Майк Резник
Оракула (9)

8

Седяха в малко помещение, чиито кожени мебели и ръчно тъкани килими никак не подхождаха на каменните стени и таван. Между пръстите на едната си ръка Княз

Луцифер държеше голяма сирианска пура, в другата топлеше чаша със стогодишно алфардско бренди. Чандлър надигна жадно своята халба бира, после я остави на изящната масичка от домариамско дърво.

— Разберете ме — каза домакинът, — бих ви помогнал, ако ми беше по силите. Много би ми харесало да работя със способен човек като вас. — Той въздъхна. — А и никак не обичам хората, които се продават на други раси. С удоволствие бих разширил дейността си и върху Хадес. Само че няма начин да успеете.

— Но вие дори не сте я виждал. И доколкото се досещам, тук никой освен мен не е наясно с нейната дарба. Защо се страхувате толкова от нея?

— Само че съм наясно с могъществото й — увери го Княз Луцифер. — Не изпитвам желание да разбера каква е същността му.

— Добре, разкажете ми в какво се проявява това могъщество.

— Господин Чандлър, в момента Демокрацията е по-силна отвсякога. Разширява териториите си във всички посоки на галактиката, поглъща световете един след друг. Готвеше се да покори и Хадес преди около четиринадесет години.

— Един момент — прекъсна го Свирача. — Мислех, че Демокрацията е загубила всякакъв интерес към Хадес, щом находищата по спътниците му били изчерпани.

— Това е официалната версия. А в действителност Седемнадесети флот бе разположен в тази звездна система със задачата да… хъм, да умиротвори жителите на Хадес. И тогава се появи тя. Не знам какво направи, но изведнъж флотът се махна и Хадес отново стана независим свят. Освен това ми е известно, че Демокрацията изпрати тук пет-шест от най-добрите си агенти и никой от тях повече ни се чу, ни се видя. — Той отпи от брендито. — Така че не ми е нужно да разбирам дарбата й, господин Чандлър. Достатъчно ми е да знам, че има силата да възпре Демокрацията. Всъщност бях изненадан, че са успели да ви подмамят да дойдете тук.

— Не са ме подмамили — отвърна Чандлър. — Нае ме частен работодател.

— Ледения, когото споменахте?

Свирача кимна.

— Колкото и да ви плаща, не си струва. Какво постигнахте тази вечер? Имахте късмет да не изядете последната салата в живота си и се отървахте от един неин агент. Аз пък казвам — какво от това? Там, откъдето е дошъл Бома, има още двеста милиона Сини дяволи.

— Но само една жена се нарича Оракула — напомни Чандлър. — Чудя се дали не е възможно някак да бъде подмамена да напусне Хадес?

— И как?

— Още не знам. Вероятно като ликвидирам още от агентите й…

Княз Луцифер завъртя глава.

— Не се съмнявам, че дори няма да съжалява за тях. Защо не измислите начин да унищожите цялата проклета планета и да решите проблема веднъж завинаги?

— Първо, защото каквото и да си мислите за мен, не съм побъркан масов убиец. И второ, поръчано ми е да я убия само ако не мога да я измъкна от скривалището й.

— Да я измъкнете ли?

— Тя е изключително ценна. Никой не я иска мъртва… освен ако се уверят, че няма как да я използват. — Свирача се замисли. — Вероятно това е истинската причина флотът да се оттегли, когато тя се е появила тук. Не са рискували да й навредят.

— За четвърт час раздразнихте любопитството ми по-силно, отколкото нейното присъствие за четиринадесет години. Какво толкова има в тази жена, та всеки иска да я докопа? Що за сила е тази?

— Само една — предсказание.

— Вижда в бъдещето?

— Доколкото разбирам, тя вижда всевъзможни варианти на бъдещето и с действията си предизвиква онзи, който й допада най-много.

— Ама че дарба! — възхитено промълви Княз Луцифер. — И как ще се доберете до някого, който е осведомен за вашите намерения, преди още да са ви хрумнали?

Чандлър сви рамене.

— Предполагам, че ще я поставя в положение, когато за нея няма желано бъдеще.

— Не виждам как ще го постигнете от Порт Маракеш.

— Ясно ми е и това. Не ми разрешават да кацна на Хадес, затова реших поне да измисля правдоподобна причина за присъствието си, а през това време да търся нейните слаби места.

— И затова убихте Хирурга.

— Ако в града се появи професионалист, най-добре е бързичко да очисти някого, иначе хората започват да си задават въпроси. — Свирача се намръщи. — Явно номерът не мина.

— Изглеждате ми озадачен — подхвърли домакинът.

— Така е. Ако съм я заблудил, защо се опита да ме отстрани от играта? А ако наистина е искала да ме убие, защо се провали?

— Аха! — възкликна Княз Луцифер и лицето му грейна. — Значи и тя не е всесилна! Очевидно границите на възможностите й са свързани някак с разстоянието. Предвидила е, че ще се опитате да я отвлечете или ликвидирате, защото в такъв случай би ви се наложило да я доближите физически. Но не е видяла какво ще се случи тук, на половин милион километра от Хадес. — Той се вгледа в лицето на Чандлър. — Май не ви убедих. Но за мен подобно обяснение е съвсем логично.

— Ако не е могла да види ставащото в Порт Маракеш, как изобщо е разбрала, че ще дойда?

— Вероятно е прозряла вариант на бъдещето, когато отивате при нея да я убиете, и се е върнала назад в събитията, за да стигне до намерението да ви премахне.

Чандлър поклати глава.

— Бома е започнал работа в „Зеленият диамант“ в деня, след като приех поръчката. Това стана дяволски далеч от Хадес, а не на някакви си половин милион километра.

— Да, интересен довод — призна Княз Луцифер.

Замълчаха задълго.

— Да знаете, ще ви се наложи да стъпите на Хадес — каза накрая домакинът. — Ако научи, че сте жив, ще последват още покушения срещу вас… а и никога няма да я подмамите да дойде в Порт Маракеш.

— Знам. Сега първата ми задача е да отида на онази планета. После ще се тревожа как да стигна до жената.

— О, достатъчно лесно е да се прехвърлите на Хадес — безгрижно го увери Княз Луцифер. — Не напразно съм владетел на подземния свят. Трудното ще започне после.

— Е, вече знаете какво ще се опитам да направя.

— Изглежда не се изразих достатъчно ясно. Напълно е по силите ми да ви прехвърля нелегално на Хадес. През ден-два има кораб за Сините дяволи и в зависимост от сумата, която можете да похарчите, ще ви представим като втори пилот или навигатор, или поне ще ви скрием в товарния отсек. Но ако нямате официално разрешение за пребиваване, ще ви спипат, щом се покажете.

Чандлър се зазяпа разсеяно в халбата с бира.

— Защо сте готов да ми помогнете?

— Първо, защото сте ми симпатичен. И второ, колкото по-скоро си тръгнете, толкова по-бързо тук ще се появи… хъм, празно място на върха на пирамидата и се надявам аз да го заема.

— Всъщност какъв сте вие — бандитски главатар, наемен убиец или още нещо?…

— Аз съм човек, който използва всяка възможност — невъзмутимо обясни Княз Луцифер. — Смъртта на Хирурга и вашето отпътуване ще ми предоставят поредната възможност.

— Каквито и да са подбудите ви, искам да ви благодаря за помощта.

— Драги ми господине, имам намерение да получа вашата благодарност и в по-съществена форма, преди да напуснете Порт Маракеш.

— Каква е сумата и кога мога да тръгна?

— Още не знам отговора и на двата въпроса — призна си домакинът. — Моята задача е да ви доставя там. А вашата е да оцелеете дотогава. — Той се запъна. — Твърде много Сини дяволи има в Порт Маракеш. Щом се е опитала да ви убие веднъж, почти сигурно е, че ще упорства в намеренията си.

Чандлър стана.

— Най-добре да се върна горе. Когато сте готов, оставете ми съобщение във „Върколака“.

— Защо не в „Зеленият диамант“?

— Загубих доверието си в кулинарното им майсторство.

— Горкият Чарлз! Дано не го приеме като лична обида… — Изведнъж и Княз Луцифер се изправи. — По-разумно е да ви придружа. Така няма да се загубите, а и ще си спестя вероятната преждевременна смърт на по-наежените си подчинени.

Поведе госта си през изкачващата се плетеница от тунели. Не след дълго минаха през пещерата, където Свирача застреля Борис и компания. За схватката напомняха само няколко кървави петна на пода.

— Ето че пристигнахме — обяви Княз Луцифер в кръглата шахта, през която Чандлър бе влязъл в неговия свят. — Ще се ориентирате ли оттук?

— Да. Шофьорът ми би трябвало да ме чака пред „Зеленият диамант“.

— Защо пък да не дойда с вас дотам… Лиших се от десерта и кафето си.

Излязоха в глухата уличка и отидоха до входа на ресторанта.

— Това е моята кола.

Чандлър посочи очуканото возило на Джин, паркирано отпред. Шофьорът го забеляза и излезе да му отвори задната врата. В този миг гласът на Княз Луцифер отекна гръмко из улицата:

— Чандлър!

Свирача се просна по корем мигновено, пистолетът вече беше в ръката му. Джин не успя да реагира толкова бързо и изрева, когато лазерен лъч прогори мускулите на лявото му рамо.

Чандлър стреля към нападателя и след секунда тялото му тупна тежко иззад съседната кола.

— Благодаря — промърмори Свирача, когато се изправи да отиде при трупа.

— Чист късмет — отвърна Княз Луцифер. — Ако не гледах натам, нямаше да го забележа. — Взря се в убития мъж. — Господин Чандлър, имате повече врагове, отколкото предполагахте.

— Значи не вярвате и той да е работил за Оракула?

— Досега не съм чувал да е използвала хора.

Свирача приклекна и започна да тършува в джобовете на убития.

— Я да видим каква е истината…

Намери електронно удостоверение и сви вежди.

— Нещо ви безпокои — отбеляза Княз Луцифер.

— Точно така е — призна Чандлър и му подхвърли идентификационното устройство. — Бил е агент на Демокрацията.

— Е, и?

— Само че точно Демокрацията е наела Ледения да отмъкне Оракула. Аз съм подизпълнител, така да се каже.

— Но защо са решили да ви премахнат?

— Не знам — отговори намръщеният Свирач. — Има нещо гнило тук.