Майк Резник
Гадателката (13)

12

На следващия ден Мишката спа до късно и през по-голямата част на деня остана в стаята да гледа холовизия с Пенелопа. Момичето можеше да повтаря няколко пъти едно и също нещо, стига да не го гледа сама.

Обядваха в стаята си. След залез слънце Мишката дълго стоя под душа, сетне облече дрехите, които бе купила след кратка обиколка по магазините на Края на пътя (въпреки че бяха нови, знаеше, че изглеждат доста обикновени в сравнение с тези, които щеше да види в казиното). След това разреса разбърканата коса на Пенелопа и й даде последни инструкции. После, придружена от малкото момиче, Мишката слезе на улицата и премина краткото разстояние до таверната и казиното.

Ледения я чакаше, както се опасяваше. Спря я, преди да се запъти към масата, където Краля на залаганията, облечен още по-великолепно, отколкото предишната вечер, с малката извънземна птичка върху рамото си, раздаваше карти на трима мъже, чиято оцветена в синьо кожа ги издаваше като част от оцелелите мутирали заселници на Каккаб Касту IV.

Мишката забеляза, че Вечното хлапе се е настанил на маса по средата между таверната и казиното, и се наведе към Пенелопа.

— Отиди и седни при него.

Момичето кимна, спря се на бара, за да вземе колода карти, позволи на бармана да й напълни една елегантна чаша за коктейл с плодов сок и накрая се присъедини към Вечното хлапе.

Мишката се обърна към Ледения.

— Какво реши, Карлос?

— Ако настояваш да използваш малкото момиче, ще оттегля защитата си.

— Трябват ми още пари — отговори Мишката. — Ще се наложи да разчитам на другия си защитник.

— На него? — възкликна Ледения и с рязко движение на главата кимна в посока на Вечното хлапе. — Забрави за това. Тук той не може да те защити и пет секунди.

— Повече от две столетия е защитавал хора.

Ледения поклати глава.

— Повече от две столетия е убивал хора. Има разлика. И единствената причина да е още жив е, че първо защитава себе си, а после клиентите си. — Той огледа бара и казиното. — Тук има шестима мъже и три жени, които са дяволски добри в своята работа. Всеки от тях ще те убие и ще отвлече детето веднага след като моята протекция бъде вдигната. Дори и Вечното хлапе не може да те спаси от всички тях.

Мишката огледа вътрешността на таверната, като се опитваше да открие деветимата, за които говореха. Тя позна двама или трима от холограмите им, един по оръжията… но осъзна, че повече от половината са й напълно непознати.

— Ти решаваш — обади се отново Ледения. — Направи това, което смяташ за най-добро. — Той спря за миг. — Но помни какво ти казах. Ако използваш малкото момиче срещу Краля на залаганията, аз ще…

Точно тогава в таверната „Края на пътя“ влязоха един мъж и една извънземна и Ледения се намръщи.

— Какво има? — попита неспокойно Мишката.

— Нищо — отговори той.

— Не ми казвай, че няма нищо, Карлос — възрази тя. — Виждала съм това изражение и преди.

Той се обърна към нея.

— Спомняш ли си, че ти казах да не използваш момичето?

— Да.

— Забрави го. — Кимна незабележимо към двамата новодошли. — Твоят приятел току-що изравни силите.

Тя леко промени положението си, докато започна да ги вижда с крайчеца на окото си.

— Кои са те?

— Мъжът се нарича Златния дук. Чувала ли си за него?

Тя поклати глава.

— Ами огледай го добре — каза меко Ледения — и ако го видиш някъде другаде, освен на Последен шанс, бягай от него като от дявола.

— Убиец ли е?

— По малко от всичко — отговори Ледения, втренчил поглед във високия и слаб като скелет мъж.

Златния дук очевидно притежаваше някаква ориенталска жилка, която се проявяваше във формата на очите, цвета на кожата, изпъкналостта на скулите и черната му коса. Вървеше с грацията на атлет, като че готов незабавно да смени посоката или скоростта на движение. Не носеше оръжия, но дясната му ръка завършваше с протеза, направена от чисто злато — в нея се криеха четири сгъваеми смъртоносни ножа, по един във всеки дълъг и елегантен златен пръст.

— Знае се, че търгува с наркотици в Демокрацията — продължи Ледения, — а също че понякога причинява пожари.

Златния дук и неговата придружителка седнаха на масата на Краля на залаганията и внезапно всички останали играчи се сетиха, че имат спешни ангажименти другаде, и се преместиха на съседните маси или на бара.

— Освен това е и комарджия?

— Не съвсем.

— Тогава защо седи на масата с картите?

— Предполагам, че Краля на залаганията го е поканил да поиграе с теб.

— Но нали току-що каза, че…

— Казах, че не е комарджия. — Ледения направи малка пауза. — Но ако той помогне на Краля на залаганията да те измами, това не е комарджийство, нали?

— Как мислиш, че ще се опитат да ме измамят?

— Вероятно ще те победят по втория начин.

— По втория начин? — повтори тя учудена.

— Имат си свои сигнали, чрез които разбират кой от тях има най-добра ръка. Другите двама се отказват рано, така че и да победиш, ще получиш малка сума. А ако загубиш, ще ти се наложи да платиш прекалено много, за да видиш печелившата комбинация, тъй като този, който я държи, ще наддава до припадък.

— Разбирам. — Мишката кимна към извънземната. — Коя е тази?

— Тази ли? — Ледения погледна човекоподобната извънземна с големи оранжеви очи, широки ноздри, червена перука, която едва прикриваше зеещите ушни отвори, и костюм, в който циркулираше чиста течност около торса и краката й. — Наричат я Зората на Септември. Дяволски добра е с картите. В чуждите светове е машата на Краля на залаганията. — Той продължи да се взира в нея. — Всъщност тя не вдишва течност през хриле или нещо подобно, просто трябва да поддържа тялото си влажно. Ако този костюм спре да подава вода около нея за няколко минути, тя се свива на кълбо и умира… Или изпада в някакво каталептично състояние, което е много близко до физическата смърт.

— Откъде знаеш всичко това?

— Виждал съм какво причинява неизправност в костюма на представител от нейната раса. Грозна гледка. Грозна миризма.

И двамата млъкнаха, после Мишката се обърна към него.

— Какво ще стане, ако Краля на залаганията се опита да ме убие на масата? Ти дори не носиш оръжие.

— Това е моят свят и не се нуждая от оръжие. А и той няма да опита нищо такова.

— А ако опита?

— Тогава в тялото му ще има единайсет дупки, преди да успее да се прицели с пистолета си.

— Наблюдават го единайсет твои хора?

— Дванайсет — отговори Ледения. — Приемам, че един може да не улучи.

— Къде са?

— Наоколо.

— Тогава са добре прикрити — Мишката огледа набързо таверната и казиното.

— Така трябва да бъде.

— Колко са зад това огледало? — продължи тя и кимна към огромното огледало зад бара.

— Няколко.

— Огледална е само тази страна, нали?

Ледения се усмихна.

— Нямаше да са ми от полза иначе, нали?

— Да, така е — съгласи се Мишката и добави: — Ами предполагам, че е най-добре да отида на онази маса и да позволя на Краля на залаганията и неговите приятели да изпълнят пъкления си замисъл.

— Само запомни, че не са глупави.

Тя се усмихна по-уверено, отколкото се чувстваше.

— Та това са само пари.

— Имаш нещо по-ценно от пари и лекомислено поемаш риска да го загубиш — отвърна Ледения, като погледна към Пенелопа. — Краля на залаганията и приятелите му още не знаят коя или какво е тя, но ако някоя от двете ви се провали, той доста бързо ще се досети.

— Все още сме под твоята защита — припомни му тя.

— Мислех, че играеш, за да спечелиш пари за кораб. Тръгнеш ли си от Последен шанс, можеш да разчиташ само на себе си.

Тя задържа погледа си върху лицето му в опит да открие признак на емоция — раздразнение, ревност, каквото и да е, но не успя. Затова се обърна, прекоси таверната и влезе в казиното, приближи се до масата на Краля на залаганията и се настани така, че да може да вижда Пенелопа, без да бие на очи.

— Добър вечер, госпожо — поздрави я Краля на залаганията. — Вярвам, че ще ми дадеш шанс да си върна парите?

— Ако можеш — отвърна Мишката.

— Ще бъде малка игра тази вечер — отбеляза той. — Само ние четиримата.

— Нямам нищо против.

— Добре. Джентълменът отляво е известен като Дука — Мишката се усмихна любезно на Златния дук, който я гледаше студено, — а тази очарователна дама е Септември.

Извънземната, наречена Зората на Септември, кимна едва забележимо и за миг изкриви лицето си в подобие на усмивка.

— Същата игра като снощи? — попита Мишката.

— Чудесно, госпожо — отговори Краля на залаганията.

Тя повика представителя на банката на казиното, който отвори сейфа, извади чипове по хиляда кредита и нареди три купчинки точно пред нея.

— Защо не вдигнем входната вноска на две хиляди тази вечер? — предложи Краля на залаганията.

— Изглежда бързаш да си върнеш парите — рече Мишката.

Той вдигна рамене.

— Но ако ти не желаеш…

Тя го изгледа.

— Не, защо, две хиляди са добро начало — ако вземем неотворена колода карти от бара.

— Това показва сериозно недоверие, госпожо — отбеляза Краля на залаганията, въпреки че не изглеждаше изненадан.

— Играем за сериозна сума пари — парира тя.

Той сви рамене и поиска нова колода. Остави на Мишката да я отвори, после бутна два чипа към центъра на масата и разбърка картите с лекота, докато другите трима играчи поставяха чиповете си до неговите.

Мишката спечели първата ръка, после изгуби три малки залагания едно след друго. Златния дук не изглеждаше увлечен от играта, винаги напускаше рано и не сваляше черните си проницателни очи от нея. Зората на Септември играеше по-изкусно и спечели две от залаганията.

Тогава Мишката удари успешно и прибра шестдесет хиляди кредита, когато нейните четири валета победиха фула на Краля на залаганията. Дойде време за техния втори начин — Златния дук, Краля и Зората на Септември се редуваха да играят ръцете си. Този, който имаше слаби карти, напускаше рано и оставяше другия да залага срещу Мишката. Самата тя не можеше да каже как си сигнализираха, но не й пукаше.

Играта продължи още един час, Мишката натрупваше все повече пари, докато накрая отново се падна на Краля на залаганията да раздава. Той спря да разбърква картите и впери очи в нея.

— Имаш голям късмет с картите, госпожо — проговори накрая той.

— Може би просто имам талант да играя — отвърна тя.

Той поклати глава.

— Не, трябва да призная, че имаш късмет.

Тя сви рамене.

— Добре, щом повече ти харесва — имам късмет.

— Голям късмет.

— Обвиняваш ли ме? — попита Мишката.

— Не мога да те обвиня в измама, щом не знам как го правиш.

— Знаеш ли, така не звучи много по-добре.

— Как би ни излъгала? — попита Краля на залаганията с изражение, което опровергаваше думите му. — Ако моят приятел Дука се усъмнеше дори за миг, че ни лъжеш, веднага би ти извадил сърцето на масата. Нещото, което той наистина мрази, това са измамниците.

— Е, вашият приятел Дука може да вземе няколко урока по покер — рече Мишката.

— Покерът всъщност не е специалността му — отвърна Краля на залаганията многозначително.

Мишката хвърли бегъл поглед към Златния дук.

— Вярвам ти. — Тя издърпа стола си назад. — Атмосферата стана неприятна — обяви тя. — Мисля, че ми стига за тази вечер.

— На колко възлиза купчинката пред теб? — заинтересува се Краля.

— Не знам.

Той се вторачи в чиповете й.

— Изглеждат около двеста хиляди.

— Щом казваш.

— Нека ти предложа нещо, госпожо — продължи той. — Хайде да цепим веднъж за тях.

— За всичките?

Краля кимна.

Тя погледна набързо към Пенелопа, но момичето изглеждаше погълнато от пасианса си. Естествено, помисли си Мишката, тя не може да ми каже дали ще изгубя или ще победя, докато не съм обявила, че приемам.

— А ако откажа? С уважение, разбира се.

— Мисля, че приятелят ми Дука ще го приеме като лична обида.

Мишката отвърна на усмивката му.

— Това може да не хареса на моя приятел Ледения.

— Тогава нека не забъркваме приятелите си — предложи опонентът й. — Нека да бъдем само ти и аз. Ще цепим веднъж за цялата тази купчина.

Той извади неразпечатана колода карти от джоба си.

— И ще използваме неотворено тесте.

— На мен ми харесваше това, с което играхме.

— За такава сума картите трябва да са чисто нови.

Мишката се замисли дали да го накара да поиска колода от бара, но реши първо да погледне към Пенелопа. Не видя никакъв отрицателен знак, затова кимна в знак на съгласие.

— Добре, цепим веднъж за сумата, която имам пред себе си. — Тя замълча за момент. — Ако загубиш — губиш. Няма да има повторение или изключения, защото иначе можем да продължим цялата нощ, докато ти победиш.

— Дадено — отговори Краля на залаганията. Отвори картите и ги разбърка, после ги остави на масата.

— Заповядай — подкани я той.

— Ти си пръв — отвърна тя.

— Предпочитам ти да цепиш първа.

Тя поклати глава.

— Това са моите пари. Ако искаш да си опиташ късмета за тях, цепи пръв.

— Както искаш. — Той протегна ръка, леко прокара пръсти по картите и вдигна поп.

Мишката погледна към Пенелопа, но за нея съществуваше единствено пасианса й. Най-накрая Мишката прочисти гърло, протегна ръка, поколеба се за миг и сложи внимателно пръстите си върху картите.

И тогава Пенелопа разля чашата със сока и изтрака със стола си, докато отскачаше, за да не си изцапа дрехите.

— Добре ли си? — попита Мишката, като вдигна леко ръката си над картите.

— Съжалявам — извини се момичето и започна да бърше масата със салфетка. — Толкова съм несръчна. Сърдиш ли ми се?

— Не, разбира се, че не — отговори Мишката.

— Госпожо — обади се нетърпеливо Краля на залаганията, — чакаме те.

Мишката се вторачи в колодата, пое дълбоко въздух и сцепи картите на асо.

— Моите поздравления, госпожо — Краля на залаганията стана от масата и се поклони ниско. — Предполагам, че днес просто не е моята вечер.

Зората на Септември също се изправи, но Златния дук остана на мястото си и продължи да я наблюдава студено. Едва когато Краля на залаганията и извънземната стигнаха до вратата, той стана и излезе мълчаливо след тях.

Както и предишната вечер, Пенелопа се присъедини към Мишката, а Вечното хлапе остана на масата.

— Успяхме! — прошепна Мишката, като се опитваше да овладее вълнението и радостта си. — Каква беше тази история с разлятата чаша?

— Видях, че ако цепиш, ще бъде тройка, и се опитах да видя как да го променя — обясни момичето. — Ако нададях вик и ти ме погледнеше, щеше да цепиш на вале. Ако направех нещо друго, ти вадеше други карти… но ако си разлеех сока, ти цепеше на асо. Зависеше колко ще се стреснеш и как ще мръднеш ръката си.

— Забележително! — възкликна Мишката. — Просто забележително!

Тя извика представителя на банката на казиното, смени чиповете си за кредити и ги занесе при Вечното хлапе.

— Ето — подаде му тя парите. — Ти ще ги пазиш по-добре от мен.

Мъжът прибра пачката в джоба на туниката си.

— Защо е това тъжно изражение? — попита Мишката. — Аз победих. Мога да те наема за още една или две седмици.

— Те просто си тръгнаха — Вечното хлапе изглеждаше нещастен.

— А какво очакваше да направят?

— Знам какво исках да направят — отвърна той. — Чувал съм за Златния дук. Никога не съм мислил, че ей така ще изостави една възможност за битка.

Той поклати разочаровано глава.

— Виж, съжалявам, че не ти се удаде да умреш на тази забравена от бога планета — рече Мишката с фалшиво съчувствие. — Но погледни на нещата откъм хубавата страна — ще имаш две седмици да рискуваш живота си. Междувременно имаш ли нещо против да отведеш Пенелопа обратно в хотела?

— Би трябвало да пазя и двете ви — отбеляза той.

— С мен всичко ще е наред — успокои го Мишката. — Освен това всички ме видяха да ти давам парите. Не искам напразно да те обнадеждавам, но ако има опасност за някого, това ще си ти.

Настроението на Вечното хлапе се повиши, но пък Пенелопа придоби нещастен вид.

— Не мога ли да остана с теб? — примоли се тя.

Мишката поклати глава.

— Трябва да си поговоря с Ледения.

— Не се страхувам от него.

— Знам — усмихна й се Мишката. — Но имам чувството, че той се страхува от теб.

— Той ли? — не повярва Пенелопа.

— Да — потвърди Мишката. — А сега отиди в хотела. Аз ще дойда след няколко минути.

Вечното хлапе се изправи, хвана момичето за ръка и излезе нещастен в студената нощ.