Майк Резник
Оракула (24)

23

Когато совалката кацна на Филемон II, Ледения попита как да стигне до голямото шестоъгълно здание. На входа показа временния си пропуск. Веднага застана пред пулта на информационния компютър и след малко влезе в шахтата на въздушен асансьор. Отново трябваше да покаже пропуска и да се подложи на проверка на ретинаграмата си, после се спусна поне шестдесет метра под земята.

Озова се в лабиринт от сияещи от чистота, ярко осветени коридори, изчака един войник да го доближи, показа пропуска си за трети път и бе заведен в тясно преддверие. Едва имаше време да запали малка пура, когато отсрещната врата се прибра в стената и друг войник застана пред него.

— Господин Мендоса, той е готов да ви приеме.

Ледения влезе в просторен кабинет, а войникът отстъпи в преддверието и вратата се затвори зад него.

— Карлос!

Тридесет и две вдигна поглед от лъскавата хромирана повърхност на бюрото си и се усмихна. Стената зад него бе изпъстрена с дреболии и сувенири, натрупали се през цял един живот, прекаран в служба на правителството, включително лично надписана холограма, изобразяваща настоящия Секретар на Демокрацията.

— Отдавна не сме се виждали — отбеляза домакинът.

— От двадесет и четири години плюс-минус един месец — потвърди Ледения.

— Не си се променил много.

— Не е зле да си провериш зрението — ухили се Мендоса. — Аз съм старец на шейсет и пет години, при това с шкембенце и изкуствен крак.

Тридесет и две също се засмя.

— Карлос, ти наистина не си се променил. Винаги си бил излишно прям и не си обръщал внимание на добронамерените, макар и неискрени комплименти. — Той изрече рязка команда и един левитиращ стол се плъзна към госта. — Няма ли да седнеш?

Ледения се настани удобно и попита:

— Какво ще кажеш за едно питие?

— А какво ти се пие?

— Все едно, стига да е мокро. Ако навиците ти са останали същите, едва ли имаш евтини боклуци.

Тридесет и две прихна доволно.

— Тогава малко алфардско бренди?

— Добре звучи — съгласи се Ледения.

Домакинът застана пред стена, привидно покрита от тавана до пода с библиотечни шкафове, натисна на определено място, част от холографското изображение изчезна и откри добре заредено барче. Тридесет и две напълни две чаши с бренди, занесе едната на госта и се върна зад бюрото си.

— Благодаря — промърмори Ледения.

— Това е от нови лозя — осведоми го домакинът и приглади светещия плат на скъпата си, шита по мярка туника. — Очаквам с нетърпение оценката ти.

Другият мъж сви рамене.

— Защо пък не. Аз поне нямам с какво да си запълня деня. Когато искаш да говорим по работа, кажи ми.

— Ти и по празните приказки не си падаш, нали? — кисело промълви Тридесет и две.

— В момента ти харчиш пари, а не аз. Така че дърдори колкото си искаш. Но като ти омръзне, все пак можеш да обясниш защо ми предложи три милиона кредита само за да дойда на Филемон II.

— Не вярвах да дойдеш, ако сумата е по-малка — откровено обясни домакинът. — Доколкото разбирам, забогатял си.

— Оправям се някак.

— И все пак трите милиона те накараха да се появиш тук.

— Не са малко пари за едно обикновено пътуване.

— Там, откъдето идват тези пари, има още много.

— Охотно ще те изслушам — увери гостът.

— Карлос, ние се намираме в твърде затруднено положение.

— Кои сте „вие“?

— Знаеш за кого работя.

— Добре, загазили сте. Това какво общо има с мен?

— За да бъдем съвсем честни, Карлос, в момента ти работиш за мен.

Ледения си позволи тънка усмивчица.

— Значи ти си ми пратил Бетина Бейли или както всъщност се казва онази жена… Знаех, че е някой от Демокрацията, но не бях сигурен точно кой.

— Да, аз я пратих при тебе. И ти прие поръчката.

— Работя по въпроса.

— Нека бъдем точни — по въпроса работи Джошуа Джеремая Чандлър, по прякор Свирача. Прав ли съм?

Лицето на Ледения остана напълно невъзмутимо.

— Не виждам защо трябва да отричам. Той е по-млад, по-силен и ужасно бърз в сравнение с мен.

— Но аз наех тебе.

— Всъщност ти не си наемал никого. Това направи твоята агентка, а аз избрах най-добрия да свърши работата.

— Е, тогава сигурно ще ти бъде интересно да научиш, че твоят „най-добър“ избраник направо е превъртял.

— Позволявам си да се усъмня.

— Поддържате ли връзка, откакто той замина за системата Алфа Крепело?

— Не. Но не съм и очаквал да ми се обади толкова скоро.

Ледения допи чашата си и запали отново пурата, която бе угаснала.

— Ще бъда много изненадан, ако някога ти се обади — заяде се Тридесет и две. — Знаеш ли какво е направил още щом се появил в Порт Маракеш?

— Порт Маракеш ли?

— Това е един от тераформираните спътници на Алфа Крепело III.

— Ами ти ми кажи — предложи Ледения.

— Ликвидирал най-добрия наемен убиец там и поел неговия бизнес. После се преместил в Порт Маракайбо, където преди два дни премахнал и жената, която въртяла проституцията и рекета на втория спътник. — Тридесет и две опита да се успокои. — По дяволите, Карлос!… Твоят човек е станал цар на криминалните типове, при това е започнал с пари, дадени от мен!

Гостът поклати глава.

— Не ми казваш всичко, което знаеш.

— Не е вярно. Деянията му са установен факт.

— Познавам Свирача. Той няма никакво желание да напусне родния си свят. Дори поръчките приема, за да покрие разходите си за онази негова джунгла.

— Уверявам те, вече върти свои игрички — настоя Тридесет и две. — Работи само за себе си.

— Укроти се малко — посъветва го Ледения. — Подхванал е нещата точно както бих го направил аз. Първо си е разчистил място, за да уталожи подозренията на Пенелопа, че е дошъл заради нея, а и така по-лесно е могъл да си купи информация за нея. Явно е успял. Но в такъв случай не разбирам защо е трябвало да се мести на другия спътник.

— Преметнал ни е! — сопна се домакинът.

Ледения пак поклати глава.

— Не е останал достатъчно дълго в Порт Маракеш, за да си закрепи положението. Нещо го е принудило да се махне. — Той впи пронизващ поглед в Тридесет и две. — И ти ще ми кажеш какво е станало, ако искаш този разговор да продължи.

Домакинът отвърна на погледа му, но сведе глава и въздъхна.

— Опитали са се да го убият.

— Някой от твоите хора?

— Не, но и те работят за Демокрацията. Не сме единственото управление, което се тревожи от съществуването на Оракула.

— Стига де — изсумтя Ледения недоверчиво. — Били са от твоите кучета, защото си решил, че е най-добре да се отървеш от него. — Той прехвърли възможностите в ума си. — Значи Свирача е разбрал, че се опитваш да го отстраниш, затова се е преместил на другия спътник. Само че не ми е ясно защо не си е променил самоличността.

— Променил я е.

— А ти как разбра, че той е извършил второто убийство?

— Ликвидирал е жена, известна там като Кралица Нефрит. Мнозина от подчинените й ни описаха мъжа.

— Предполагам, че не сте успели да го спипате?

— Той просто изчезна. Но е само въпрос на време да се появи отново. Още не се е наложил като главатар.

На Ледения изглежда му беше много забавно.

— Виждам, че с годините не си помъдрял особено.

— А според тебе къде ще отиде?

— Вероятно вече е на Алфа Крепело III.

— Тогава защо е убил Кралица Нефрит?

— Нямам представа.

— Няма да се хвана на въдицата — троснато каза Тридесет и две. — Откакто е пристигнал в онази звездна система, всяка негова стъпка е имала за цел да вземе в свои ръце цялата мрежа от престъпници на два от спътниците.

— Мисли каквото искаш — нехайно отвърна Ледения. — Не съм дошъл тук да споря с тебе.

— Дойде, защото ти платих.

— Правилно. И срещу три милиона кредита поне съм длъжен да изслушам учтиво твоите дрънканици.

— Виж какво — разсърди се домакинът, — вече ти казах, че си имаме сериозни проблеми. Дори ако си прав и той е отишъл на Алфа Крепело III, не сме се отървали от затрудненията.

— Все още съм готов да те изслушам.

— Внушиха ни, че никой не иска да рискува и няма да измъкваме Оракула от планетата. Новата ми заповед е да я унищожа.

— Дано имаш късмет — подсмихна се Ледения.

— Нужно ми е нещо повече от късмет — натърти Тридесет и две. — Искам резултати… А Свирача дали ще я убие?

— Само ако не измисли начин да я отведе. Сигурно не си забравил, че точно за това ми плати.

— Можеш ли да се свържеш с него и да му съобщиш, че условията вече са други? Съмнявам се да ми повярва след случката в Порт Маракеш, макар че изобщо не бях забъркан в покушението срещу него.

— И аз се съмнявам — проточи замислено Ледения. — Ако вече е на планетата, ще се крие от всички, докато стигне до Оракула. Най-добрият вариант за тебе е да пратиш още някого и да се надяваш, че вторият ти агент ще изпревари Свирача.

— Вече пратих там осем човека — призна Тридесет и две. — Първите седем от тях са мъртви.

— А осмият?

Лицето на домакина се разкриви.

— Осмият е престъпник, когото освободих от затвора. Изпипва великолепно операциите си и убива, без да му мигне окото. — Той се подвоуми, но продължи: — Натъпках го с всякакви устройства — камера в окото, предавател в ухото, дори бомба в черепа, за да не се прави на интересен.

— И какво стана?

— Кучият му син открил как да махне всичко! — изръмжа Тридесет и две. — Вече ме изнуди за пари и действа, без да го контролирам по никакъв начин!

Ледения се ухили.

— Това момче май ще ми стане симпатично.

— Освен това има заповед да премахне твоя човек, ако се сблъскат на Хадес.

— Хадес ли?

— Това е неофициалното име на Алфа Крепело III.

— А защо е нужно да убива Свирача?

— Защото шефовете на Демокрацията са решили, че предпочитат онази жена да е мъртва, отколкото да върлува из галактиката.

— Безполезно е — промълви Ледения след малко. — По-печен от Свирача не съм срещал. Твоят човек и косъм не може да смъкне от главата му.

— Не ми пука дали ще го убие! — отсече домакинът.

— Май нищо не разбирам.

— Проклятие, Карлос!… Вече имаме двама на планетата. Единият ще се опита да отмъкне Пенелопа, а ние за нищо на света не искаме тя да тръгне с него. Другият знае, че му преведохме десет милиона в някаква толкова сенчеста сметка, че дори аз не успях да се добера до нея. И му е ясно като слънчев ден, че докопаме ли го, чака го незабавна екзекуция. — Той млъкна с усилие, за да овладее нервите си. — Заповядано ми е да ликвидирам Оракула, но не мога да се надявам, че който и да е от двамата ще направи това.

— Може и да си прав — безметежно отвърна Ледения. — Като гледам, доста пари си пръснал на вятъра.

— Вината отчасти е и твоя — заяде се Тридесет и две.

— Виж ти! Как го измисли?

— Само един човек в света познава Пенелопа Бейли достатъчно добре, за да ми свърши работата. И аз те наех, Карлос. Щом си взел парите, трябваше лично да се заемеш с това.

— Аз съм един куц, затлъстял дъртак — възмути се гостът. — Затова ти намерих най-добрия в занаята.

— Може да е страхотен като убиец, но не познава жената. За разлика от тебе.

— Чуй ме сега — подхвана Ледения. — Аз още по-силно от тебе желая смъртта й. Тя уби човек, който не ми беше безразличен, а аз останах с един крак. — Той се пресегна и угаси пурата си в пепелника. — Но освен това съзнавам колко е опасна Пенелопа. Допускам, че тя е най-опасното живо същество в цялата скапана галактика, може би дори в цялата история на галактиката! Ето причината да се откажа от сладостта на личното отмъщение и да наема професионалист, който има най-големи шансове да успее.

— Добре де, но той няма никакво намерение да свърши това. Изтребва главатари на банди и се стреми да заеме мястото им.

— Готов съм да се обзаложа с тебе на трите милиона кредита, които ми даде, че той е или на Хадес, или е на път за там.

— Дори да си прав, няма да я ликвидира.

— Отначало няма да се опита — съгласи се Ледения.

— Ти си наясно с дарбата на Пенелопа. Ако тя знае, че той е наблизо, и не иска да тръгне с него, какви са шансовете му да я убие?

— Горе-долу равни на нула.

— Моят човек би могъл да я изненада, но пък няма никакъв стимул да се занимава с нея. Платихме му пребогато и едва ли някога ще си направи труда да ми се обади.

— Никой не може да я изненада — възрази гостът. — Не е нужно да те види, за да знае, че си наоколо. Тя вижда какво ще стане и ако не й харесва — променя го.

— Е, сега убеди ли се?! — възкликна домакинът. — Ето какво не знаят Свирача и Джими Двете пера! Затова си ми нужен ти!

— Джими Двете пера? — учудено повтори Ледения. — Пратил си Индианеца срещу Оракула?

— Познаваш ли го?

— Чувал съм за него. Пада си по онези семенца.

— Затова предпочетох да го държа под око.

— Ами можеш да забравиш за него — заяви Ледения. — Щом се е отървал от твоите джунджурии, вече се кефи в своя въображаем рай.

— На Хадес не може да си намери семена.

Гостът го зяпна.

— Ти вярваш ли си?

— Проверяваме всяка пратка товари, предназначена за Хадес.

— И да има планета, на която не се вкарват нелегално семена, тя още не е открита.

— Все едно. Ако Джими вече си е напълнил устата с дрога, твоята намеса става още по-наложителна.

— Засега няма нищо наложително — кротко напомни гостът. — Ти ми плати три милиона само за да те изслушам.

— Готов съм да ти платя много повече.

— Достатъчно богат съм. Нямам нужда от още пари.

— Давам ти възможност и да си отмъстиш.

— Няма как да отмъстиш на ураган или йонна буря — възрази Ледения. — Те са природни стихии. Ако оцелееш след срещата си с тях, радваш се на късмета си и се стараеш такава беда да не ти се случи втори път. — Той млъкна за момент и се навъси. — И Пенелопа е природна стихия. Ще ликувам, ако на някого му стигнат силите да я убие, но не вярвам, че това е възможно. Не съм толкова тъп, че сам да се опитам. Сблъсках се с нея, когато бях много по-млад и жизнен, но и тогава ми се размина на косъм.

— Толкова си трезвомислещ и спокоен, че почти ти повярвах — промърмори Тридесет и две. — Карлос, постарах се да науча всичко за тебе. През последните четиринадесет години си разнищвал всяка следа, която е могла да те отведе при нея. Кръстосвал си из цялата Вътрешна граница в опити да откриеш момичето. Поведението ти не е на човек, който се страхува от нова среща с Пенелопа.

— Да, отначало я издирвах стръвно — призна Ледения. — Няма защо да те лъжа. Но никой не може да живее само с омраза толкова години. След време чувствата затихват, съзнанието се избистря. Накрая я търсех по-скоро от любопитство. Исках да науча в какво се е превърнала, как е успяла да се крие толкова дълго, какво е намислила.

— Сега Пенелопа е само на две звездни системи оттук — напомни Тридесет и две. — А ти още нищо не знаеш за нея.

— Когато е готова да направи решителния си ход, всички ще научим.

Домакинът допи последната глътка бренди от чашата си и се вторачи в госта.

— Не можем да си позволим това. Трябва да я ликвидираме сега.

— А може би тя иска само да я оставим на мира.

— Ако ти имаше такава дарба, би ли се примирил да живееш тихо и скромно само за да не си навличаш неприятности?

— Не, обаче…

— Какво „обаче“?

— Обаче аз съм човек — каза Ледения. — Предполагам, че за Пенелопа това определение вече не важи.

— Още една причина да се отървем от нея.

— Щом казваш.

— Десет милиона кредита — изрече домакинът.

Гостът не отговори, загледал се в някаква точка на стената.

— Е? — подкани го нетърпеливо Тридесет и две.

— Не ми досаждай — отряза го Ледения. — Мисля.

— Разходите ли пресмяташ?

— Казах ти да си затваряш устата!

Мъжът зад бюрото го изгледа, сви рамене и не проговори повече. Ледения не помръдна в креслото две-три минути, после се обърна към Тридесет и две.

— Имаш си страхотна беля на главата.

— Точно това ти обяснявам, откакто влезе тук.

Гостът поклати глава.

— Най-лошият ти проблем не е този, за който си мислиш.

— Нещо не те разбирам…

— Толкова отдавна срещнах Пенелопа, че понякога забравям на какво е способна — обясни Ледения. — Имаш двама агенти на Хадес…

— Знаем само за един.

— Повярвай ми — имаш двама.

— Добре де, засега ще се съглася. И що за извод следва от това?

— Помисли — защо тези двамата са още живи?

Домакинът явно се обърка напълно.

— Не схващам смисъла на въпроса ти.

— Защо корабът на Индианеца не се разби, вместо да кацне благополучно? Защо Свирача е успял да извърши убийствата на спътниците?

— Тя ги иска живи! — досети се Тридесет и две. — Но защо?

— Сещам се само за една причина. Задържат насила Пенелопа на онази планета и тя иска двамата агенти да я измъкнат оттам.

— Насила ли? Нима това е възможно?

— Не мога да кажа… но знам, че ако не е искала да тръгне, Индианеца нямаше да преживее операцията за премахването на твоите устройства. Хирургът е щял да кихне или да трепне в най-неподходящия момент… Да, ти си прав. Ако не можеш да отзовеш Свирача, ще се наложи да го убиеш. Вероятно и Индианеца. Щом Пенелопа желае да се махне от Хадес, трябва да я спреш.

— Заповядано ми е да организирам ликвидирането й.

— Набутай си тия заповеди отзад! — изсумтя Ледения. — Момичето ти беше в ръцете едва шестгодишно, а ти дори тогава не успя да я опазиш. Опитах се да я убия, когато беше на осем години, и се провалих с трясък. Но сега жителите на Хадес са измислили как да я държат затворена там години наред, въпреки че без никакво съмнение силата й се е развивала. — Взираше се настойчиво в очите на Тридесет и две. — Позволиш ли й да избяга от планетата, адът ще се отвори под краката ни. Пенелопа няма нужда от боен флот, за да покори някоя планета. Само ще избере единственото бъдеще сред милиони възможни, в което близката звезда избухва или грамаден метеорит се забива в планетата. Дай й петхилядна армия и тя ще победи в битка срещу всяка сила в галактиката, като просто предпочете най-печелившия вариант. Не вярвам, че е възможно тя да бъде убита, но може да бъде затворена — както е и в момента.

— Ако си налучкал истината, това са идеалните условия, улесняващи ликвидирането й — настоя домакинът.

— Не, ти още не разбираш — въздъхна Ледения. — Да си представим, че я държат в килия. Ако се опиташ да я застреляш, тя ще кихне или ще се закашля в точно подбран миг, или пък ще направи нещо друго, за да настъпи бъдещето, в което ти ще улучиш вместо нея ключалката на вратата.

— И все пак сме длъжни да опитаме.

— Не! — изрева Ледения. — Поне сега проумей какво се опитвам да ти обясня — те са измислили как да я задържат. Трябва да сме луди, за да се намесим.

— Но не можем да седим със скръстени ръце! — ядоса се и Тридесет и две.

— Можехме, ако не ме беше наел и ако не беше насъскал Индианеца — тежко изрече Ледения. — Но както вече ти казах, имаш си голяма беля на главата. Който и да стигне пръв до нея, ще я освободи, съзнателно или по принуда. — Той млъкна за дълго. — Преведи десет милиона кредита по някоя от сметките ми — каза неохотно. — Ще трябва и аз да отида.

— Май доскоро не искаше да се забъркваш.

— И сега не искам. Но само аз мога да отменя поръчката на Свирача. Той ще убие всеки друг, когото пратиш при него.

— А Индианеца?

— Намерил ли си е семена, сега е някъде из безкрайните ловни полета. Ако пък се опита да убие Свирача, ще можеш да погребеш каквото остане от него.

— Но ако е без дрога и не срещне Свирача, ще потърси Оракула.

— Значи ще се наложи аз да го намеря и да го спра.

— Ти сам изтъкна, че си дърт дебелак с протеза вместо крак — сопна му се Тридесет и две. — Защо се надяваш да го спреш?

— Той няма да знае защо съм там и така ще му липсва мотив да ме очисти. Дано дотогава съм намерил Свирача, за да ми помогне. — Ледения изгледа мрачно събеседника си. — Иначе ти остава само още една възможност.

— Например?

— Да пръснеш на атоми цялата гадна планета, при това с автоматични кораби, програмирани на хиляди светлинни години оттук.

— Не можем да избием двеста милиона Сини дяволи само за да се отървем от някой, който е вероятна заплаха за нас!

— Правили сме и по-лоши неща преди.

— Нямам намерение да се прочуя като масов убиец!

Ледения въздъхна.

— Значи остава аз да отида на Хадес и ако мога, да намеря Свирача и Индианеца, преди те да са я намерили.

— А какво те кара да мислиш, че тя ще те остави да кацнеш на планетата?

— Все ще измисля нещо. Плащаш ми отчасти и за това.

Тридесет и две се опита да осмисли отговора и смутено тръсна глава.

— Не знам какво да правя. Когато го казваш по този начин, поне изглежда логично… — Въздъхна пресекливо. — Но от мен се иска да я убия, а ние обсъждаме как да попречим на двама изпечени убийци, които имат задача да я открият.

— Ти решаваш — отсече Ледения. — Аз съм старец и се надявам животът ми да свърши, преди тя да обърне Демокрацията с карантиите навън. — Той се изправи. — Връщам се в кораба си. Ще остана в орбита още десет часа. Сигурно си записал целия ни разговор. Пусни го на ония, от които си получаваш заповедите. Ако не ми се обадиш през това време, ще приема, че продължавате с опитите да убиете Пенелопа, и ще се върна на Последен шанс.

Не бяха нужни десет часа, нито дори осем.

Само пет часа по-късно Демокрацията преведе по сметка на Ледения десет милиона кредита.

Десет минути след това той включи двигателите на кораба си и отпътува към Хадес. Чудеше се дали ще доживее да похарчи дори един кредит от тези пари.