Майк Резник
Инферно (10)

7

„Дали вече е написал последния раздел?“

Така се шегуваха хората на Фалигор и шегата се отнасяше за конституцията, която Бариоки беше отменил за три месеца. Ала колкото повече си блъскаше главата над нея, толкова по-недоволен беше от резултата и три години по-късно основният закон все още се доработваше.

Бариоки реши, че няма никаква причина длъжността министър-председател да остава незаета само заради липсата на конституция, и я съчета с президентския пост. И тъй като нямаше закон, който да определи как да се провеждат изборите, избори също нямаше.

Седмица след смъртта на Боби генерал Лабу се появи на екрана, за да се извини пред обществеността. Той увери зрителите, че няма нищо против енкотите, а просто е изпълнявал заповед. Дълбоко съжаляваше, че е бил принуден да избие толкова много от последователите на Боби, за да защити собствените си войници. Убеждаваше аудиторията, че е само войник, който се е заклел във вярност пред президента, дори и не винаги да е съгласен с нарежданията му.

Бариоки се замисли дали да не го уволни за неподчинение, но установи, че за една нощ речта на Лабу го е превърнала в герой и ако предприемеше нещо срещу огромния войник, можеше да се стигне до метеж. Така че вместо да направи това, президентът извика генерала в кабинета си, двамата се прегърнаха пред холокамерите и по този начин бе предотвратена още една криза.

В продължение на няколко месеца всичко беше спокойно, но после до Рем започнаха да стигат тревожни слухове. Болимбо измъчвали и убили двама траджи, ризалите подпалили дома на някакъв търговец от племето на енкотите, отворил магазин в един от техните градове, енкотите отказвали да търгуват с болимбо. Университетът Сабаре, в който преобладаваха енкотите, лишил от достъп трима способни студенти ризали в отговор на опожаряването на дома на техния съплеменник. Над двадесет хиляди къртици, предусещайки, че следващата група, която ще се окаже на мушката, са те, се върнаха на родната си планета.

Най-накрая Картрайт събра група от десетина човека и издейства аудиенция от президента.

Хората обясниха, че обществото на планетата се разпада. Налагаше се да се направи нещо, за да се сложи край на това връщане към племенното разцепление. Бариоки беше президент. Би трябвало или да ратифицира новата конституция, или поне да вземе някакви мерки за решаване на проблема, иначе не след дълго Фалигор щеше да има нужда от двадесет и седем конституции — по една за всяко племе.

Бариоки ги изслуша, увери ги, че ще се бори за решаването на проблема с всички възможни средства, и им благодари за загрижеността. Хората напуснаха кабинета му почти убедени в намерението му да предприеме нещо.

Ала никой не беше подготвен за това, което последва.

За две седмици той национализира всички мини, а преди да са изминали три месеца, всички предприятия, в които работеха повече от сто язони, станаха собственост на правителството.

След всяка конфискация Бариоки се появяваше на екраните на видеоприемниците, за да обясни действията си. Според него най-добрият начин да се преборят с племенното разцепление бил пълното му премахване от икономиката. Язоните вече не работели за отделни енкоти, ризали или траджи, а за правителството, което не е само на едно племе, а на всички племена.

Язоните, чиито предприятия бяха конфискувани, вдигнаха врява, но тя постепенно заглъхна, след като Бариоки нареди на вечно извиняващия се Лабу да премине под строй с войниците си по улиците пред фирмите на протестиращите.

И тъй като правителството не плащаше данъци на собствените си органи, с одържавяването на основните дейности в бюджета зейна огромна празнина. Това накара Бариоки да вдигне данъците за всички останали отрасли на икономиката. Енкотите бяха в състояние да плащат най-много, затова и основната данъчна тежест падна върху тях. Съплеменниците му ризали бяха облагани с най-ниските налози, при това можеха напълно да се освободят от плащания, като изпратеха един член от семейството в армията.

Да се оплакваш на правителството беше не просто безсмислено, а и опасно, затова множество комитети от язони посетиха Картрайт и останалите хора, установили се в Рем, с молба да се намесят и да разговарят с Бариоки от тяхно име.

Картрайт най-сетне отстъпи пред молбите им и уреди нова среща с президента, на която освен него щяха да присъстват и някои от сътрудниците му.

— Господин президент — започна Картрайт, след като той и хората му бяха въведени в голямата заседателна зала в президентския дворец, — когато ви предупреждавахме за племенното разделение, нямахме предвид това.

— Защо, да не би да е имало в последно време изблици на племенни вражди? — спокойно се поинтересува Бариоки.

— Имало е — заяви Джефри Самюелс, бивш офицер от флота, който след приключване на службата се беше оттеглил в огромна ферма на тридесетина мили от Рем.

— Така ли? — учуди се Бариоки. — И кой е виновникът?

— Правителството, сър — отвърна Самюелс.

— Господин Самюелс, ако бяхте язон, щях да наредя да ви екзекутират за това изказване — заяви Бариоки, без да повишава глас. — Но тъй като сте човек, ще си затворя очите. — Той помълча и се вгледа втренчено в Самюелс. — Този път…

— И тъй като вие не сте човек, аз също ще си затворя очите пред заплахите ви… този път — не му остана длъжен Самюелс.

— Господа, срещата е приключена — обяви Бариоки. — На Фалигор вие сте гости и ако не се държите като такива, аз няма да ви слушам.

— Моля ви, господин президент — побърза да се намеси Картрайт. — Аз съм сигурен, че господин Самюелс нямаше намерение да ви засегне. Много е важно тази среща да се състои. За нас интересите на Фалигор стоят над всичко.

— Нарочно ли ме засегнахте, господин Самюелс? — попита Бариоки.

Самюелс хвърли бърз поглед към Картрайт и поклати глава.

— Не, господин президент.

— И ако сте сигурен, че сте нанесли някому обида, непременно ще се извините, нали така?

— Извинете ме — кротко изрече Самюелс.

— Тогава всичко е наред — заяви президентът. — Е, господин Картрайт, какво искахте да обсъдим?

— Господин президент, тази планета вече твърде дълго няма конституция и не са провеждани избори. Правата на гражданите се нарушават едва ли не всеки ден. Не можем да ви принудим да промените начина си на действие, но решително настояваме да разгледате последиците от постъпките си.

— Последиците са очевидни — отвърна Бариоки. — Там, където имаше племенни вражди, сега ги няма. Където имаше размирици, сега е спокойно. Имаше несправедливост, но сега цари равенство.

— Наистина ли си вярвате? — попита Самюелс.

— Вие ни превърнахте в правово общество — отговори Бариоки. — Ако можете да ми посочите място, където законите се нарушават, аз ще наредя на армията незабавно да въведе ред.

Самюелс се изправи.

— Той въобще не желае да ни слуша, Артър, и аз нямам намерение да си хвърлям думите на вятъра. Ще се наложи да накараме Републиката да се намеси.

Самюелс напусна залата, а Картрайт остана да се извинява и да се опитва да върне разговора в старото му русло. Бариоки го слуша търпеливо почти два часа, от време на време подхвърляше по някоя дума, накрая благодари на хората за загрижеността и ги отпрати.

Същата вечер Джефри Самюелс беше намерен мъртъв зад един човешки ресторант в Ромул. Полицията определи случилото се като „покушение на неизвестен нападател“ и представи доказателства, че убиецът е къртица. На сутринта арестуваха един бакалин от къртиците, предявиха му обвинение в убийство и го екзекутираха още преди обяд без съд и присъда, а семейството на Самюелс получи съболезнователно писмо, подписано лично от президента.

Картрайт стигна до заключението, че Бариоки трябва да бъде спрян, и се свърза с онези служители в Републиката, с които все още поддържаше контакт. Повечето изразиха съжаление, че не могат да му помогнат, тъй като Фалигор не е нито протекторат, нито пълноправен член. Други бяха искрено развеселени от обстоятелството, че грижливо разработената му утопия търпи провал и той е принуден да ги моли за помощ. Но дали се забавляваха или извиняваха, резултатът беше все същият — Фалигор трябваше сам да решава проблемите си.

Няколко седмици по-късно един журналист язон публикува сведения, че Бариоки е присвоил милиони кредити и ги е вложил в личната си сметка на планетата Талисман. Същия следобед го арестуваха, но преди това историята се беше разнесла и беше станала известна на стотици хора и правителствени служители.

Два дни по-късно Бариоки се появи на екрана, за да отхвърли обвиненията. Той заяви, че всяко изявление, поставящо под съмнение доброто име на правителството или на президента, е държавна измяна, с което приключи въпроса. Въпреки това на следващата сутрин трима адвокати енкоти заминаха за Талисман и започнаха процедура по замразяване на сметките на Бариоки, докато не се установи със сигурност дали парите не са незаконно придобити. Веднага щом слухът за това достигна до ушите на Бариоки, той отлетя за Талисман, за да защити правото си върху вложенията.

Същата вечер на всички видеоканали се появи едно огромно, кръгло и добре познато всекиму космато лице.

— Добър вечер, граждани — изрече язонът на маринго. — Имам да направя едно изявление, което е от огромно значение за всеки жител на Фалигор, независимо от неговото племе и раса. — Гама Лабу замълча и се усмихна към камерите. — Тази вечер, от залез слънце нататък, армията временно поема контрола върху управлението и аз ще изпълнявам длъжността президент, докато не бъде възстановена конституцията и условията за провеждане на свободни избори. Уилям Бариоки наруши договора си с народа на Фалигор и ако се върне на планетата, ще му бъде предявено обвинение в криминални престъпления.

Лабу изчака, за да могат зрителите да осъзнаят сериозността на положението, и продължи:

— Дългата мрачна епоха на тирания и репресии свърши. Никога вече едно племе няма да бъде протежирано за сметка на друго. Никога вече няма да имате причини да се боите от правителството. Като първа стъпка към обединяването на цялата планета аз наредих тялото на бившия премиер Робърт Август Тантрам да бъде ексхумирано и поставено редом с телата на предците му в града на енкотите Ромул.

Някъде зад камерата се чуха приветствени възгласи и Картрайт, който гледаше предаването в дома си, осъзна, че Лабу за пръв път се обръща едновременно и към зрителите на видеопрограмите, и към публика на живо.

— Аз съм само един войник — каза в заключение той. — Удоволствията ми са малко и простички. Почти всички, които ме познават — тук той се ухили самодоволно, — ще го потвърдят. Нямам нито достатъчно опит, нито желание да управлявам Фалигор. Повтарям ви: армията ще се оттегли веднага щом новата конституция влезе в сила и се проведат изборите. Мракът е към своя край. Утре над Фалигор отново ще засияе слънцето.

„Господи, кой би могъл да предположи, че този дебел клоун ще се превърне в спасител на Фалигор? — помисли си Картрайт. — И кой знае, може би планетата един ден отново ще стане диамантът на Външната граница!“