Майк Резник
Инферно (34)

29

Сякаш Фалигор си нямаше достатъчно проблеми, та трябваше по времето на Сибо Душу към тях да се прибави и още един. И селяни, и граждани започнаха да измират отначало с дузини, после със стотици и накрая с хиляди, като най-засегнати бяха селяните. Симптомите всеки път бяха едни и същи — отначало жертвата започваше да фъфли и да куца, след няколко седмици или месеци тялото постепенно отказваше да й се подчинява и след известно време болният вече не можеше нито да върви, нито да се храни. Мускулите атрофираха и никакви упражнения и лекарства не бяха в състояние да ги укрепят. Накрая заболелият вече не можеше и да дъвче и умираше от глад. Дори да ги закараха в болница и да им вливаха хранителни течности интравенозно, болните не бяха в състояние да ги преработят и краят беше неизменно същият — разкривен, неимоверно измършавял труп.

Отначало наричаха болестта „изсмукващия мор“, но после, след като лекарите успяха да я разгадаят, тя получи официалното си име, изразяващо напълно същността й: субклинично прогресивно разстройство на обменните процеси, или СПРОП. Но колкото и да бяха наясно с протичането и последствията й, така и не откриха причинителя.

Една християнска секта обяви, че това е Божие наказание, че язоните са грешна и порочна раса, ала новопокръстените не бяха кой знае колко — повечето язони, независимо дали се чувстваха грешници или праведници, смятаха, че вече са понесли достатъчно страдания, за да изкупят и най-страшните им грехове.

Бариоки беше отминавал болестта с мълчание, но по времето, когато Душу взе властта, епидемията достигна такива мащаби, че не можеше повече да бъде пренебрегвана. И тъй като той беше не само президент, но и главнокомандващ на армията, при това на воюваща армия, единствената му грижа бе да открие причинителя на болестта и да я посее сред последователите на Кракана. Но тъй като медицинската наука все още не беше изолирала вируса, от опитите му нищо не излезе.

Не след дълго различни медицински организации научиха за съществуването на СПРОП и поискаха разрешение да кацнат на Фалигор и да лекуват жертвите. Душу се опита да се възползва от положението и обясни, че не може да гарантира безопасността им при съществуващите условия, но ако Джеймс Кракана и последователите му сложат оръжие и се предадат, той с благодарност ще посрещне всяка хуманитарна помощ, която му се предложи.

Отговорът на Кракана не изненада никого. Той вдигна във въздуха два склада с боеприпаси и един предавател за подпространствена връзка и с това сложи край, поне временно, на опитите на благотворителните организации да помогнат на жертвите на СПРОП.

Едва когато двама от синовете на Душу заболяха от страшната болест, той изпрати на Кракана тайно предложение за временно примирие, за да могат благотворителните и медицинските организации да стъпят на планетата и да започнат лечението на заболелите. Кракана отговори, че ако армията на Душу сложи оръжие, а самият генерал му предаде властта над Ромул и Рем, той с удоволствие ще допусне медицинските работници на планетата, но за примирие и дума не може да става. След всички престъпления и кръвопролития той не би се съгласил на по-малко от пълна капитулация.

Така стояха нещата пет седмици след завръщането на Артър Картрайт от главната квартира на Кракана.