Майк Резник
Гадателката (35)

34

Когато се събуди, лежеше в болница на Маккалистър II и през следващите няколко седмици се нагаждаше към изкуствения си крак.

След като напълно се възстанови, се върна на Убийствен рай. Дванадесет тела бяха погребани зад пансиона. Тъй като никой не ги познаваше, върху надгробните камъни нямаше никакви надписи. Той реши, че един от гробовете вляво принадлежи на Мишката, и остави букет от диви цветя върху него.

После се отби в ресторанта, преди да се върне на кораба.

Пълничката жена не беше там и никой не го разпозна, така че се наслади на спокоен обяд. Накрая сервитьорът, млад мъж с тъмнокестенява коса и току-що наболи мустаци, се приближи до него със сметката.

— Забелязах, че разглеждахте гробовете ей там — каза той. — Роднина ли сте на някого от тях?

— Не — отговори Ледения.

— Страхотна битка — продължи младият мъж, лицето му светеше от мечти за героизъм. — Искаше ми се да бях тук. — Той замълча, после добави поверително: — Казват, че Вечното хлапе бил един от тях.

— Не думай?

Младият мъж кимна.

— Доколкото може да им се вярва, говори се, че било заради някакво малко момиче. Десет ловци на глави я преследвали, а момичето се криело в пансиона точно срещу ресторанта. Не е ли вълнуващо?

— Звучи ми доста интригуващо — съгласи се Ледения, чакайки търпеливо за сметката си.

— Трябва да поставим паметна плоча или нещо такова — продължи сервитьорът. — В края на краищата десет човека са загинали заради нея.

— Дванайсет — поправи го Ледения.

— Точно така — ентусиазира се сервитьорът. — Почти забравих. Един мъж и една жена са жертвали живота си за нея. — Той се усмихна. — Тяхната саможертва поне е героична.

— Щом така казваш — отвърна Ледения.

Плати сметката и излезе на сухата прашна улица.