Метаданни
Данни
- Серия
- Оракула (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prophet, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Сийка Нотева, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Издание:
МАЙК РЕЗНИК, ПРОРОЧИЦАТА, Американска, първо издание
Превод (c) Сийка Нотева, 1996
Редактори Весела Петрова Владимир Зарков
Формат 84/108/32 Печатни коли 16
Страници: 206. Формат: 125x195 мм. Цена: 600 лв (1.50 лв). ISBN: 954-8610-11-6.
ИК „Лира Принт“ София, „Цариградско шосе“ 113 тел. 71 6768,74301 /в. 391
Печат ДФ „Балкан прес“ — София, 1997
(c) ЛираПринт, 1996
История
- —Добавяне на анотация
- —Добавяне
ВТОРА ЧАСТ
КНИГА НА ЛЕДЕНИЯ
8.
Силиконовото хлапе, издокаран в нови ярки дрехи и лъскави черни ботуши, влезе в таверната „Краят на пътя“, изчака вратите да се затворят зад него и се огледа. Обстановката съвпадаше с представата му за Вътрешната граница: хазартни играчи и проститутки, миньори и авантюристи, всичките въоръжени, всичките истински или потенциални убийци. Синия павилион наистина принадлежеше на Демокрацията, а „Краят на пътя“ беше точно там, където трябваше да бъде — Търговски град на малък свят по Границата, чието име бе Последен шанс.
Огледа залата още веднъж, щастливо осъзна, че няколко клиенти се взираха любопитно в него, и кимна одобрително. Най-накрая отиде на бара.
— Какво да бъде? — попита Ледения, приближил се накуцвайки да го обслужи.
— Една бира.
— Идва веднага.
Ледения поднесе празна чаша под кранчето, измърмори „Налей“, изчака един момент, заповяда му да спре и плъзна чашата по плота до Силиконовото хлапе.
— Желаете ли нещо друго?
— Не, само бира — отвърна Хлапето и постави няколко шестоъгълни монети на плота.
Замълча и се вгледа съсредоточено в Ледения.
— Нещо не е наред ли? — последният отвърна подозрително на погледа му.
— Странно.
— Кое?
— Съвсем не приличате на жива легенда.
— Е, да си кажа правичката, не се чувствам като такава. Но просто от любопитство ме интересува — как трябва да изглежда една жива легенда?
— Не знам — вдигна рамене Хлапето. — Ама не като вас… И все пак сигурно наистина сте толкова изключителен, колкото разправят, иначе не бихте доживял тази възраст.
— Синко, нека ти дам един приятелски съвет, ако ми позволиш — рече Ледения, вперил напрегнато поглед в Хлапето.
— Какъв съвет?
— Не знам дали съм толкова изключителен, колкото казват, или не съм, но мога да те уверя, че съм достатъчно силен… Не можеш да ги видиш, но точно в този момент в теб са прицелени четири пистолета, така че моят съвет е да не предприемаш нищо, за което няма да доживееш да съжаляваш.
— Четири? — възкликна изненадано Хлапето и се огледа още веднъж наоколо. — Къде са?
— Това се казва въпрос — Ледения се усмихна студено. — А като говорим за въпроси, може би ще ми кажеш какво точно правиш на Последен шанс?
— Дойдох да ви намеря.
— Добре, намери ме. И сега какво?
— А сега ще ви предам съобщение от Гробокопача.
Ледения го изгледа.
— Какво знаеш за Гробокопача? — попита накрая.
— Може да се каже, че сме партньори.
— Не, аз не бих казал такова нещо — отвърна Ледения. — Мъже като Ломакс работят сами.
— Ами… — Хлапето малко се смути. — Той ми даде кораба си и ми се довери да ви предам съобщението му.
— Добре — съгласи се Ледения. — Какво трябва да ми кажеш?
— Тук ли? На бара?
Ледения го изгледа развеселено.
— Няма никой на метър около нас. Може би предпочиташ да ми го кажеш до рулетката или в мъжката тоалетна?
Хлапето вдигна рамене и се наведе над плота.
— Мъжът, който изпраща хора да те убият, е ръководител на религиозен култ и се нарича Миропомазания.
Ледения се намръщи.
— Никога не съм чувал за него. Защо иска смъртта ми?
— Не знам.
Ледения започна да бърше една чаша, докато обмисляше чутото.
— Защо Ломакс просто не ми се обади по радиото? Защо изпрати теб?
— Тръгна за среща с Миропомазания и… ами…
— Ти не беше поканен?
Хлапето кимна.
— Ами така става, когато си младши партньор.
— Има и още.
— О?
Хлапето извади пръстена на Ломакс.
— Той каза да ти покажа това.
— Добре, виждал съм го, негов е. А какво още трябва да ми кажеш?
— Че независимо какво чуеш за него, не е тръгнал да те убива.
— Ще чуя ли такова нещо? — попита Ледения.
— Така мислеше.
— Значи се е срещнал с Миропомазания под прикритието на наемен убиец?
— Бързо се досети.
— Е, нека се надяваме, че Миропомазания няма да му предложи толкова много, та да забрави за лоялността.
— Няма да забрави — увери го Хлапето.
— Ще се изненадаш какво могат да направят хората за пари. — Ледения извади бутилка иззад бара, взе две чаши и се отправи накуцвайки до празна маса недалеч от вратата. — Ела, млади човече, трябва да си поговорим.
Хлапето го последва и седна срещу него.
— Пийни едно — Ледения напълни двете чаши и побутна едната към младежа. — За сметка на заведението.
— Благодаря. Какво е това?
— Уиски от системата Байндър.
Хлапето отпи глътка. Алкохолът опари езика и гърлото му, но той се насили да се усмихне и измърмори:
— Добро е.
— Никога не ставай дипломат или политик — рече кисело Ледения.
— Моля?!
— Лош лъжец си.
— Казах, че ми харесва — раздразнено повтори Хлапето и изпи остатъка на един дъх, като неуспешно се опита да прикрие задавянето си.
— Как, по дяволите, се хвана Ломакс с тебе?
— Това пък какво значи?
— Искам да знам как, по дяволите, се хвана Ломакс с теб — повтори спокойно Ледения.
— Направих му една услуга на Сивия облак.
— Каква?
— Спасих му живота.
Ледения го изгледа.
— Ти? — не повярва Ледения.
— Аз.
— Ако попитам как, вероятно ще ми разкажеш.
— Мислиш, че лъжа ли? — разгорещи се Хлапето.
— Нека просто кажем, че преувеличаваш. И така ще е най-добре — добави той. — Ако на Ломакс му се е наложило ти да го спасяваш, значи не съм наел човека, когото трябва. А аз остарях, защото не греша в преценката си за хората, с които работя. — Замълча. — Къде срещнахте Миропомазания?
— Не сме се срещали. Свързахме се с един от неговите хора на Олимп, но аз не знам къде е Миропомазания.
— А какво знаеш за него?
— Не много. Само че е водач на някакъв култ и че желае смъртта ти.
— Сигурен ли си, че говориш за мъж, а не за жена? — попита Ледения и отпи глътка от чашата си.
— Да. Поне Корбеккиан — това е неговият човек на Олимп, който продължава да наема хора да те убият — та той говореше за мъж. Защо? — попита Хлапето. — Да не би някоя жена да ти има зъб?
— Възможно е. Просто исках да съм сигурен, че новото й име не е Миропомазания.
— Значи все пак някъде има жена, която иска да те убие — повтори Хлапето с озарено от любопитство лице. — Какво си й направил?
— Дълга история — Ледения пресуши чашата си.
— Целият съм в слух.
— Не е твоя работа.
— Знаеш ли, не си най-дружелюбният човек, когото съм срещал.
— През последния месец четирима души, които никога преди не съм виждал, се опитаха да ме убият. А сега ти се появяваш изневиделица и ми казваш, че някакъв религиозен куку, за когото никога не съм чувал, желае смъртта ми и че тези дни ще ми кажат, че Гробокопача работи за него. При тези обстоятелства някои хора може и да се държат дружелюбно, но аз не съм от тях.
— Но аз съм тук, за да ти помогна!
— Ти? — усмихна се развеселено Ледения. — Ти пък какво можеш да направиш?
— Ще се изненадаш.
Ледения вдигна рамене.
— Вероятно… Как се казваш?
— Наричат ме Силиконовото хлапе.
— Кой те нарича така?
Хлапето преглътна.
— Всеки, който ме е срещал, откакто напуснах Сивия облак — отговори неубедително той.
— Всичките, а? Е, изглежда интересно име, особено за младеж, който е от плът и кръв. Как се сдоби с него?
— Гробокопача ми го даде.
— В такъв случай съм впечатлен — рече Ледения, — Защо си Силиконовото хлапе?
— Имам имплантирани чипове за виждане в инфрачервения и ултравиолетовия спектър. А по пътя от Олимп дотук изобретих един, който ще ми даде възможност да реагирам по-бързо от всеки друг в галактиката.
— Но все още не е имплантиран в теб?
— Не, но това е проста хирургическа операция. Ако имате лекар на Последен шанс, мога да я извърша за по-малко от час.
— Имаме един — отговори Ледения, — но не е изтрезнявал от близо десет години. Ако бях на твое място, щях да почакам, докато посетя по-голям свят.
Хлапето изглеждаше страшно разочарован.
— Надявах се да я осъществя тук, за да мога да те защитавам.
— Благодаря за загрижеността, но нямам нужда от защита на собствения си свят… Освен това този следобед тръгвам.
— О? Къде отиваш?
— В Демокрацията.
— Защо?
— Защото ако стоя тук, ще съм удобна мишена за убийците на тоя Миропомазан — отговори Ледения. — Може би Ломакс ще се справи със ситуацията, а може би не… Не смятам да остана, за да разбера.
— Но защо в Демокрацията? Не съм казал, че Миропомазания е там. По дяволите, не знам къде е.
— Нито пък аз. Но смятам да разбера на всяка цена.
— И мислиш, че някой в Демокрацията може да ти каже?
— Да — отговори убедено Ледения. — Там има някой, който ще ми каже.
— Защо ще биеш целия път? Защо просто не му изпратиш съобщение по радиото?
— Не твърдя, че ще иска да ми каже — отвърна Ледения. — А само, че може да ми каже… И ще го направи — заключи мрачно той.
— Идвам с тебе — каза внезапно Хлапето.
— Не си спомням да съм те канил.
— Нищо няма да се случи тук, след като тръгнеш.
— Хлапе — започна сериозно Ледения, — гробищата са пълни с млади мъже, дошли по Вътрешната граница в търсене на приключения. Повярвай ми, ще си много по-добре, ако просто си седиш тук до идването на Ломакс.
Младежът поклати глава.
— Там има цяла галактика, която чака да бъде видяна. — Той се усмихна. — Смятам да я видя.
— Стани турист. Ще живееш по-дълго.
— Ако не ме вземеш, ще те последвам с кораба на Гробокопача.
— Това е твое право. Опитай се да не потрошиш кораба.
— По дяволите, Леден, защо не разбираш, че съм на твоя страна!
— Хлапе, ти дори не знаеш каква е играта.
— А ти знаеш ли?
— Не — призна Ледения. — Но смятам да разбера.
— Може да имаш нужда от мен.
— Съмнявам се.
— Веднъж имплантирам ли си чипа, ще бъда най-бързият човек, който някой е виждал.
— Да си бърз е добре, да си точен е по-добре — той млъкна за миг. — А да знаеш кога да не стреляш, е най-добре.
— Ако съм с тебе, ще ми казваш кога да стрелям и кога не.
— Да ти казвам какво да правиш не ми влиза в работата, — Ледения вторачи поглед в Силиконовото хлапе. — Не знаеш в какво се забъркваш. Ако имаш ум в главата, ще се върнеш на Сивия облак и ще останеш там.
— Ти също не знаеш в какво се забъркваш.
— Аз вече съм вътре. Четирима мъже се опитаха да ме убият.
— Защо мислиш, че ще престанат да те преследват, ако просто напуснеш Последен шанс? Мога да ти помогна.
— Защо?
— Защо какво? — попита объркано Хлапето.
Ледения го изгледа любопитно.
— Не те бях виждал допреди десетина минути. Защо искаш да рискуваш живота си заради мен?
— От малък слушам истории за тебе. Вероятно няма да ми повярваш, но си един от моите герои.
— Прекалено съм стар, дебел и куц, за да бъда нечий герой.
— Още една причина да съм ти от полза. На Последен шанс може и да си неуязвим, но се превръщаш в пушечно месо веднага щом го напуснеш.
— Виж какво Хлапе, дори и да имплантираш този твой чип, просто реакциите ти ще станат по-бързи.
— Това не е ли достатъчно?
Ледения го изгледа развеселен.
— Означава, че можеш да пропуснеш двойно повече мишени в сравнение с нормалните хора.
Хлапето стана, взе бутилката и отиде до бара. Сложи я в най-отдалечения край и се върна при масата.
— Може ли да затъмниш прозорците и да угасиш осветлението?
— На няколко дузини от моите клиенти няма да им хареса.
— Само за една-две секунди.
— Защо?
— За да ти докажа, че се нуждаеш от мен.
Ледения го изгледа, после вдигна рамене.
— Ще затъмним залата само за момент — съобщи той на събралите се клиенти и играчи. — Не се притеснявайте за нищо. Ако имате карти или пари на масата, поставете ръцете си върху тях.
Изчака няколко секунди, после кимна на един от подчинените си. Онзи влезе в офиса, а миг по-късно вратите се затвориха, прозорците се затъмниха и светлините угаснаха.
— И сега какво? — попита Ледения.
— Сега ще ти покажа какво мога.
Последва секунда тишина, нарушена от изстрел и трясък на счупено. Една жена изпищя, а неколцина от мъжете изпсуваха.
— Какво, по дяволите, беше това? — изкрещя Ледения. Осветлението се включи незабавно и той видя, че половината му клиенти бяха извадили оръжията си.
— Всичко е наред, приятели — успокои ги Ледения. — Няма за какво да се горещите.
— Само погледни — каза гордо Хлапето и посочи парчетата от бутилката върху плота.
Ледения докуцука до бара и застана на метър от стъкълцата.
— Наистина ли виждаш в тъмното?
Хлапето кимна.
— И улучвам в каквото се прицеля.
— Откъде да знам, че просто не си запомнил къде я сложи?
— Наистина ли се съмняваш? Можем да повторим опита — ще поставиш бутилка, където искаш, щом угасне осветлението.
Ледения се замисли над предложението и поклати глава.
— Няма нужда, вярвам ти. Добре де, направи ми впечатление.
— Е, и?
— От този момент работиш за мен.
— И колко ще ми плащаш?
— Зависи какво поискам да свършиш. — Ледения извади пачка кредити и ги подаде на Хлапето. — Това ще ти стигне за известно време.
— Благодаря. — Младежът прибра парите. — Кога тръгваме?
— След като си изям обяда и си опаковам нещата. Ще се срещнем при хангара.
— Благодаря, Леден. Няма да съжаляваш.
— Ще видим.