Майк Резник
Оракула (33)

32

Ледения се накани да й отговори, когато вратата се отвори и в стаята нахлу Индианеца, разрошен и с безумен поглед. В едната си ръка държеше звуков пистолет, в другата — нож, от чието острие капеше кръв.

— Кой си ти бе? — обърна се към Ледения.

Гласът му звучеше някак кухо.

— Приятел.

Двете пера го зяпаше тъпо.

— И двамата работим за Тридесет и две — обясни старецът.

— Онова копеле! — кресна Индианеца. — Първо ще убия нея, после и него!

— Говори по-тихо.

Двете пера се закиска.

— Що бе? Очистих ония Сини дяволи пред вратата.

Ледения стрелна с очи Пенелопа, която засмяно разглеждаше Индианеца.

„Изобщо не си разтревожена. Стои пред тебе побъркан като бясно куче и иска да те убие, а на тебе ти е смешно. Значи не е Джими.“

Двете пера се извъртя рязко към Оракула.

— Ти к’во ми се хилиш ма? Да не мислиш, че ще се майтапя с тебе?

— Не, Джими Двете пера — отвърна тя кротко. — Знам, че изобщо не си в настроение за шеги.

Той вдигна пистолета и се прицели между очите й, но след секунда отпусна ръка.

— Жаден съм.

— Има вода на долния етаж — каза му Пенелопа.

— Да, ама има и на масата до тебе — озъби се Индианеца.

Тръгна към нея.

— Недей! — извика Ледения, но беше твърде късно.

Двете пера се блъсна в силовото поле, писна и отскочи като топка към отсрещната стена. Свлече се в краката на стареца, който се наведе да напипа пулса му. Поне сто и петдесет удара в минута.

— Това за какво беше? — обърна се той към жената.

— Не разбирам въпроса ти.

— Защо го остави да стигне дотук и да изколи онези Сини дяволи? Само за да стане за посмешище ли?

— Не ме е грижа за Сините дяволи — отвърна тя равнодушно.

— Мислех си, че ще имаш нужда от помощта на Джими, за да излезеш оттук — настоя Ледения.

— Явно съм сгрешила.

„Твърде бързо отговори, Пенелопа. Знаела си, че не може да те убие. Всичко си продължава по твоя план… но що за адска измислица включва един луд, проснат в безсъзнание пред мен?“

— Май се обърка — каза Оракула и той отново видя насмешката и снизхождението в бледите й очи.

— Вярно е. Но все някак ще разгадая какво става.

— Ако доживееш.

— Същото важи и за тебе — троснато отвърна старецът.

Тя се усмихваше.

— Харесва ми да съм жива. Току-виж, реша да живея вечно.

— Не възразявам, стига да си стоиш зад полето.

По лицето й премина сянка на недоумение.

— Чудя се…

— На какво?

— Родих се в Демокрацията, а ти — във Вътрешната граница. Аз съм на двадесет и две години, а ти — на повече от шестдесет. Не знам нищо за миналото ти, нито ти за бъдещето ми. Нямаме нищо общо помежду си, освен враждата. Вероятността да се срещнат хора като нас е почти неизчислима. — Тя се замисли. — Тогава защо съдбите ни се преплетоха?

— Не знам — призна Ледения.

— Любопитно е, нали?

— Щях да съм щастлив да не знам нищо за тебе.

— Щастието не е за хора като нас двамата. А скоро всички ще научат много неща за мен.

— Няма да стане, ако зависи от мен.

— Нищо не зависи от тебе — заяви тя с поредната безметежна усмивка. — Остава ти само да стоиш безпомощно и да очакваш следващите събития.

Гледаха се безмълвно.

— Мръдни се — помоли Пенелопа след няколко минути. — Пречиш им да влязат.

Ледения се обърна и видя обезоръжения Праед Тропо, който бе избутан в стаята от Чандлър, притиснал малък пистолет в гърба му.

— Мендоса! — изненадано възкликна Свирача. — Ти пък какво търсиш тук?

— Ей сега ще ти обясня. Преследва ли те някой?

Чандлър поклати глава.

— Навсякъде е пълно с трупове. Ти ли ги очисти?

— Той.

Старецът посочи все още безчувствения Индианец.

— А кой е той?

— Джими Двете пера.

Свирача се намръщи.

— Не разбирам защо и Индианеца е дошъл тук.

— Наели са го да убие Оракула.

— Е, май не е особено опасен конкурент засега.

Чандлър побутна Праед Тропо и затвори вратата.

— А него защо доведе? — попита Ледения, вторачил се в Синия дявол.

— Оглеждаше труповете, когато се качих на етажа — обясни Свирача. — Рекох си, че един жив щит няма да ми е излишен. — Той изгледа Оракула. — Същата ли е, за която я мислеше?

— Да, това е Пенелопа Бейли.

— А каква е тази черта на пода? Силово поле?

— Да. Как се досети?

— Вече бях сигурен, че е затворена насила тук. Само че допреди минута не знаех как са го постигнали. Чувал съм, че ние още не разполагаме с технологията на силовите полета. Но както виждам, никой не изгаря от желание да мине през чертата… Хъм, това ли сполетя Индианеца?

Ледения кимна.

— Надрусал се е с алфанела и се хвърли с главата напред.

— Е, поне ми е разчистил пътя дотук — призна Чандлър.

— Щеше и сам да се справиш, ако се беше наложило.

— Съмнявам се. Не знам откъде ги е връхлетял, но аз избрах такъв път, че щяха да ме гръмнат като едното нищо.

— Имам нови нареждания за тебе.

— Тъй ли?

— Можеш ли да я убиеш?

— Не виждам какво ще ми попречи — подсмихна се Свирача. — Не се безпокой за силовото поле, намерих един страхотно мощен генератор два етажа по-надолу. Ако той захранва полето, мога да го изключа.

Ледения се вгледа в Оракула — тя пак се бе пренесла мислено някъде другаде в пространството и времето.

— Ти дори не знаеш как работи генераторът — обърна се той към Чандлър.

— Не знам какво е силово поле — отвърна наемният убиец, — но от генератори не се плаша. Почти същият беше монтиран в коболианския кораб, който имах преди време.

Праед Тропо бе отстъпил предпазливо на няколко крачки от Чандлър и накрая Ледения му каза:

— Не шавай. Не искам да те убия, но няма да се поколебая, ако ме принудиш.

Синия дявол бавно се върна на мястото си до Свирача.

— Хайде, да правим каквото ще правим — предложи Чандлър. — Все някога ще открият онези трупове.

— Може да се случи твърде скоро — обади се Оракула съвсем спокойно.

— Е, какво ще кажеш? — обърна се Свирача към Ледения.

— Още се опитвам да проумея какво става.

„Вече си мислех, че всичко ми е ясно. Но защо и Праед Тропо е тук?“

— Мендоса, нямаме цяла нощ на разположение — нетърпеливо го подкани Чандлър.

— Дай ми само една минута! — сопна му се старецът и застана срещу Оракула. — Добре. Само той може да те освободи, а Джими ти беше нужен, за да му разчисти пътя. Но защо и аз съм тук? Каква е ролята на Праед Тропо?

Тя се усмихна многозначително.

— Няма начин да е скалъпила всичко — възрази Свирача. — Дори да е искала Индианеца да се надруса, после как е предвидила какво ще му щукне?

— Тя си подбира бъдещето — натърти Ледения. — Решила е ние четиримата да се съберем в тази стая… но още не знам защо…

Праед Тропо направи светкавично движение и Чандлър, който се бе вторачил в Оракула, изпъшка и хвана с лявата си ръка почти отрязаната китка на дясната. От нея бликна тъмночервена струя.

— Убий го тоя гадняр! — изчегърта гласът му, а Праед Тропо вече бе насочил нож към Ледения.

— Не мърдай! — заповяда старецът. Държеше умело скрит допреди секунда пистолет. Синия дявол се подвоуми и реши да не рискува. — Пусни ножа!

Чандлър бе коленичил и се опитваше да спре кръвта. Ледения си позволи за миг да погледне Пенелопа, която ги наблюдаваше с неестествено спокойствие.

„Изобщо не си изненадана. Знаела си, че точно това ще се случи. Но не виждам смисъл. Докара тук двамата най-опасни убийци в галактиката и единият е полумъртъв, а другият вече е сакат. Защо?“

Чандлър откъсна парче от туниката си и го уви около срязаната си китка, а потокът псувни от устата му не секваше.

„Така. Той е още жив. Искаш го жив, но безопасен. Защо? Какво съм пропуснал?“

— Ей сега ще се превържа и сам ще го пречукам! — изръмжа Свирача, който още се занимаваше с ръката си.

— Ще го пречукаш? — чу се дрезгав глас зад Ледения. — Кого ще пречукаш?

Старецът побърза да отстъпи, а Индианеца се надигна несигурно на колене.

— Ще го пречукаш… — повтори Двете пера, сякаш думата не означаваше нищо за него.

Зениците му се бяха свили като главички на карфици.

— Джими, не мърдай — предупреди го Ледения.

— Трябва да я убия — измънка Индианеца, стана и се олюля.

— Ние сме твои приятели — побърза да каже старецът.

— Аз нямам никакви приятели — прошепна упоеният мъж. — Не те познавам. — Изведнъж погледът му се спря на Чандлър. — Ама тоя го знам кой е! Иска да ме изпързаля. — Той посегна към звуковия си пистолет. — Не можеш да ме изпревариш, Чандлър! — кресна диво. — Пръв дойдох! Аз ще й видя сметката!

Пръстите му вече стискаха дръжката на оръжието и той вдигна ръка, за да се прицели в Свирача.

Ледения насочи своя пистолет към Двете пера.

— Кротувай или си труп! — изрече заплашително.

— Моя е, мамка ви! — кресна Индианеца, а по лицето му се стичаха сълзи. — Аз я намерих, не вие! Аз ги повалих ония Сини дяволи! Няма да ме прекарате!

Той се клатушкаше, но успя да завърти оръжието си към Чандлър, а показалецът на Ледения се сви около спусъка.

Тогава последното липсващо парче пасна в мозайката.

Старецът вече не можеше да предотврати изстрела, но само нищожна частица от секундата преди това отклони ръката си към стената. И Двете пера застреля Чандлър.

— Не! — яростно кресна Оракула, когато Свирача падна по лице на пода.

След секунда лъчът от пистолета на Ледения се заби между очите на Индианеца. Старецът се обърна към Праед Тропо.

— Не прави глупости и може да преживееш тази бъркотия. Е, Пенелопа, все пак познах, нали?

Тя го удостои с кимване.

— Твърде много варианти трябваше да прехвърлиш, а? — продължи Ледения. — Имаше нужда от Свирача, защото само той можеше да изключи генератора. Но Индианеца трябваше да го изпревари, защото иначе Свирача нямаше да стигне дотук незабелязано.

— Така е.

— Ами ако не се бях сетил, какво щеше да стане? Щях да убия Джими, за да отърва Чандлър, а после Праед Тропо щеше да се справи с мен, нали?

Жената кимна отново, но очите й вече се взираха в безбройните вероятности.

— Но аз съм един куц старец. Нямаше как да се измъкна жив оттук. Ето това не можех да схвана — защо и Праед Тропо трябва да е в стаята. Той или друг от Лорхните можеше да ме довърши и по-късно.

— Нищо не разбирам — обади се Синия дявол.

Ледения се обърна към него.

— Трябваше да осакатиш Чандлър, без да го убиеш. Той беше най-опасен и пак щеше да се отърве от тебе, дори останал с една здрава ръка. Но щеше да разбере, че не може да си пробие път навън срещу цялата охрана. Затова щеше да избере единственото решение — да освободи Пенелопа и тя да предизвика бъдещето, в което двамата да избягат оттук. — Пак се взря в Оракула. — Той щеше да си въобразява, че те води при Тридесет и две, за да си прибере остатъка от парите, но сигурно щеше да го сполети инфаркт. Познах ли?

— Инсулт — поправи го тя ведро. — Сърцето му беше във великолепно състояние.

— Праед Тропо — заговори старецът, — сега разбираш ли какво се случи? Всичко това — той посочи труповете на Чандлър и Джими Двете пера, — стана, защото тя искаше да избяга. Затова и аз, и ти сме тук. Ние с тебе не сме врагове, а само пешки в ръцете й.

Синия дявол си замълча.

— Не бива да я пускаме на свобода — нито сега, нито когато и да било. Жесток каприз на съдбата я е направил това, което е, а бъдещето й е ужасно. Но тази жена е твърде опасна, за да й позволим да се развихри в галактиката. Виж какво успя да постигне, въпреки че е затворена зад силово поле!

— Да — промълви най-сетне Праед Тропо. — Тя никога няма да бъде освободена.

— Ти наистина си разумно същество.

— Но ще има и други, които ще дойдат да я убият. А тя ще ги манипулира, както постъпи с нас. Следващия път може би ще успее да се измъкне.

— Ще се погрижа да няма следващ път — обеща Ледения.

— Как?

— Ще кажа на Тридесет и две, че тя е мъртва. Ако й попречите да се свърже с външния свят, нищо няма да му подскаже, че съм го излъгал.

— Това означава, че трябва да те оставя жив — промърмори Праед Тропо.

— Не виждам защо да не ме пуснеш. А и да се инатиш, имам взривно устройство. Няма да се поколебая да го включа. Ще пръсне цялата ви идиотска сграда на парчета, но Пенелопа ще измисли как да оцелее. — Той даде време на Синия дявол да вземе решение. — Предпочитам да живея. А ти?

Съществото го изгледа изпитателно и промълви:

— Върви си с мир.

— Благодаря ти.

— Не можеш да напуснеш района, без да те арестуват — продължи Праед Тропо. — Ще се погрижа да те придружат. — Стигна до вратата, но се обърна. — Не излизай оттук, докато се върна, иначе не отговарям за живота ти.

— Разбрах.

Синия дявол затвори вратата зад себе си.

— Сбърках — каза Оракула, когато остана насаме с Ледения. — Мислех си, че съм готова да се изправя срещу галактиката, но не е така. Ще трябва да почакам, докато дарбата ми достигне истинската си зрялост.

— Пенелопа, ти никога няма да напуснеш тази стая.

Жената се усмихна.

— Щом се почувствам готова, това ще стане. Когато бях момиченце, ти ме подцени. Тази вечер аз те подцених. Предполагам, че и двамата повече няма да допуснем тази грешка. — Тя въздъхна и завъртя глава. — Трябваше да предвидя… Но имаше толкова променливи величини — какво и кога ще направи Индианеца, къде ще застане Чандлър, кога ще се престраши Праед Тропо, кога ще се събуди Индианеца. — Тя се засмя неочаквано. — И все пак почти успях. Оставаше само половин секунда.

— Да, замалко щеше да избягаш — съгласи се Ледения.

— Следващия път ще бъда по-точна.

— Няма да имаш подобна възможност.

— За тебе няма да има друга възможност — поправи го тя кротко. — Ти си грохнал старец. Но аз съм съвсем млада. С всеки ден набирам сили, а там, навън, ме чака цяла галактика.

— Остави я на мира — промълви Ледения.

— Не мога. Вглеждам се в бъдещето и съзирам велики възможности, които ти не би могъл дори да си представиш. Някой ден ще се махна оттук и ще ги постигна.

Праед Тропо се върна в стаята с още шестима Сини дяволи.

— Готов ли си, Мендоса?

Ледения кимна и тръгна към вратата.

— Почакай — спря го Пенелопа.

— Слушам те.

— Искам да ти благодаря.

— За какво? — озадачено попита старецът.

— За това, че ме изненада. Човек трябва да се учи от грешките си, а никой досега не бе успял да ме завари неподготвена.

— Надявам се да ти е харесало — изрече Ледения присмехулно.

— Не — отвърна тя замислено. — Не ми хареса. И няма да допусна да ме изненадат втори път.

Думите й сякаш увиснаха като тъмен облак в стаята, когато Ледения излезе.