то е повече, отколкото други Светулки някога са правили. Това е отворена врата и не искам да пропусна тази възможност.

— Заема ли някакъв официален пост в Браканан?

— Той е рейбони — поклати глава Ленъкс.

— Рейбони?

— Разбойник.

Мбака се намръщи.

— Сега съвсем ме объркахте. Наранявате коляното на един разбойник и изведнъж решавате, че той има солидни връзки със законното правителство?

— Тяхното общество не е като нашето — обясни Ленъкс. — Рейбоните са уважавана каста, която броди из пустинята. Те имат строг кодекс на поведение. Не нарушават законите в градовете, затова им се позволява свободно да се движат из тях.

— Но как той ще може да убеди ръководителите в Браканан…

— Той може да разкаже на всички Светулки, които пожелаят да го изслушат, че не всички Хора са за убиване — прекъсна го Ленъкс. — Вие му оправяте крака и го пускате да си ходи, а той разказва тази история във всеки град, през който мине. — Спря да си поеме дъх. — Бих изтъкнал, че това ще е първият положителен отзив за нас, откакто сме кацнали тук.

— Откъде сте сигурен, че той ще отиде в Браканан?

— Аз ще го заведа там.

— Приятел ли ви е?

— Не съвсем.

— Ами тогава?

— Доверете ми се — каза убедително Ленъкс. — Ако му наместите крака и го помоля да идем в Браканан, ще се съгласи.

— Добре, вие сте експерт по Светулките, така че щом казвате, че ще дойде с вас, трябва да ви повярвам. — Мбака направи малка пауза. — Ще пратя веднага да го доведат.

— Трябва да дойда и аз. Ако види вашите бойци без мен, ще се бие или ще бяга.

— Как ще избяга с ранен крак?

— Има кадеко.

— Това какво е, от ония животни, които се яздят ли?

— Точно така.

— Добре, господин Ленъкс — въздъхна Мбака. — Има ли нещо друго?

— Има.

— И какво е то?

— От този миг нататък ви моля да отворите лечебницата за всяка невъоръжена Светулка, която дойде тук за медицинска помощ.

Мбака сви вежди.

— Още колко такива сте скрил там, в пустинята?

— Николко. Но тяхната медицина е на много ниско равнище. Щом искаме да ги убедим да преговарят с нас, трябва да им предложим нещо, от което имат нужда, в замяна на правото да разработваме диамантените мини. Медицината изглежда доста по-практична и по-малко опасна от оръжията.

— Ние знаем много малко за физиологията на Светулките — каза Мбака, сякаш отдавна го беше премислял. — Може да допуснем грешка и те да сметнат, че се каним да ги убием.

— Департаментът на извънземните работи ще ви свърже с доктор Беатрис Нгони, тя е хирург и ръководеше моята метаморфоза. Правила е дисекция на много трупове на Светулки и ще предаде знанията си на вашите лекари. А колкото до болестите, правете каквото можете и се надявайте, че повечето от тях няма да имат достатъчно сили, та да стигнат чак дотук.

— Вероятно ще мине доста време, докато се свържем с тази доктор Нгони и тя ни прати сведенията по субкосмическата радиовръзка.

— И много дни ще минат, преди да имате пациенти Светулки — увери го Ленъкс. — Първо, Борлешан трябва да разнесе вестта, второ, те трябва да свикнат с мисълта, че ние не се каним да ги убиваме още щом ги видим.

— Добре. Нещо друго?

— Да, само едно.

— По-точно?

— Няма значение дали ще наместите коляното на Борлешан или ще го смените. Няма значение дали ще ходи със собствения си крак или с протеза. Но е задължително да не куца и да не чувства никакви болки, разбирате ли?

— Трудно изискване, господин Ленъкс.

— Имайки предвид, че се надявате да избегнете войната и да измъкнете диаманти за милиони оттук, по-скоро бих го сметнал за доста проста задача.

— За писател с мания за величие може и да е така. Но за хирург, който никога не е работил върху Светулки, може би не е.

— Бях писател и някой ден пак ще бъда — отбеляза Ленъкс. — Но точно сега съм Светулка. И ако някой тук реши нещо друго за Борлешан, имам всички шансове да се превърна в мъртва Светулка.

— Не мога да си представя защо сте се загрижил за Светулка, която вече сте осакатил.

— Той има приятели, които са склонни да мислят най-лошото за Хората — отговори Ленъкс и добави кисело: — Поне трийсет-четирийсет милиона такива като него.