Метаданни
Данни
- Серия
- Оракула (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prophet, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Сийка Нотева, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Издание:
МАЙК РЕЗНИК, ПРОРОЧИЦАТА, Американска, първо издание
Превод (c) Сийка Нотева, 1996
Редактори Весела Петрова Владимир Зарков
Формат 84/108/32 Печатни коли 16
Страници: 206. Формат: 125x195 мм. Цена: 600 лв (1.50 лв). ISBN: 954-8610-11-6.
ИК „Лира Принт“ София, „Цариградско шосе“ 113 тел. 71 6768,74301 /в. 391
Печат ДФ „Балкан прес“ — София, 1997
(c) ЛираПринт, 1996
История
- —Добавяне на анотация
- —Добавяне
5.
Синия павилион беше нощен клуб на последния етаж на една от най-високите сгради в града. Огромна стъклена стена, висока около десет метра, предлагаше зашеметяваща гледка към планината Олимп; другите три стени бяха покрити с огледала, които отразяваха тъмносиньото небе, планината и огромния басейн в средата на клуба.
Самият басейн бе пълен с дузина същества, подобни на делфини, внесени от Силестрия П. Смятаха, че са надарени с разум, но все още не бе намерен общ език с тях, а както при всички водни създания, неспособността да употребяват огън пречеше на всички опити да развият технологии, подобни на човешките. И въпреки това бяха способни на сложни маневри, които изглеждаха като грациозни танци, а точно когато публиката започваше да се отегчава и изморява, дванадесет голи девойки се гмуркаха във водата, яхваха съществата и изиграваха още един воден танц.
В едната страна на залата имаше дълъг хромиран бар и няколко маси с постоянни клиенти, облечени по-скоро за показ, отколкото за удобство. Очевидно Синия павилион бе светско място.
Сервитьори и сервитьорки, всички в елегантни копринени дрехи, се движеха бързо из стаята, пълнеха празните чаши, вземаха поръчки, а понякога носеха и вечеря. Оркестър от шестима музиканти се носеше над басейна, а подиумът им блестеше във въздуха.
Когато Ломакс и Силиконовото хлапе влязоха, към тях се приближи висок, официално облечен мъж.
— Мога ли да ви помогна, господа? — изражението му недвусмислено подсказваше, че не одобрява дрехите им.
— Искаме една маса, моля — отговори Ломакс.
— Опасявам се, че нямаме свободни места тази вечер.
— Има пет празни маси.
— Резервирани са.
Ломакс извади банкнота от сто кредита.
— Не толкова близо до басейна.
— Опасявам се, че не е възможно.
— Хей, така ли говориш на Гробокопача! — скастри го Хлапето.
— Знам кой е той — спокойно потвърди управителят, после се обърна към спътника му. — Вашата репутация ви изпреварва, господин Ломакс.
— Моля да извините приятеля ми — Гробокопача прибави още две банкноти към първата. — Идва за пръв път на вашата планета.
— Наистина трябва да го научите на маниери, господин Ломакс. — Мъжът взе банкнотите и ги поведе към празна маса близо до бара.
Докато се настаняваха, Ломакс остави още три банкноти върху масата.
— Няма да ни е излишна малко информация.
Управителят погледна парите и се поклони ниско.
— Стига да разполагам с тази, която ви е необходима.
— Мисля, че Джейсън Коул често е посещавал това място.
— Точно така, господине — мъжът понечи да вземе банкнотите.
Ломакс ги покри с ръка.
— Това го знам. Искам да разбера с кого се е срещал.
Управителят погледна нервно парите.
— Бих искал да ви помогна, господин Ломакс, но…
Гробокопача добави още три банкноти.
Мъжът ги погледна отново, после въздъхна и поклати глава.
— Вероятно ще ме убие, ако ви го посоча. Бих искал да направя сделка с вас, но повече ми се иска да се събудя утре сутрин.
— Знаеш ли какво — Ломакс взе парите и ги сложи в ръката му, — кажи му, че познавам Джейсън Коул и че искам да говоря с него. Нека той реши дали ще дойде при мен. Така няма да имаш неприятности, нали?
— Чудесно — мъжът прибра парите в джоба си и извика сервитьорка, която веднага се приближи до масата.
— Какво ще желаят господата за пиене? — попита тя, когато управителят се отдалечи.
— Шампанско — каза Силиконовото хлапе.
— Шампанско за него, плодов сок за мен — поръча Ломакс.
— Какъв по-точно?
Ломакс вдигна рамене.
— Какъвто има.
— Ти не пиеш, така ли? — попита Хлапето, когато сервитьорката се отдалечи.
— Не и когато работя.
— Почти е престъпление да посетиш такова място и да не си пийнеш.
— Ти си гледай голите момичета и остави мисленето на мен.
— Аз ги гледам. На Сивия облак голотата не се допускаше. Често ли се среща по Границата?
— Зависи от планетата. Има дори няколко колониални свята, управлявани от нудисти.
— Иска ми се да ги видя.
Ломакс сви рамене.
— Повярвай ми — повечето хора изглеждат по-добре с дрехи.
— И все пак…
— Прави каквото искаш. Никой не те задържа.
— Защо имам чувството, че искаш да се отървеш от мен?
— Виж, доведох те тук. Това би трябвало да ти е достатъчно. Оттук нататък може да стане опасно.
— Способен съм да се грижа за себе си. Не е нужно ти да ме защитаваш.
— Нямам такова намерение. Просто не искам да ми се пречкаш.
— Ама че го каза! — възкликна Силиконовото хлапе. — Мислех, че сме приятели.
— Приятелството е несъвместимо с работата, която върша.
— А мъжа, за когото работиш? — настоя Хлапето. — Говориш за него като за приятел.
— Ледения? Той е тридесет и пет-четиридесет години по-стар от мен. Не знам дали аз ще доживея до толкова.
— Ледения? — повтори Хлапето. — Ти работиш за него?
— Да.
— Защо се нуждае от теб? Та той е победил Оракула!
— Вече е старец и накуцва. Ако кракът въобще е негов. Аз лично предполагам, че е протеза. — Ломакс помълча малко. — Според него той не я е победил. Смята, че е имал късмет да остане жив.
— Не, победил я е! — рече категорично Силиконовото хлапе. — Всеки знае историята — едва сдържаше ентусиазма си. — Само си представи — Ледения! Какво не бих дал да се срещна с него! Всичките ли истории, които разправят за него, са истински?
— Вероятно не.
— Казват, че е убил Оли Трите юмрука, че е открил Гадателката, когато стотици ловци на глави не са могли, и…
— Говори по-тихо и се успокой — прекъсна го развеселено Ломакс. — Или оркестърът ще те даде под съд за нелоялна конкуренция.
— Съжалявам. Но Ледения! Той е един от моите герои… Как изглежда?
— Дебел плешив старец, който накуцва. Но му отдавам заслуженото: много е печен. Нищо не му убягва.
— Защо работиш за него? Мислех, че от всички мъже по Границата Ледения е последният, който ще наеме човек като теб.
— Хората остаряват, Хлапе, дори и Ледения. Сервитьорката се върна с техните питиета, а миг по-късно към тях се приближи управителят.
— Предадох вашето съобщение, господин Ломакс.
— И?
Мъжът вдигна рамене.
— Сега всичко зависи от господина, с когото искате да говорите.
Ломакс кимна.
— Добре. Ти направи каквото можа.
— Още нещо…
— Да?
— Тук всички спазваме правилата, а Олимп е цивилизована планета. Законът се прилага стриктно. Ако се стигне до насилие, ще е голямо нещастие за всички замесени страни това да стане в Синия павилион — той погледна многозначително към камерите за наблюдение, които висяха над всяка маса.
— Ще го имам предвид.
— Благодаря, господин Ломакс.
Мъжът се оттегли към кухнята, а Ломакс отпи от своя сок и се намръщи.
— Нещо не е наред ли? — попита Силиконовото хлапе.
— Опитвал съм го и преди — някакъв вид мутирал цитрусов плод от системата Алтаир. Вероятно струва повече от твоето шампанско, но не мога да го изпия — той бутна чашата към средата на масата. — Искаш ли?
Силиконовото хлапе поклати глава.
— Ще се придържам към това, което поръчах, благодаря.
— Както искаш.
Хлапето на един дъх преполови чашата си.
— Добро е.
— Пил ли си шампанско преди?
— Разбира се — защити се Хлапето. — Много пъти.
— Да, пролича си от начина, по който го глътна набързо. — Внезапно Ломакс се напрегна. — Разходи се, Хлапе!
— Какво?
— Чу ме.
— Защо? Какво има?
— Мисля, че ще имам посетител — обясни Ломакс, вперил поглед в елегантен мъж на средна възраст, който си проправяше път към тяхната маса.
— Предпочитам да остана.
Ломакс го изгледа.
— Добре. Но няма да казваш нито дума, няма да оспорваш нищо, което казвам, и няма да правиш резки движения.
— Дадено.
Ломакс изучаваше приближаващия се мъж. Беше среден на ръст, с педантично поддържани сива коса и мустаци, светлосини очи и орлов нос. Джобът му беше издут, но той и не опитваше да го прикрие. Ако там имаше оръжие, твърде трудно би могъл да го извади.
— Вие сте господин Ломакс, нали? — Мъжът спря до празния стол.
— Точно така. А това е моят партньор — господин…
— Силиконовото хлапе — вметна младежът.
— Не мисля, че съм чувал за вас, господине.
— Ще чуете — отговори Хлапето.
— Аз съм Мило Корбеккиан. Мога ли да седна?
— Заповядайте — покани го Ломакс.
Корбеккиан се настани.
— Имате ли нещо против да запуша?
— Моля.
Елегантният мъж запали тънка пура, а Ломакс сбърчи нос.
— Съдържа лек стимулант — обясни Корбеккиан. — Миризмата е неприятна за околните. Ще я загася, ако искате.
— Както желаете — отговори Ломакс. — Мога да я понеса, щом вие можете.
— Тогава с вашето любезно позволение ще продължа да пуша — Корбеккиан се отпусна назад. — Както разбирам, вие сте познат на Джейсън Коул.
— Точно така.
— Скъпият Джейсън — Корбеккиан махна на минаващ сервитьор да му донесе питие. — Последния път, когато го видях, тръгваше за някакъв малък свят по Вътрешната граница. — Той направи пауза. — Как я кара?
— Както повечето трупове, предполагам.
— Горкото момче — Корбеккиан не показа нито изненада, нито съжаление.
— Никога не изпращайте момче да върши мъжката работа.
— О?
— Нямаше никакъв шанс срещу Ледения — Ломакс впери поглед в него. — Нито другите трима, които сте изпратил.
— Какви други трима? — попита невинно Корбеккиан, докато оставяха питието му на масата.
— Господин Корбеккиан, никога няма да стигнем до задоволително споразумение, ако не свалим всички карти на масата. Знам, че сте изпратил четирима души да убият Ледения и всичките са погребани на Последен шанс.
— Дори да предположим, че наистина съм изпратил четирима души там, нима известният Гробокопач — ако мога да използвам професионалния ви прякор — е изминал целия път до Олимп, за да ми каже, че са се провалили?
— Можете да продължите да пилеете пари, като изпращате пушечно месо срещу Ледения. Или — добави Ломакс, — можете да купите най-добрия и работата ще бъде свършена.
Силиконовото хлапе сякаш искаше да каже нещо, но Ломакс го смрази с поглед.
— Разбирам. — Корбеккиан вдигна чашата до устните си и я изпразни на един дъх. — Дошъл сте да търсите работа.
— Дошъл съм да обсъдим въпроса. И не се продавам евтино.
— Не съм си и помислял друго. — Мъжът остави чашата на масата и напрегнато впери поглед в нея.
— Пък и виждате какво става с онези, които се продават евтино.
— Добър довод, господин Ломакс — съгласи се Корбеккиан и го погледна. — Наистина добър довод. — Замълча. — Колко ще искате и кога можете да тръгнете?
— Два милиона кредита или техния еквивалент в долари Мария Тереза. А съм готов да тръгна веднага щом поговоря с Миропомазания.
Ломакс внимателно наблюдаваше реакцията му — изненада, че знае името на работодателя му, шок, страх, нещо друго… Но лицето на мъжа остана безизразна маска.
— Много трудно ще се уреди, господин Ломакс.
— Не по-трудно, отколкото премахването на Ледения, предполагам.
— Миропомазания не обича да се занимава лично с тези въпроси.
— А аз не обичам да имам работа с посредници.
— Уверявам ви, че съм много повече от посредник — рече Корбеккиан.
— Колко струват вашите правомощия? — попита Ломакс.
— Не ви разбирам, господине.
— Ако работя директно с вас, хонорарът ми ще е три милиона кредита. Десет минути от времето на Миропомазания дали не струват един милион?
Корбеккиан го изгледа продължително.
— Защо искате да го видите?
— Имам си причини.
— Ще е удоволствие за мен да му ги предам.
Ломакс поклати глава.
— Не сключвам сделки по този начин.
— Мога ли да ви дам един приятелски съвет, господин Ломакс?
— Винаги съм щастлив да получа съвет — прие любезно той.
— Ако бях на ваше място, не бих проявявал изисквания или поставял условия, които могат да раздразнят Миропомазания. Дори опитен човек като вас не може да издържи гнева му.
— Аз съм доста по-опитен от Ледения. А той го е издържал — отбеляза Ломакс.
— Той е незначителен дразнител, който вероятно дори не подозира за съществуването на Миропомазания. Живее по Вътрешната граница и влиянието му върху събитията е съвсем минимално.
— Тогава защо сте предприели такива действия да го премахнете?
— Това, господин Ломакс, не е ваша работа.
— Ако приема поръчката на Миропомазания, става моя работа.
Корбеккиан загаси пурата си и веднага запали нова.
— Не мисля, че можем да работим заедно, господин Ломакс.
— Разбира се, че можем. Просто предайте моето съобщение на Миропомазания и ми донесете неговия отговор.
Корбеккиан поклати глава.
— Не съм съгласен, господин Ломакс. Задавате прекалено много въпроси и имате прекалено много изисквания.
— Наистина ставам много взискателен, когато ми се налага да рискувам живота си. Ако Ледения беше лесна плячка, досега щеше да е мъртъв.
— Не разбирам какво общо има убиването на Ледения със срещата с Миропомазания — раздразнено рече Корбеккиан.
— Не ви трябва да разбирате. Аз виждам такава връзка и това е достатъчно.
— Много се съмнявам, че ще говори с вас, господин Ломакс.
— Ще го направи.
Корбеккиан не се опита да прикрие любопитството си.
— Защо сте толкова сигурен, господин Ломакс?
— Защото ще му кажете, че ако той не ме приеме, ще предложа услугите си на Ледения.
Другият се вгледа безизразно в него.
— Как мога да се свържа с вас?
— Тук утре вечер.
Елегантният мъж се изправи.
— Ще имам отговор за вас дотогава.
Обърна се и излезе от Синия павилион.
— Нали няма наистина да се наемеш да убиеш Ледения? — попита Силиконовото хлапе.
— Не ставай глупав.
— Тогава защо не го уби на място?
Ломакс се усмихна.
— Обещах на управителя, че няма да изцапаме покривките с кръв.
— А какво ни спира да го проследим и да го убием навън?
— Нищо освен здравия разум — отвърна Ломакс. — Той е просто наемник. Ако го убия, Миропомазания ще намери някой друг да наема убийци.
— И какво ще правим сега?
— Аз ще остана тук и ще се наслаждавам на шоуто.
— А аз?
— Ти? Ти вземаш своите виждащи в тъмното очи и проследяваш господин Корбеккиан.
— Докъде да го проследя?
Ломакс вдигна рамене.
— Докъдето отива.
— А после какво?
— После запомни как да го намериш, в случай че Миропомазания реши да не се среща с мен.
Хлапето напусна клуба, а Ломакс се отпусна назад и загледа представлението с чувство на удовлетворение.