Радой Ралин
Лъв и елен

Еленът едва успял да се измъкне от гонещите го ловци и се скрил в една пещера. Сепнало го дрезгаво ръмжене. Разбрал, че е попаднал в леговището на лъва.

— Дойдох да ти погостувам! — направил мили очи еленът.

— По това време не се ходи на гости — отговорил му лъвът. — Ти ме сварваш в ранна сутрин, незакусил. Какво друго мога да те нагостя, освен да те изям.

— Но нали си избран за цар на животните и докато ти трае мандатът, трябва да ни закриляш?

— Но именно като към цар ти следва да ми указваш почит и помощ, да съм нахранен, че да бъда годен да пазя другите животни.

— Лъве, царю наш всесилни — примолил се еленът, — бъди малко по-хуманен!

— Хуманизмът остави за хората. Тук има лъвове!