Майк Резник
Оракула (27)

26

Ледения размишляваше над думите на Праед Тропо, докато обикаляха района около сградата. Щом минаха навсякъде, военачалникът попита:

— Според вас откъде ще доближи Чандлър?

Ледения се завъртя на пети, за да огледа отново.

— Трудно е да се каже. Предполагам, че западната ограда е под напрежение?

— Не използваме електричество в системите си за сигурност — отвърна Праед Тропо. — Твърде лесно е да бъде изключено като източник на енергия. Около оградата има поле, което при допир убива всяко същество.

— Ами онази скала? — попита Ледения и посочил грамадата, надвиснала над зданието.

— Недостъпна е.

— Може би ще затрудни един Лорхн, но едва ли ще измъчи много Чандлър.

— А вие бихте ли успял да я изкачите? — заядливо подхвърли Праед Тропо.

Човекът се засмя.

— Не… но аз ходя с протеза вместо крак, а и не мога да я използвам както трябва заради повреден нерв. Преди двайсетина години щях да се кача горе, без да се задъхам.

— Значи ще разположа часови на всички подстъпи към скалата — заключи военачалникът.

— На ваше място не бих постъпил така.

— Защо? — подозрително попита Синия дявол.

— Защото си нямате работа с некадърник. Веднага ще забележи постовете и няма да навлезе навътре. А без да ме доближи, няма как да се свържа с него.

— Сигурен ли сте?

— Единственият друг начин да проникне е да убие всички часови… Доколкото разбирам, докарахте ме тук, за да предотвратя именно това.

— Вярно е — призна Праед Тропо. — Но ако се отнасяме така към схемата за защита, Чандлър почти сигурно ще стигне мястото, на което стоим, без да бъде задържан.

— Ами че нали към това се стремим?! — учуди се Ледения. — Нека го пуснем да влезе в капана, иначе няма как да говори с мен.

— Възможно е изобщо да не говори с вас — възрази военачалникът. — Може би просто ще реши да ви убие.

— Не виждам защо ще го прави.

— Хората непрекъснато се мамят един друг. Защо очаквате да ви повярва?

— Защото ме познава.

— Този отговор не ме задоволява.

— Жалко, защото за друг не се сещам. А и за вас е безразлично дали ще ме убие. Настоявате, че никой не може да стори зло на Оракула. Така поне Чандлър няма да ви се измъкне.

Праед Тропо помисли, преди да каже:

— Разсъждавате логично.

— Радвам се, че поне в едно нещо мненията ни съвпаднаха — промърмори Ледения.

— Какви са предложенията ви за останалата част от защитния периметър? Бихме могли просто да изключим оградата.

— Идеята не е добра. Нали искаме ние да изберем откъде да дойде Чандлър? Ако го оставите той да избира, може изобщо да не го забележа.

Синият дявол го погледна особено.

— Нещо глупаво ли казах? — попита Ледения.

— Не. Само си помислих, че много добре играете ролята си.

— Не играя никаква роля! — сърдито отвърна човекът. — Опитвам се да спечеля обещаните ми пари.

— И все пак не ви вярвам, Мендоса. Досега се постарахте да не допуснете никаква грешка. Ако бяхте предложил да изключим оградата, щях да се уверя, че сте съучастник на убиеца, и щях веднага да ви изпратя в най-близкия затвор. — Съществото млъкна колебливо. — Ще продължа да работя с вас, но очаквам рано или късно да сбъркате и няма да пропусна този момент.

— Обречен сте на голямо разочарование — увери го Ледения.

— Винаги съм очаквал най-лошото от хората — заяви Праед Тропо. — И досега не съм бъркал в предположенията си.

— Ако още ще ме убеждавате към каква раса от предатели и измамници принадлежа, не можем ли да продължим някъде на сянка? — раздразнено изрече Ледения. — Остана ли тук по-дълго, животът ми ще свърши, преди да съм ви убедил в своята искреност.

Синия дявол го отведе под чудато оформен навес — наглед имаше само предназначението да подслони на сянка всеки, който бе готов да се наведе или да приклекне.

— А на вас не ви ли е неудобно тук? — попита човекът съществото, което беше малко по-високо от него.

— Вие поискахте да отидем на сянка.

— Вече ме напушва смях — осведоми го Ледения. — Мебелите и колите ви са достатъчно неудобни, но ако ще се пека до смърт, не виждам защо трябва и да съм се сгънал на две през това време.

— Трябваше да помислите за това, преди да дойдете на Алфа Крепело III — сопна му се Праед Тропо и пак излезе на слънце.

— Вижте какво — подхвана възрастният мъж, който също го последва и мъчително изправи гърба си, — знам, че сте доволен от причинените ми неудобства, но моята раса просто не е приспособена към такива температури, а и аз не съм в първа младост. Трябва да ми осигурите някое удобно сенчесто място — подчертавам, удобно — за да стоя отвън и да чакам появата на Чандлър.

— Най-вероятно ще се опита да проникне в периметъра по тъмно — възрази военачалникът. — Тук е доста хладно през нощта.

— Благодаря, вече се насладих и на нощите ви. Хладни са само за един Лорхн. Вие имате ли престава какво е чадър?

— Не.

— Ще ви го нарисувам. Искам някой от вашите да ми направи нещо подобно. И ще имам нужда от много вода.

— Водата изобщо не се намира в изобилие на Алфа Крепело III.

— Но професионалните убийци идват още по-рядко — отсече Ледения. — Ако искате да му попреча, поне ми поддържайте живота, докато дойде.

Синия дявол изглежда реши да се отнесе сериозно към молбата му.

— Ще видя какво можем да направим за вас.

— Добре.

Праед Тропо го погледна по-внимателно.

— Още не сте огледал подстъпите, по които колите навлизат в периметъра. Чувствате ли се достатъчно силен, за да направим това още сега?

— Хайде да свършваме по-бързо — изсумтя човекът.

Вече вървяха към втория път, когато Ледения спря внезапно заради силен пристъп на световъртеж.

— Какво ви е, Мендоса?

— Май е топлинен удар — промърмори старецът. — Не трябва да стоя повече на открито.

— Как се лекува топлинният удар при хората?

— Не знам — изпъшка Ледения и сграбчи ръката на Праед Тропо, за да не падне. — Досега не ми се е случвало. Занесете ме на хладина и ако изпадна в безсъзнание, измислете как да вкарате повечко течности в организма ми. Нека бъде само вода. Едва ли ще понеса някое от вашите питиета.

Военачалникът побърза да повика още двама Сини дяволи. Последният спомен на Ледения бе как го внасят във фоайето на огромна сграда.

После изпадна в несвяст.