Майк Резник
Гадателката (18)

17

Корабът на Краля на залаганията все още бе до Звездната лодка, когато комуникационната му система се задейства.

— Искам разрешение да се кача на борда — прозвуча безизразният глас на Ледения.

— Ти? — Краля беше искрено изненадан. — Дошъл си толкова далеч заради тях?

— Да, аз съм — отговори Ледения.

— Върви си — рече в микрофона Краля на залаганията. — Вече не са при мен.

— Настоявам за разрешение да се кача на борад.

— Разрешението отказано.

Последва десетминутна тишина. После гласът на Ледения отново прозвуча в кораба.

— Току-що поставих малък експлозив на един от вентилационните ти клапани. Държа превключвателя в ръката си. И така, по един или друг начин ще се кача на този кораб. Абсолютно безразлично ми е дали ще има живи, когато се кача.

— Не ти вярвам — отговори Краля.

— Това е твое право. Имаш трийсет секунди да отвориш люка.

Комарджията изчака двадесет и три секунди, после неохотно заповяда на компютъра да отвори люка. Миг по-късно Ледения и Вечното хлапе влязоха в малкия кораб.

Вътрешността беше променена, така че да няма стени между пилотската кабина, кухненското помещение и една от каютите. Ледения се озова срещу Краля на залаганията в стая с почти петметрови стени. Зората на Септември, без своя защитен костюм, лежеше гола във вана с някаква цветна течност и ги гледаше с извънземните си очи. Златния дук с лазерен пистолет на единия си хълбок не обърна никакво внимание на Ледения, а се съсредоточи изцяло върху Вечното хлапе.

— Има ли бомба? — попита Краля на залаганията.

— Възможно е — отвърна Ледения.

— Това не е отговор — рече кисело комарджията.

— Както кажеш.

Краля на залаганията вдигна рамене.

— Няма никакво значение вече. Хората, които търсиш, не са тук.

— Хората, които търся, са точно тук.

Комарджията поклати глава.

— Няма ги — повтори той. — Малкото момиче ни направи на глупаци.

— Как?

— Чувал ли си за Главореза Янки?

— Не.

— Нарича себе си търговец, но не е нищо повече от пират. Има доста голяма флота и работи в областта край звездния куп Кинелус. Нито един товар не минава оттам, без той да вземе част от него, нито един кораб не влиза или излиза, без да плати глоба. Той е най-лошият вид крадец.

— Най-лошите крадци отмъкват хора, а не пари — вметна Ледения.

— Презирам такива забележки!

— Както искаш. Та какво за Главореза Янки?

— Снощи беше на Звездната лодка, на рулетката. По някакъв начин — все още не знам по какъв, момичето Бейли го е накарало да я вземе със себе си. Не разбрах нищо, преди да изчезнат.

— А Мишката? Тя къде е?

— И нея са взели. Разбрах чак когато Дука ми каза, че е изчезнала.

Вечното хлапе изглеждаше развеселен.

— Позволил си да откраднат Мишката от теб?

— Бяха четирийсет — изръмжа Златния дук в своя защита. — Ти какво щеше да направиш?

— Да ги спра — отговори Вечното хлапе.

— Не обвинявам моя партньор за нищо — продължи Краля. — Детето е виновно за всичко. Не бях го разбрал досега, но ако тя може да вижда бъдещето, може и да го променя. И точно това направи, въпреки че я наблюдавах през цялото време. — Той вдигна рамене. — По-добре е, че се отървах от малкото чудовище. Тази вечер спечелих добра сумичка и ако тя може да манипулира събитията, както го направи сега, рано или късно щеше да убие мен и приятелите ми.

— Мисля, че щеше да е доста скоро — отбеляза Ледения.

— Тя е голяма заплаха за всички.

— Има такава вероятност.

Краля на залаганията се вторачи любопитно в него.

— Никога не си мислил да я освобождаваш! — възкликна накрая.

— Какво възнамерявам да правя, си е моя работа.

— Ти тръгна след нас, за да я убиеш! — продължи комарджията.

— Не съм казал такова нещо.

— Но аз го казвам, виждам го изписано върху лицето ти. Виж, тя не е вече при нас. Нека да сключим примирие и ние ще тръгнем с тебе. Дължа й нещо за начина, по който ни направи на глупаци тази вечер.

— Ти все още не си разбрал, нали?

— Да разбера какво?

— Не съм тръгнал след нея.

— А след Мишката ли?

Ледения поклати глава.

— На Последен шанс бях издал заповед. Ти не се подчини. Сега е време да понесеш последствията.

Очите на Краля на залаганията се разшириха от изненада.

— Не си преследвал тях!

— Това не е спасителна операция — обади се Вечното хлапе и се усмихна на Златния дук. — Това е наказателна акция.

— Но това е смешно! — възрази Краля на залаганията. — Ние не сме твой враг. Врагът е на свобода някъде там — момичето Бейли.

— Ти наруши закона — отговори Ледения.

— Какъв закон, за Бога?

— Моят закон. — Той се обърна към Вечното хлапе. — Нека да видим дали си толкова добър, за какъвто се мислиш.

— По-добър — отвърна убиецът и посегна към звуковото си оръжие.

Пръстите на Златния дук се сключиха около лазерния му пистолет, но беше мъртъв, преди да го извади и да се прицели. После бавно и съвсем нехайно Вечното хлапе се обърна към Краля на залаганията и го уби.

— По дяволите!

— Не се разстройвай — обади се Ледения. — Това беше екзекуция, а не убийство.

— Не ми пука, че ги убих — отговори Вечното хлапе. — Но се надявах Златния дук да бъде по-голямо предизвикателство. — Той вдигна рамене. — Не разбирам как, по дяволите, е изградил репутацията си. — Погледът му попадна върху Зората на Септември, която гледаше, без да помръдне или да издаде звук. — А тази?

— Убий я.

Вечното хлапе изгледа голата извънземна, беззащитна в своята вана с животворна течност.

— Виж, това изглежда като убийство.

— В колана си имам метателен пистолет — отговори Ледения. — Или ти ще я убиеш бързо, или аз ще пробия на няколко места ваната й и ще я гледаш как умира бавно, докато течността изтича.

— Ти си един безсърдечен мръсник! — Вечното хлапе внезапно се усмихна. — Възхищавам се на професионализма ти.

— Аз съм ти работодател — прекъсна го Ледения. — Убий я.

Той тръгна да разглежда кораба с надеждата да намери някаква следа къде пиратът е отвел Пенелопа и Мишката. Когато се върна, Зората на Септември бе мъртва.

— Сега какво?

— Аз тръгвам след Главореза Янки — отвърна Ледения. — Закарай тези тримата на Последен шанс.

— Какъв смисъл има? Нали са мъртви.

— Искам всички на Последен шанс да го научат.

— Прати им холограма.

— Всеки артист с малко грим може да стъкми една холограма. Искам да ги закараш на Последен шанс и да ги окачиш там, където всички ще ги видят.

Вечното хлапе се замисли.

— Не смятам, че ще го направя.

— Работиш за мен, забрави ли?

Убиецът поклати глава.

— У мен има двеста хиляди кредита на Мишката. На нея не й трябват, докато е затворничка, следователно тя и малкото момиче са ме наели за още две седмици.

— Детето не се нуждае от твоята помощ. Това трябва да ти е станало пределно ясно досега.

— Така мислиш ти.

— Такива са фактите.

— Но има и още една причина.

— О?

Лицето на Вечното хлапе се оживи от вълнение.

— Искам да се изправя срещу четирийсет мъже наведнъж.

Ледения замълча, после вдигна рамене.

— Ако наистина искаш да загинеш в славна битка, можеш да останеш с мен. Само да уредя някой да откара тези тримата на Последен шанс и тръгваме.

— Почакай малко.

— Какво има?

— Знам защо аз отивам. Но ти?

— Какво значение има?

— Никакво, докато не стигнем там.

— И?

— Ще спася малкото момиче, няма да я убивам. — Младият мъж направи малка пауза. — Ако искаш да я убиеш, ще трябва първо да се справиш с мен.

— Ще застреляш работодателя си? — попита Ледения.

Вечното хлапе не можеше да познае дали той е разгневен, любопитен или просто развеселен.

— Не, няма.

— Е, тогава всичко е решено.

— Не съвсем. Напускам. Не работя повече за теб.

Ледения се усмихна.

— Възхищавам се на професионализма ти. — Той замълча за миг. — Разбира се, може да се интересувам единствено от спасението на Мишката. Не съм казвал нищо друго.

— Съмнявам се.

— Защо?

— Защото сега те познавам по-добре.

— Не съм казал, че възнамерявам да убивам когото и да било — подчерта Ледения.

— Няма значение какво казваш — отговори твърдо Вечното хлапе. — Просто запомни: ако се опиташ да убиеш малкото момиче, преди парите на Мишката да свършат, първо ще трябва да се справиш с мен.

— Направи това, което смяташ за правилно — изрече Ледения невъзмутимо.

— Така и смятам да направя — потвърди убиецът. Внезапно момчешка усмивка озари лицето му. — Може да стане доста интересно.

— Може би.

Гледаха се изпитателно един дълъг и неудобен момент. После Ледения се обърна към люка.

— Хайде — обади се накрая той. — Нека да наемем някой да закара тези тела на Последен шанс.

Излезе през люка, миг по-късно Вечното хлапе го последва.

Ледения уреди превоза на телата. Двайсет минути по-късно двамата, сключили временно примирие, се отправиха за далечния звезден куп Кинелус по следите на Главореза Янки и неговия човешки товар.