Метаданни
Данни
- Серия
- Оракула (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prophet, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Сийка Нотева, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Издание:
МАЙК РЕЗНИК, ПРОРОЧИЦАТА, Американска, първо издание
Превод (c) Сийка Нотева, 1996
Редактори Весела Петрова Владимир Зарков
Формат 84/108/32 Печатни коли 16
Страници: 206. Формат: 125x195 мм. Цена: 600 лв (1.50 лв). ISBN: 954-8610-11-6.
ИК „Лира Принт“ София, „Цариградско шосе“ 113 тел. 71 6768,74301 /в. 391
Печат ДФ „Балкан прес“ — София, 1997
(c) ЛираПринт, 1996
История
- —Добавяне на анотация
- —Добавяне
15.
Хлапето пи бирата си още половин час, после отиде в казиното.
Беше голяма зала, доста по-просторна от тази на Ледения на Последен шанс. Имаше половин дузина маси за двадесет и едно, четири за покер, две рулетки, една за зарове, билярдна маса, две игри джабоб и още една извънземна игра, която никога преди не бе виждал.
Казиното бе сравнително празно, когато Хлапето влезе. Вероятно имаше петнадесетина мъже и жени, които играеха различни игри, но не се виждаше нито един извънземен. Хлапето веднага забеляза Мбоя — единствения играч на една от рулетките, и отиде при него.
— Здравей, Нийл — Мбоя му се усмихна приятелски. — Радвам се, че се отби.
— Нямаше какво друго да правя — вдигна рамене Хлапето. — Между другото, как да те наричам — господин Мбоя или господин Смърт?
Мбоя се засмя.
— И Джеймс ще свърши работа.
— Но си Черната смърт, нали? — настоя Хлапето.
— Някои хора ме наричат така — Мбоя огледа масата, после сложи два чипа на нечетно и още един на червено.
— Виждам, че играеш на сигурно — отбеляза Хлапето.
— Шансът да загубиш е трийсет и пет на едно, ако заложиш на число. Не очаквам да печеля, когато съм тук, но ми се иска да имам достатъчно пари, за да се насладя на играта.
— Защо въобще си тук? — попита Хлапето.
— Обичам хазарта. Къде да бъда?
— Да говориш с мен. Това ти беше задачата, нали?
— Аз говоря с теб — каза простичко Мбоя. — Няма причина в същото време да не се забавлявам.
— Тя при всеки новодошъл ли те изпраща?
— Не — отговори Мбоя, докато колелото се въртеше. — Само при онези, които са й интересни.
— А защо се интересува от мен?
Мбоя вдигна рамене.
— Кой знае какво може да привлече вниманието й или защо въобще прави каквото прави. — той изруга тихо под носа си, когато печелившото число се оказа четно и черно. — По дяволите! Можеш ли да си представиш, че някой ще губи през цялото време! Заложих на черно четири пъти последователно и четирите пъти се падна червено… Когато накрая играя на червено, пада се черно. Ако не бях сигурен, щях да кажа, че колелото е мошеническо.
— А защо да не е?
— Защото ако беше, нито един човек, свързан с това казино, нямаше да е жив до утре сутринта — отговори сериозно Мбоя. — И те го знаят — той огледа масата още веднъж, чудейки се къде да заложи, накрая вдигна рамене и се изправи. — Достатъчно играх. Време е да намеря по-бавен начин да губя парите си. — Видя празна маса за билярд. — Играл ли си някога билярд, Нийл?
— Няколко пъти.
— Добре — Мбоя тръгна към масата и огледа зелената покривка. — Искаш ли да играем на малък залог, просто за да стане по-интересно?
— Няма да е честно — възрази Хлапето.
— Не съм измамник — увери го Мбоя.
— Знам. Няма да е честно, защото не можеш да победиш.
Мбоя се ухили.
— Аз не съм на същото мнение…
— Това е истината.
— А защо трябва да ти вярвам?
— Вярвай на каквото искаш. — Внезапно Хлапето вдигна рамене и се усмихна. — Сто кредита на игра?
— Звучи ми добре — Мбоя си избра щека и започна да търка върха й с тебешир.
— Просто помни, че те предупредих.
Хлапето също си избра щека и отиде до масата.
— Възхищавам се на самочувствието ти — рече Мбоя. — Давай.
Самочувствието на Хлапето се оказа добре подплатено, точно според собствените му очаквания. Чиповете, свързани с очите му, показваха и най-малката неравност по масата; чиповете в раменете му даваха възможност да удря всеки път с еднаква сила и точност, а чипът, който си бе имплантирал на Сладка вода, му позволяваше да се навежда, без да губи равновесие. Лесно победи Мбоя три игри поред и щеше да го направи и четвърти път, когато Черната смърт спря играта и извади три банкноти по сто кредита от портфейла си.
— Трябва да зарежеш бизнеса с чиповете и да станеш билярдна акула — каза унило той и сложи парите на масата.
— Някой ден може би — отвърна Хлапето, взе банкнотите и ги напъха в портфейла си.
Мбоя махна на един самотен сервитьор, който се мотаеше из казиното и приемаше поръчки.
— Две бири, моля — каза, когато сервитьорът ги приближи. Избърса чело и се обърна към Хлапето. — Нека седнем. Загубата на рулетка и билярд усилва жаждата.
— Изобщо нямаше шанс — Хлапето го последва към свободната маса за карти.
— Разбрах това още след петия удар — съгласи се с крива усмивка Мбоя, настанявайки се срещу него. — Не знам къде си се учил да играеш, но стилът ти е необичаен като ада — някой доста се е потрудил да те научи.
Сега беше ред на Хлапето да се усмихне.
— Съмнявам се да съм играл повече от половин дузина пъти през целия си живот.
— Не го вярвам! — извика упорито Мбоя.
— Няма причина да те лъжа. Нито пък излъгах за шансовете ти: от самото начало ти казах, че ще победя.
— Ами откъде да знам, че си толкова добър?
— Има много неща, които не знаеш за мен — отвърна Хлапето и замълча. — Които нито ти, нито твоят шеф знаете.
— Предполагам, че няма да ми се довериш — усмихна се Мбоя.
Хлапето поклати глава.
— За всичко, което иска да знае, може да ме попита сама.
— Не е в неин стил, Нийл.
— Тогава ще трябва да го промени — каза твърдо Хлапето.
На Мбоя като че ли му стана забавно.
— Тя не се променя за другите хора, те се променят заради нея.
— Защо?
— Защото тя е Пророчицата… Защо толкова искаш да се срещнеш с нея?
— Вече ти казах.
— Знам какво ми каза. Помислих си, че ще поискаш да ми кажеш истината.
— Лъжец ли ме наричаш? — попита Хлапето.
— Не — отговори Мбоя спокойно. — Ако те нарека лъжец, вероятно ще се обидиш и тогава ще трябва да те убия — а ти ми изглеждаш приятен младеж.
— Може би ще ти е по-трудно да ме убиеш, отколкото си мислиш.
— Възможно е — призна Мбоя. — Много от хората, които съм убил, са били по-трудни мишени, отколкото съм си мислил — но така или иначе са мъртви… По-добре да сменим темата, преди да стана прекалено любопитен колко трудно ще ми е да те убия.
— Съгласен съм. Не искам да се карам с теб. Ти си просто наемник… Но пък ти ме излъга в таверната.
— И защо да съм те излъгал?
— Каза ми, че се занимаваш с контрол над паразити и вредители.
— Точно така е — отвърна Мбоя. — Именно за това съм тук: да видя каква напаст възнамеряваш да бъдеш и доколко трябва да те контролираме.
— Вече ти казах — повтори Хлапето. — Продавам компютърни чипове.
— Знам какво ми каза. Не ти повярвах тогава, не ти вярвам и сега.
— Поръчай си чип при мен и ще видиш, че грешиш — Хлапето се усмихна. — Ако не с друго, доказах го с играта си на билярд.
Сервитьорът дойде най-накрая с бирите, Мбоя хвърли две монети на подноса.
— На Моцарт правят доста добри неща — той направи гримаса, докато си пълнеше чашата, — но уви, бирата не е сред тях.
— Поръчай си вносна.
— Докато съм тук, се чувствам длъжен да подкрепям местния бизнес.
Хлапето го изгледа любопитно.
— Доста си странен за убиец.
— Честно казано, и ти си доста странен за пътуващ търговец — отвърна Мбоя.
Хлапето отново го погледна.
— Аз си гледах бизнеса — защити се той. — Ти дойде при мен.
— Това ми е работата.
— Така каза — потвърди Хлапето. — Но ми се иска да знам защо тя се интересува от мен.
Мбоя се ухили.
— Не е моя работа да питам защо.
— Ти само трябва да я защитаваш с цената на живота си, така ли?
— Грешиш.
— Барманът в таверната каза, че си й телохранител.
Мбоя поклати глава.
— Тя няма нужда от телохранител. Аз просто съм нейните очи и уши, когато е заета с друго — както през повечето време.
— Какво представлява?
— Различна е.
— В какъв смисъл?
— Аз би трябвало да задавам въпросите.
— Не съм длъжен да ти отговарям.
— Не — съгласи се Мбоя. — Но ще ме улесниш, ако го направиш.
Хлапето отпи една голяма глътка от бирата, после впери поглед в Мбоя.
— Не ми пука дали ти е лесно да си вършиш работата!
— Но когато съм разтревожен във връзка с работата си, ставам много лош. Повярвай ми, няма да ти харесам лош.
— Май и сега не ми харесваш кой знае колко — отвърна Хлапето.
Мбоя го изгледа внимателно.
— Може би не ми казваш нещо, Нийл?
— Като например?
— Не знам. Но повечето хора не ми говорят по този начин, освен ако не крият нещо.
— Това, което знам, си е моя работа — отговори Хлапето. — И престани да ме наричаш Нийл.
— Мислех, че така се казваш.
— Преди. Сега съм Силиконовото хлапе.
— Никога не съм чувал за теб.
— Ще чуеш. Това е обещание.
— И мислиш, че ще си изградиш репутация, като победиш Пророчицата, така ли? — попита Мбоя, очевидно развеселен от тази мисъл. — Приеми съвета ми, Хлапе, и забрави за нея. Тръгни след Гробокопача или може би Гущера Малой. Кой знае, ако си късметлия или ги хванеш в лош ден, може и да оживееш.
— Не съм дошъл на Моцарт да убивам — отвърна Хлапето. — Тук съм, за да продавам компютърни чипове.
— А, сега разбирам — усмихна се Мбоя. — Ще слушаме за теб като за най-известния галактически пътуващ търговец.
— Ще чуеш за мен, защото винаги ще има някой като теб, който не ме взема на сериозно. А това е грешка.
— Добре, ще се опитам да го запомня. — Мбоя млъкна и се вгледа в него. — Между другото, къде е силиконът, който те прави Силиконовото хлапе?
— На мястото си.
— Сигурно е така. Ти си специалист по чиповете за имплантиране, нали?
— Да.
— Е, ще ме извиниш, че не припадам от ужас.
— Извинен си — отвърна сериозно Хлапето.
Мбоя остави чашата си на масата.
— Интересен младеж си — продължи той. — Не ти се сърдя и ти желая дълъг и щастлив живот.
— Благодаря, смятам да му се насладя.
— Тогава приеми съвета ми и не търси… — внезапно Мбоя замръзна, вперил очи във вратата.
— Нещо не е наред ли? — попита Хлапето и се обърна да проследи погледа му.
В казиното бяха влезли трима мъже, облечени в семпли дрехи с джобове, пълни с оръжия. Но вместо да тръгнат към масите, разпръснаха се край стената, гледайки към Мбоя.
— Време е за работа — отбеляза ледено той. Стана и стигна до средата на залата. Спря на около пет метра от новодошлите.
— Вече ви казах, че не сте добре дошли тук — обърна се той към мъжа в средата.
— Знам какво каза — отвърна му онзи.
— Нищо не се е променило от последната седмица. Все още не сте добре дошли на Моцарт.
— О, напротив — мъжът се ухили. — Този път не съм сам.
— Както вече казах, нищо не се е променило — повтори Мбоя. — Мисля, че ще е най-добре и тримата да се обърнете и да се върнете обратно на космодрума.
— Няма начин.
— Е, не мога да ви накарам да се държите разумно — вдигна рамене Мбоя. — Но мога поне да го предложа.
— Знаеш за какво сме тук — продължи мъжът. — Къде е тя?
— Коя?
— Без игри. Дошли сме за Пророчицата.
— Пророчицата? — повтори Мбоя. — Никога не съм чувал за нея.
— Ако трябва да те убием, за да стигнем до нея, ще го направим.
— Какви са тия приказки за убиване? — попита приятелски Мбоя. — Това е мирен малък свят.
Мъжът се засмя.
— Щом е толкова мирен, какво правиш ти тук?
— Пазя мира.
— Ще те попитам само още веднъж. Къде е тя?
— Не е ваша работа. А сега аз имам един въпрос към вас.
— Така ли?
— Можете ли да броите до пет? Защото имате само пет секунди, за да изчезнете оттук.
Мъжът го изгледа за част от секундата, после заедно с другите двама посегна към оръжието си. Звуковият пистолет на Мбоя се появи в ръката му като с магия и двамата мъже бяха мъртви, преди да са извадили оръжията си. Той приклекна, прицелвайки се в третия, но разбра, че онзи вече е ранен — лявата му ръка димеше от лъча на лазерен пистолет. Мъжът стреля, но неточно и Мбоя го уби секунда по-късно.
— Някой да извика полицията! — заповяда Мбоя на редовните клиенти, повечето от които бяха налягали по пода и сега се изправяха. Двама мъже веднага излязоха от залата.
— Предполагам, че трябва да ти благодаря. — Мбоя се обърна към Хлапето, чийто лазерен пистолет още бе в ръката му. — Но беше глупаво да се намесваш. Защо, по дяволите, го направи?
— Исках да видя дали съм по-бърз от теб — отвърна Хлапето. — По-бърз съм.
— Застреля човек, когото не си виждал никога преди, само за да видиш дали си по-бърз от мен? — невярващо повтори Мбоя.
— Точно така.
— Някои биха нарекли това предумишлено убийство.
— Ако арестуват мен, със сигурност ще трябва да арестуват и теб. Мислиш ли, че ще го направят?
Мбоя го изгледа продължително.
— Знаеш ли, ти си опасен младеж.
— Да.
— Колко души си убил досега?
— Нито един — призна Хлапето. — Но имам чувството, че ще ми хареса, когато го направя най-накрая.
— Обзалагам се, че ще е така — Мбоя замълча за миг. — По-добре се прибирай в хотела. Аз ще се погрижа за властите.
Хлапето кимна и тръгна край телата към вратата. На прага се обърна към Мбоя.
— Бях по-бърз от теб.
— Но не го уби. Не улучи.
— Все още свиквам с чиповете. Ще се целя по-добре следващия път.
— Ако аз бях на неговото място, нямаше да има следващ път. Изненада го. Гледаше в мен, когато ти стреля… Вече знам на какво си способен и никога не би могъл да ме изненадаш.
— Аз и не искам. Ако те победя, ще бъде в честен двубой.
— Успокоително е да го знам — каза кисело Мбоя.
Хлапето остана на прага.
— Мислиш ли, че сега тя ще иска да ме види? — попита накрая.
— Не знам.
— Припомни й, че искаха да я убият.
— Не е нужно да й припомням — отвърна Мбоя. — Именно затова от ресторанта дойдох тук. Тя знаеше, че ще се появят.
— Припомни й го все пак — настоя Хлапето. — Все още имам нужда от съвет за инвестициите си.
— Разбира се.
Хлапето чу шум една пряка по-надолу. Полицията придружаваше двамата играчи от казиното, затова реши да последва съвета на Мбоя и да се върне в хотела. Оставането тук нямаше да го приближи до Пророчицата, а тази публичност можеше да го лиши от достатъчно клиенти и от претекста да остане две или три седмици на планетата.
— Отседнал съм в Имението — каза той на Мбоя.
— Знам.
— Ще чакам да се обадиш.
— Не се надявай прекалено много.
Хлапето излезе навън, изчака, докато полицията и играчите минаха покрай него и влязоха в казиното, после се прибра в хотела.
Беше интересна нощ. Свърза се с човек, който работеше за Пророчицата и стана свидетел на една престрелка. Всъщност бе участвал в нея и адреналинът му все още бе повишен. Беше страхотно усещане, невероятно вълнение и той знаеше, че е намерил бъдещото си призвание веднага щом тази работа с Пенелопа Бейли свърши. Взе асансьора до стаята си и се просна на леглото както беше с дрехите. Обеща си, че онези певци, които бродят от свят на свят и пеят песни за Сантяго, Танцуващия с елени и Ледения, един ден ще пеят и за Силиконовото хлапе.