Майк Резник
Оракула (25)

24

Когато доближи планетата, получи радиосигнал.

— Навлязохте в пространството, контролирано от Алфа Крепело III — съобщи глас с акцент. — Моля, идентифицирайте се.

— Тук „Космическа мишка“, регистрационен номер 932К1Р23, излетях преди пет галактически стандартни денонощия от Последен шанс със спиране на Филемон II. Пилот — Карлос Мендоса.

— Достъпът до Алфа Крепело III е забранен за лица, които не са получили предварително разрешение.

— Искам да говоря с някой от началниците.

— Това е невъзможно.

— Трябва да предам особено важна информация.

— От какъв характер е тази информация?

— Не е предназначена за дребни чиновници — отсече Ледения. — Трябва да говоря с някого от вашите началници.

— Вече ви обясних, че това е невъзможно.

— Тогава ми съобщете името и служебния си номер — настоя Ледения. — Искам да знам кой ще си го отнесе, когато командирът ви попита защо не е бил уведомен навреме.

Последва кратка пауза.

— Моля, изчакайте — обади се гласът.

Ледения си позволи мигновена усмивка, отвори кутия бира и зачака искането му да бъде предадено нагоре по командната верига до някого, който най-накрая би поел отговорност.

Минаха единадесет минути.

После на екрана се появи Син дявол с блестящи скъпоценни камъни по униформата си. Човекът предположи, че това са някакви ордени или знаци за висок ранг.

— Аз съм Праед Тропо — представи се съществото.

— Началник ли сте?

— Заемам отговорен пост. Каква информация искате да ми съобщите?

— Въпросът е твърде деликатен. Бих искал да поговоря с вас лично.

— Нямате разрешение за кацане на Алфа Крепело III.

— Дори за да спася живота на Оракула? — учуди се Ледения.

Лицето на Синия дявол не се промени, но тонът му стана по-умерен.

— Продължавайте — подкани той.

— В момента на Алфа Крепело III се намира професионален убиец — човек, който е нает да ликвидира Оракула. Той не работи за Демокрацията. Всъщност именно Демокрацията, която няма никакво желание да избухне междупланетен скандал, ми възложи задачата да попреча на убиеца. Но за да я изпълня, имам нужда от вашето съдействие.

— Оракула не е в опасност — заяви съществото. — Никой не може да й навреди.

— Демокрацията контролира петдесетина хиляди светове, но никъде по тях няма по-хитър убиец от този. Сигурен ли сте, че сте готов да поемете такъв риск?

— Щом е най-хитрият убиец, как възнамерявате да му попречите?

— Лично аз не мога да сторя това — призна Ледения. — Най-добрите ми години отдавна останаха зад гърба ми. Все пак познавам похватите на този човек, а и ще го разпозная. Надявам се да ви помогна при залавянето му.

— Изпратете ни холограмата и ретинаграмата му, а ние ще се погрижим за него.

— Ако организирам залавянето му, ще ми бъдат изплатени десет милиона кредита. Но ще получа парите единствено в случай че мисията ми завърши успешно. Демокрацията няма да има никакъв мотив да ми ги даде, ако вие свършите работата вместо мен. Или ще си сътрудничим, или се връщам на Последен шанс, а Оракула да се оправя както може.

— Защо трябва да ви вярвам? — скептично подхвърли Праед Тропо.

— Можете да се допитате до човека, който ми възложи задачата.

— А защо да вярвам на който и да е човек?

Ледения очакваше този въпрос. Сега беше времето да изиграе най-силния си коз — предложението, на което бе готов да заложи живота си.

— Охотно ще се поставя на ваше разположение, докато се убедите, че ви казвам истината. Не се съмнявам, че имате устройства, подобни на детектора на лъжата. Нямам нищо против да ме разпитате и да проверите реакциите ми с такова устройство.

— Имам нужда от време, за да обмисля решението си — заяви Праед Тропо.

— Разбирам ви, но моля да разберете, че всяка пропусната минута е в полза на убиеца.

„А и колкото по-малко време имаш да се сетиш за изненадващ въпрос, толкова по-добре.“

Този път мълчанието трая най-много тридесет секунди.

— Ще излъчим координатите на площадката за кацане — съобщи Синият дявол. — Трябва да изключите всички оръжейни системи на кораба си или ще бъдете унищожен.

— Нямам никакви оръжейни системи — отвърна Ледения.

— Предаваме координатите.

Корабът бе насочен към военен космодрум, където кацна след четиридесет минути. Ледения излезе в непоносимо жежкия въздух на Хадес и веднага бе заобиколен от цял взвод Сини дяволи. Отведоха го набързо в близката сграда, където го чакаше Праед Тропо.

— Трябва да ви е ясно, че ако ви уличим в лъжа, ще бъдете затворен и най-вероятно екзекутиран — каза военачалникът вместо поздрав.

— Съзнавам това. Но щом се уверите, че съм искрен с вас, надявам се да работим заедно.

— Ще видим.

— Нека ви кажа още нещо. Аз съм независим бизнесмен, който се опитва да стане още по-независим. Лично на мен не ми пука дали Оракула ще живее милион години, или ще се спомине още утре.

— А защо трябва да знам това?

— Опитвам се да ви накарам да разберете, че можете да ми се доверите, защото се ръководя от най-древната и силна човешка подбуда — алчността. Нямам причина да ви лъжа, напротив.

— Мендоса, ако казвате истината, няма за какво да се безпокоите — отвърна Праед Тропо. — Последвайте ме.

Тръгнаха по коридора, придружени от взвода. Ледения не бе виждал такъв коридор през живота си. Сякаш се бе пръкнал от фантазията на пиян до смърт архитект или направо от мозъка на луд. Таванът се издигаше пет метра нагоре, после се спускаше отведнъж, така че трябваше да се наведат, за да не си ударят главите. Криволичеше без никакво видимо обяснение, отстрани нямаше врати или открити помещения. И когато Ледения вече бе уверен, че са се върнали там, откъдето тръгнаха, внезапно се озоваха в голяма стая.

Стените образуваха чудати ъгли помежду си, а таванът приличаше на застинала вълна от бурен океан. В отсрещния край на стаята бяха наредени машини, но никоя от тях не приличаше на нещо познато. До една от тях бе поставен стол, явно предназначен не за човеци. Като се вгледа, Ледения прецени, че на тази измишльотина и един Син дявол би се чувствал доста неудобно.

Наредиха му да седне. Праед Тропо залепи малък диск отзад на врата му и още един на лявата му китка. Четирима Сини дяволи от взвода насочиха оръжията си към човека.

— Готови сме да ви разпитаме — съобщи военачалникът. — Ако излъжете, нервните ви центрове ще бъдат подложени на почти смъртоносно въздействие. Разбрахте ли ме?

— Да.

— Опитате ли се да избягате преди края на разпита, ще бъдете застрелян. Разбрахте ли и това?

— Да.

— Добре. Как се казвате?

— Карлос Мендоса.

— На коя планета живеете?

— На Последен шанс.

— В нашата документация не е регистрирана планета с наименование Последен шанс.

— Официално се нарича Медисън IV.

— Мендоса, защо дойдохте тук?

„Ето, започва се. Запази спокойствие, не се вълнувай излишно и си подбирай думите много предпазливо. Ако не се объркаш, можеш да надхитриш тази машина.“

— Дойдох на Алфа Крепело III, за да попреча на наемен убиец, чието име е Чандлър.

Напрегна се в очакване на токовия удар, но след миг се отпусна.

— Каква е задачата на Чандлър?

— Трябва да открие и ликвидира Оракула.

— А вие как научихте това?

„Внимавай!“

— Познавам добре човека, който го е наел.

— А кой нае вас, за да предотвратите убийството?

— Високопоставен служител на Демокрацията. Не знам истинското му име, а кодовото е Тридесет и две. В момента се намира на Филемон II. Предложи ми десет милиона кредита, ако изпълня мисията си.

— Как е успял Чандлър да дойде на Алфа Крепело III? — продължи Праед Тропо.

— Това не ми е известно.

— Къде е той сега?

— Не знам.

— Но сте сигурен, че му е поръчано да убие Оракула?

„Не отговаряй веднага. Поеми си дъх. Нека отговорът ти бъде точен. Мисли!“

— Знам, че при подходящи обстоятелства той ще се опита да я убие.

И сега Ледения очакваше да бъде раздрусан почти фатално, но нищо подобно не го сполетя.

— Срещал ли сте се лично с Чандлър?

— Да.

— И можете да го разпознаете?

— Да.

— А каква полза ще имаме ние от това, щом е такъв майстор на маскировката?

— Познавам начина му на действие. И когато го видя, ще го позная веднага.

— Убеден ли сте? — усъмни се Праед Тропо. — Изобщо ли не се колебаете?

— Абсолютно сигурен съм — потвърди Ледения. — Не изпитвам никакви колебания. — Той поспря и добави: — Ако сте удовлетворен от отговорите, защо не махнете тези неща от мен? Доста неспокоен съм и се притеснявам машината да не сметне състоянието на нервите ми за признак на лъжа.

— Ще прекъснем връзката ви с уреда, когато аз реша — заяви Синия дявол.

Зададе същите въпроси още три пъти, после поиска Ледения да му изброи установените жертви на Чандлър.

— Изглежда, че наистина е опасен — най-после призна Праед Тропо.

— Разправят, че е най-добрият в занаята.

— И все пак не разбирам защо Демокрацията иска да му попречи. Струва ми се, че ще бъдат много доволни, ако Оракула умре. Само тя успя да съхрани нашата независимост досега.

Отначало Ледения реши да си замълчи, защото не му бе зададен пряк въпрос. Но след миг разбра, че е добре да скалъпи някакъв отговор, преди Тропо да се сети за по-опасен начин да изрази недоумението си.

— Уверявам ви, че Демокрацията не иска Чандлър да изпълни поръчката. Доколкото разбрах, опитали са се да го премахнат, докато е бил в Порт Маракеш, но неуспешно.

Синия дявол се вторачи задълго в него.

— Ще ви попитам още веднъж, направо: Демокрацията ли нае този професионален убиец?

„Този убиец. Съсредоточи се върху «този». Те дори не подозират за Индианеца. «Този» убиец е Свирача. Само Свирача! И точно аз му казах да я убие, ако не може да я отведе. Демокрацията не знаеше нищо за указанията ми. Те я искаха жива по онова време. И Тропо говори само за Свирача. Не за Индианеца. Само за Свирача, а аз му казах какво да прави, не Демокрацията!“

— Явно се колебаете как да ми отговорите — обади се Праед Тропо. — Питам ви отново: Демокрацията ли нае този убиец да ликвидира Оракула?

— Не — натърти Ледения.

— И още веднъж: Демокрацията ли нае Чандлър да убие Оракула?

— Не.

„Това е. Вече научи от мен всичко, което можех да ти кажа. Няма смисъл да ме разпитваш за Оракула. Аз съм само един дребен доносник. Какво мога да знам за нея? Вероятно дори не ми е ясно дали е човек или е Син дявол. И защо да се интересувам от Оракула? Никой нищо не би ми казал за нейната дарба. Само не ме питай за нея и вече съм победител. Само не ме питай за Оракула…“

— Вие верен ли сте на Демокрацията? — изрече Праед Тропо.

— Не изпитвам подобни чувства.

— Ако поискат от вас да излъжете, ще го направите ли?

— Зависи от много неща.

— От какво например?

— От изгодата, която ще ми донесат лъжите.

— За финансова изгода ли говорите?

— Точно така.

— А излъгахте ли ме?

„Пита ме за лъжи по време на този разпит, а не за разговора ни, докато бях в кораба. Това е очевидно. Пита ме само дали съм го излъгал, откакто съм прикачен към тая машина. Въпросът се отнася само за този разпит!“

— Не.

Праед Тропо отново провери данните от уреда и кимна на един от подчинените си, който махна дисковете от врата и ръката на Ледения. Човекът стана от стола и изведнъж усети колко неудобна е била позата му. Протегна се, за да разкърши схванатите си мускули.

— Доволен ли сте? — попита след секунда.

— Засега — отговори Синия дявол.

— Тогава нека се захващаме за работа, преди Чандлър да ни е минал на завоя.

— Какво означава това?

— Исках да кажа — преди да ни е изпреварил. Тук е от няколко дни. Откъде да знам, може вече да е опасно близо до Оракула.

— Нищо не заплашва Оракула — спокойно го увери Праед Тропо.

— Колко пъти да ви повтарям, че този мъж е най-способният убиец в Демокрацията?

— Няма никакво значение. Никой не може да убие Оракула.

Ледения прозря възможността да се покаже невеж и се възползва мигновено.

— Всеки Син дявол може да бъде убит.

Лицето на съществото се разкриви странно и Ледения реши, че е успял да го развесели.

— Тя не принадлежи към моята раса, а към вашата!

— Тогава какво търси на Алфа Крепело III?

— Това не ви засяга.

— Е, щом е жена, още по-наложително е да я защитим — промълви Ледения. — Чандлър е специалист точно в изтребването на човеци.

— Не може да я убие — с равен глас повтори Синия дявол.

— Ами щом сте толкова сигурен, защо ми позволихте да кацна, по дяволите?

— Защото на планетата има наемен убиец, който трябва да бъде задържан.

Ледения се насили да покаже, че е смутен.

— Но нали сте убеден, че той нищо лошо няма да направи на Оракула? Тогава защо?…

— Защото може да навреди на онези мои сънародници, които са постоянно около Оракула.

— А защо Оракула е толкова неуязвима?

Праед Тропо пренебрегна въпроса и поведе Ледения обратно по безумно кривящия се коридор към изхода от сградата. Щом излязоха, спря и се обърна към човека.

— Нямаме подходяща за вас храна. Ще бъдете придружен до вашия кораб, откъдето ще вземете припаси, достатъчни за три денонощия.

— Ами ако минат повече от три дни, докато хванем Чандлър?

— В такъв случай ще взема друго решение.

— Я почакайте малко. Щом нямате храна за хора, Оракула какво яде?

— Нямаме храна за вас — обясни военачалникът.

„Свирач, ти ще трябва да се криеш много старателно, значи е малко вероятно да научиш кой й доставя храната. Но ако Индианеца не се е отнесъл в страната на виденията, досега се е сетил сто пъти. Значи той е по-близо до нея от тебе и очаквам да се появи пръв, стига да не преживя семена.

И ако се наложи да пожертвам един от вас, ще е по-скоро Индианеца, ще го представя за тебе… Пък и така е по-добре, защото отдавна мина времето, когато бих се надявал да се справя с тебе, ако изобщо някога съм бил способен на това. Само ми се иска да бях погледнал някаква холограма на проклетия Индианец!“

— Какво ще правим, след като си взема храна? — попита Ледения на глас.

— После ще дойдете с мен на едно място, където ще прегледате холограмите на всички хора, намиращи се в момента на Алфа Крепело III. Ако разпознаете Чандлър между тях, ще го арестуваме.

— Ами ако нямате негова холограма или не можете да го намерите?

— Тогава ще повишим бдителността на охраната и когато направи опит да нападне Оракула, ще го задържим.

— Искате ли да чуете едно предложение от мен? — попита Ледения.

— Кажете.

— Чандлър е твърде опитен професионалист, за да го спипате толкова лесно. Може и да го разпозная на холограмата, но по-вероятно е той вече да приближава мястото, където сте настанили Оракула. Няма да избере най-прекия път. Само глупак би постъпил така на планета, където всеки човек е под подозрение.

„Само глупак или сакат старец, който е толкова грохнал, че вече не го бива за тайни операции.“

— Мендоса, какво искате да ми внушите? — грубо попита Праед Тропо.

— Той е предпазлив — продължи Ледения, — затова няма да направи нищо, преди да е проучил задълженията и графика на всеки Син дявол, който е близо до Оракула. Вижте какво, ако просто подсилите охраната, той ще чака, докато вашата бдителност отслабне. Не знам колко са му платили за тази поръчка, но трябва да е достатъчно, за да чака година или две, ако го принудите. Той обаче ме познава и няма никаква причина да се усъмни в мен. Поставете ме близо до щаба на Оракула, така че да се забелязвам лесно, и според мен той ще се опита да поговори с мен.

— За какво има да говори с вас?

— Ще се учуди, защото няма да разбере какво правя там. Ще иска да се убеди, че не сме съперници, или пък ще си помисли, че му нося нови указания от неговия работодател.

— Нима това ще ни помогне? — недоверчиво подхвърли военачалникът. — Вие сте старец, а той е професионален убиец. Как ще го задържите?

— Няма аз да го задържа — обясни Ледения. — Но поне има шанс да улесня залавянето му. Ще му кажа, че има промяна в плановете и че трябва да отидем някъде, за да я обсъдим… а там ще го чакате вие.

— Очаквате ли да ви повярва?

— А защо не?

— Защото, както вече изтъкнахте, няма очевидна причина за присъствието ви на Алфа Крепело III. Може би ще надуши опасността още щом ви види.

— И това не е изключено — съгласи се Ледения. — Но какъв избор ще има? Уверявате ме, че Оракула е недосегаема. Успее ли планът ми, само час по-късно ще арестувате убиеца. Ако се разтревожи, когато ме намери, ще се скрие отново, което с нищо няма да ви затрудни, напротив — поне ще знаете приблизително района, където да го търсите.

— А ако ви премахне? — упорстваше Праед Тропо.

— Плащат ми достатъчно, за да поема този риск.

— Ще се наложи да обмисля много внимателно вашето предложение. Не ми допада да ви предоставя чак такава свобода на действията.

— Щом ще си помагаме, ще трябва и да си имаме доверие.

— Вие сте човек и това е предостатъчно, за да ви подозирам — заяви военачалникът.

— Но нали собствената ви машина потвърди, че казвам истината!

— Отговорихте искрено на въпросите ми — призна Праед Тропо. — Но остава възможността да не съм задал най-правилните въпроси. Вие сте човек, а искате да помогнете на друга раса да се отърве от такъв като вас. Изобщо не се съмнявам, че ако не ви бях разрешил да кацнете, щяхте да потърсите начин за нелегално проникване на Алфа Крепело III. Онзи убиец ви познава и ви вярва, а вие се каните да го измамите и да го предадете в ръцете ни. Как да знам какви други подбуди имате, защо всъщност сте тук?

„Тропо, по-умен си, отколкото изглеждаше в началото. Скоро ще ти хрумне да попиташ Оракула какво трябва да предприемеш срещу Чандлър. Засега те е страх да я занимаваш с такава глупост, но утре или вдругиден ще събереш смелост. Почти сигурен съм, че ще споменеш името ми. Боя се, че ти е писано да умреш преждевременно.“

— Е, измислите ли нещо по-добро, съобщете ми.

— Така и ще направя.

— Само не се бавете излишно. Не забравяйте, че този мъж винаги е успявал, освен това е имал достатъчно време, за да открие къде е Оракула. Животът на мнозина зависи от нашата бърза реакция.

„Включително и моят.“