Артър Конан Дойл
Знакът на четиримата (9)

ГЛАВА 9
ВЕРИГАТА СЕ КЪСА

Когато се събудих освежен и с възстановени сили, вече беше късно следобед. Шерлок Холмс продължаваше да седи в същата поза, само дето бе оставил настрани цигулката и четеше в захлас. Щом се размърдах, той ме погледна и видях, че е мрачен и угрижен.

— Спахте дълбоко — каза той. — Боях се, че разговорът ни ще ви събуди.

— Нищо не съм чул — отвърнах аз. — Значи имате нови вести? „;

— За жалост нямам. Признавам, че съм изненадан и разочарован. Очаквах вече нещо определено. Уигинс ми докладва току-що. Твърди, че няма следи от катера. Тази задръжка е неприятна, защото всеки изгубен час е от значение.

— Мога ли да помогна с нещо? Вече съм напълно бодър и готов за поредната нощна разходка.

— Не, няма какво да вършим. Остава ни само да чакаме. Ако излезем, може да се получи съобщение в наше отсъствие и така ще забавим събитията. Вие сте свободен да правите каквото искате, но аз оставам на пост.

— Тогава ще прескоча до Камбъруел да посетя госпожа Сесил Форестър. Вчера ме покани.

— Госпожа Сесил Форестър ли? — погледна ме насмешливо Холмс.

— Е, и госпожица Морстън, разбира се. Много искат да узнаят какво се е случило.

— Не бих споделял подробности — подхвърли Холмс. — Никога не бива да се доверявате изцяло на женския пол, дори на най-добрите му представителки.

Не благоволих да споря по това чудовищно изявление, а подхвърлих:

— Ще се върна след час-два.

— Така да бъде. Желая ви успех! Все пак, щом ще прекосявате реката, най-добре отведете и Тоби, понеже ми се струва, че засега едва ли ще ни потрябва.

Взех кучето, както се полага, и го върнах заедно с половин златна лира на стария естественик от «Пинчън Лейн». В Камбъруел заварих госпожица Морстън малко уморена след нощните приключения, но нетърпеливо очакваща вести. И госпожа Форестър прояви голям интерес. Разказах им всичко, което правихме, но им спестих по-ужасните моменти от трагедията. Макар че говорих за смъртта на господин Шолто например, не споменах изобщо как и с какви средства е бил убит. Ала независимо от спестените подробности те доста се стреснаха и изумиха.

— Каква романтична история! — възкликна госпожа Форестър. — Озлочестена дама, съкровище за половин милион, черен людоед, еднокрак злодей. Вместо обичайния дракон и коварния граф.

— И двама странствуващи рицари, притекли се на помощ — подхвърли ми госпожица Морстън със светнали очи.

— О, Мери, та твоето благоденствие зависи от това дирене. Струва ми се, че си доста безразлична. Само си представи какво значи да си богата и светът да бъде в краката ти!

Сърцето ми трепна радостно, като забелязах, че госпожицата не показа да е въодушевена от подобни изгледи. Напротив, тя тръсна гордо глава, сякаш темата не й се виждаше много привлекателна.

— Безпокоя се единствено за господин Тадиъс Шолто — каза тя. — Нищо друго няма значение, но аз мисля, че той се държа извънредно любезно и почтено от начало до край. Наш дълг е да го избавим от ужасното и неоснователно обвинение.

Едва привечер напуснах Камбъруел и докато стигна у дома, вече се стъмни. Книгата и лулата на другаря ми бяха до креслото, където седеше, но самият Холмс бе изчезнал. Огледах се с надеждата да видя бележка, но бележка нямаше.

— Предполагам, че господин Шерлок Холмс е излязъл — казах на госпожа Хъдсън, която влезе да спусне щорите.

— Не, сър. В стаята си е, сър. Знаете ли, сър — продължи тя с глас, снижен до внушителен шепот, — боя се, че ще се поболее.

— Защо, госпожо?

— Държи се доста странно, сър. След като излязохте, крачи ли, крачи нагоре-надолу, нагоре-надолу, чак се уморих да чувам стъпките му. После чух, че си говори на глас, нещо негодува и всеки път, когато на вратата се позвънеше, той изскачаше горе на стълбите и питаше:

«Какво има, госпожо Хъдсън?» А сега се е затворил, но чувам, че пак обикаля стаята. Дано господин Холмс не се разболее, сър. Позволих си да му спомена за един успокоителен цяр, обаче той така ме изгледа, сър, че не помня как излязох от стаята.

— Не смятам, че има основания да се тревожите, госпожо Хъдсън — отвърнах аз. — И друг път съм го виждал в такова състояние. Има си някакви притеснения, затова не може да си намери място.

Помъчих се да говоря с уважаемата ни хазяйка с небрежен тон, макар че и самият аз малко се обезпокоих, когато от време на време в дългата нощ все така чувах глухо отекващите стъпки на другаря ми, защото знаех, че духът му се терзае от неволното бездействие.

На закуска Холмс изглеждаше изтощен и измъчен, а на страните му трескаво горяха червени петна.

— Съсипвате се, човече — подхвърлих аз. — Чух как обикаляхте през нощта.

— Да, не можах да заспя — отвърна той. — Този дяволски проблем ме обсеби напълно. Непоносимо е да си възпиран от една дребна пречка след като си се справил с всички други трудности. Зная за мъжете, за катера, за какво ли не и въпреки това не узнах нищо повече. Включих в работата допълнителни сили. използувах всеки човек, с когото разполагам. И двата бряга на реката са претърсени, но резултат няма, а и господин Смит не се е обадил на съпругата си. Скоро ще стигна до заключението, че са потопили плавателния съд. Но има неща, които не подкрепят този извод.

— Или пък госпожа Смит ни е насочила по лъжлива следа.

— Не, смятам, че това е изключено. Направих запитвания, има катер, отговарящ на нейното описание.

— Може ли да са тръгнали против течението?

— И за тази възможност мислих. Има група, която ще претърси бреговете чак до Ричмънд. Ако и днес не получа вести, утре ще се заема сам — ще търся по-скоро мъжете, а не катера. Но съм сигурен,. сигурен съм, че ще научим нещо.

За съжаление нищо не научихме. Нямаше вести нито от Уигинс, нито от останалите помощници. Повечето вестници публикуваха статии за Норудската трагедия. Всички, изглежда, имаха доста враждебно отношение към клетия Тадиъс Шолто. Никъде обаче не се споменаваха нови подробности, освен че на другия ден ще има дознание. Вечерта отидох нешком до Камбъруел да докладвам на дамите за неуспеха ни и като се върнах, заварих Холмс обезсърчен и някак навъсен. Почти не отговаряше на въпросите ми и цяла вечер се занимава с неразбираеми химически анализи, изискващи нагряването на безброй реторти и дестилирането на пари, като всичко завърши накрая с воня, която едва не ме прогони от жилището. Мина полунощ, а аз продължих да чувам звънтенето на епруветките, по което съдех, че все още е зает със своя смрадлив опит.

На зазоряване се стреснах, събудих се и с учудване видях, че Холмс стои до леглото ми. облечен в груби моряшки дрехи, с късо дебело палто и прост червен шал около врата.

— Ще тръгна по реката, Уотсън — каза той. — Премислих го от всички страни и виждам само един изход. При всяко положение си струва да се опита.

— Значи тогава бих могъл да ви придружа, нали? — попитах аз.

— Не, ще има много по-голяма полза, ако останете тук като мой представител. Тръгвам с нежелание, понеже е съвсем сигурно, че през деня ще се получат някакви сведения, макар Уигинс да изглеждаше обезверен снощи. Моля ви да отваряте всички получени писма и телеграми и да действувате според преценките си, ако научите нещо ново. Мога ли да разчитам на вас?

— Несъмнено.

— Боя се, че няма начин да ми телеграфирате, защото не знам със сигурност къде ще бъда. Но ако сполуча, ще се завърна скоро. А дотогава непременно ще узная едно-друго.

До закуска нямаше вести от Холмс. Когато обаче отворих «Стандард». видях, че отново пише по нашия въпрос:

— Във връзка с трагедията в Ъпър Норуд има причини да смятаме, че случаят обещава да бъде още по-сложен и загадъчен, отколкото се предполагаше първоначално. Новите сведения доказват, че е напълно невъзможно господин Тадиъс Шолто да има пръст в цялата работа. Снощи той и икономката госпожа Бърнстоун бяха освободени. Смята се обаче, че полицията разполага с улики за истинските виновници и с тях се е заел господин Атълни Джоунс от Скотланд Ярд, добре известен със своята енергичност и прозорливост. Очаква се всеки миг да бъдат извършени нови арести.“

— Дотук добре — помислих си аз. — Поне приятелят ни Шолто е вън от опасност. Чудя се какви ли са новите улики, макар че този стереотип се използува винаги, когато полицията сбърка в нещо.

Захвърлих вестника на масата, но в същия миг погледът ми бе привлечен от съобщение в рубриката за обяви. Гласеше следното:

— Изчезнали: Мордскай Смит, лодкар, и синът му Джим. отплавали от пристана на Смит във вторник към три часа през нощта с парния катер „Зора“, черен с две червени ивици и с черен комин с бяла ивица. Награда от пет лири ще бъде изплатена на всеки, който може да съобщи на госпожа Смит на пристана Смит; или на улица „Бейкър“ 221 сведения за местонахождението на гореспоменатите Мордекий Смит и катера „Зора“.

Това явно бе работа на Холмс. Доказваше го посоченият адрес — улица „Бейкър“’. Стори ми се доста изобретателно, понеже, ако бегълците прочетяха обявата, щяха да открият в нея само напълно естественото безпокойство на една съпруга за изчезналия й съпруг.

Денят ми се стори дълъг. Всеки път, когато се почукаше на входната врата или чуех отекващи стъпки на улицата, аз си казвах, че или Холмс се завръща, или носят отговор на обявата му. Опитах се да чета, но мислите ми се отклоняваха към странното ни дирене и нелепата двойка злодеи, които преследвахме. Чудех се дали в разсъжденията на моя другар нямаше някаква основна грешка. Дали той не бе станал жертва на собствената си огромна заблуда? Възможно ли беше неговият жив и прозорлив ум да е изградил тази дръзка теория върху неверни предпоставки? Досега не бях забелязал да греши, но дори и най-задълбочените разсъждения може понякога да лъжат. Помислих си, че и Холмс би могъл да се обърка от стремеж към съвършена логика, понеже предпочита, когато има подръка нещо просто и обикновено, да го обяснява като неясно и чудновато. От друга страна, аз лично бях видял доказателствата и бях чул основанията за неговите заключения. Прехвърлях през ума си дългата верига от отбранни обстоятелства, в голямата си част маловажни, но все водещи в една посока, и не можах да не призная, че дори ако обясненията на Холмс са неточни, вярната теория положително е също толкова изумителна и чудна.

В три часа следобед на входната врата продължително се позвъни, в преддверието прозвуча повелителен глас и за моя изненада посетителят се оказа самият Атълни Джоунс. Този Атълня Джоунс обаче много се различаваше от деловия и изкусен капацитет, изповядващ здравия разум, който така уверено пое случая в Ъпър Норуд. Изглеждаше съкрушен, а държанието му бе станало смирено и едва ли не почтително.

— Добър ден, сър, добър ден! — поздрави ме той. — Разбрах, че господин Шерлок Холмс е излязъл.

— Да, и не зная кога ще се върне. Може би желаете да го почакате? Седнете на креслото и опитайте една от тези пури.

— Благодаря, с удоволствие — каза Джоунс, изтривайки лицето си с червена копринена кърпичка.

— Ще пийнете ли уиски и сода?

— Може, половин чаша. Много е горещо за сезона, пък и ме притесняват и мъчат доста неща. Нали знаете теорията ми за Норудския случай?

— Спомям си, че я изложихте.

— Е, принудих се да я преразгледам. Смятах, че съм уловил здраво в мрежата си господин Шолто, но изведнъж той се измъкна от: една дупка в средата. Успя да представи алиби, което е непоклатимо. От времето, когато е напуснал стаята на брат си, непрекъснато е бил с някого. Следователно не може да се е катерил по покриви и да е влизал в тавани. Случаят е много неясен и професионалната ми чест е застрашена. Много разчитам на някаква помощ.

— Всеки изпада в положение да се нуждае от помощ — казах аз.

— Вашият приятел Шерлок Холмс е чудесен човек, сър — доверително ми съобщи с приглушен глас Джоунс. — Този млад човек не признава поражението. Известно ми е. че се е занимавал с много случаи, но не зная случай, който не е успявал да изясни. Методите му са нетрадиционни и понякога може би прави твърде прибързани заключения, но като цяло смятам, че от Холмс би излязъл твърде обещаващ полицейски служител, все едно дали това е само мое мнение. Днес получих телеграма от него, от която съдя, че разполага с някакви улики по историята с Бартоломю Шолто. Вижте какво ми пише.

Джоунс извади телеграмата от джоба си и ми я подаде. Беше изпратена от Поплар но пладне. Гласеше: „Веднага идете на улица «Бейкър». Ако не съм се завърнал, почакайте ме. Почти съм по дирите на шапката от случая Шолто. Можете довечера да ни придружите, ако искате да присъствувате на последния етап.“

— Звучи добре. Изглежда, че Холмс отново е попаднал на следата — казах аз.

— Значи и той е допуснал грешка! — с явно доволство възкликна Джоунс. — Случва се и на най-способните от нас да се объркат. Разбира се, това може би ще излезе лъжлива тревога, но моят дълг на служител на закона е да не пренебрегвам нито една възможност. А, иде някой! Може би е Холмс.

По стълбите отекнаха тежки стъпки, чуваше се хъхрене и пухтене, както когато останеш съвсем без дъх. Един-два пъти човекът спря. сякаш изкачването му дойде много, но накрая се запъти към нашата врата и влезе. Външният му вид отговаряше на звуците, които чухме. Беше възрастен, облечен в износени моряшки дрехи, със старо късо палто, закопчано догоре. С превит гръб, краката не го държаха, дишаше като астматик. Подпираше се на дебела дъбова тояга и раменете му се повдигаха от усилието да поема въздух с дробовете. На врата му имаше вързано шарено шалче, което скриваше отчасти лицето и се виждаха само живите му тъмни очи с надвисналите над тях побелели вежди и големите посивели бакенбарди. Като цяло ми направи впечатление на почтен морски вълк, който е остарял и обеднял.

— Какво има, добри човече? — попитах го аз. Той ме изгледа бавно и втренчено, както е характерно за възрастните хора, и попита в отговор:

— Тук ли е Шерлок Холмс?

— Не, но ме остави да го замествам. Може да ми съобщите каквото имате да му казвате.

— Трябва да му го кажа лично — рече старецът.

— Но нали ви обясних, че го замествам? За катера на Мордекай Смит ли става дума?

— Да. Зная къде е. Зная и къде са хората, които господин Холмс търси. Зная и къде е съкровището. Зная всичко.

— Тогава ми го кажете и аз ще уведомя господин Холмс.

— Трябва да му го кажа лично — повтори посетителят, сприхав като всеки човек на преклонна възраст.

— Тогава ще се наложи да го почакате.

— Ами, да си изгубя целия ден да угаждам на някого! Щом господин Холмс не си е в къщи, да се оправя сам. Вие и двамата не ми харесвате, тъй че думичка няма да ви кажа.

И човекът се затътри към вратата, но Атълни Джоунс му препречи пътя.

— Почакайте малко, приятелю! — каза той. — Разполагате с важни сведения и не може да си идете току-така. Колкото и да не ви се нрави, ще ви задържим, докато се върне Холмс.

Старецът се опита да се измъкне през вратата, но Атълни Джоунс я затисна с широкия си гръб и се разбра, че всяка съпротива е безполезна.

— Хубаво се държите, няма що! — затропа старецът с тоягата си. — Идвам да се срещна с почтен господин, а вие двамата, дето ви виждам за пръв път в живота си, ме хващате и се държите по такъв начин!

— Няма да бъдете ощетен — казах аз. — Ще ви заплатим и за изгубеното време. Седнете на дивана, не вярвам да се наложи да чакате дълго.

Той доста се начумери, но прекоси стаята и седна, подпрял глава с ръце. Ние с Джоунс продължихме да пушим пурите си. Изведнъж обаче с изненада чухме гласа на Холмс.

— Мисля, че и на мен може да предложите пура! Както се бяхме разположили в креслата, направо подскочихме. А Холмс седеше наблизо и ни гледаше с кротко доволство.

— Холмс! — възкликнах аз. — Значи вие сте тук? А къде е старецът?

— Ето го! — отвърна Холмс и вдигна куп бели власи. — Тук са перуката, бакенбардите, веждите, всичко! Мислех си, че съм предрешен доста сполучливо, но не очаквах, че ще устоя и на такова изпитание.

— Ама че мошеник! — възкликна крайно доволен Джоунс. — От вас е можело да излезе актьор, и то изключителен. Кашлицата ви беше като на питомник от приют, а немощните нозе струват десет лири седмично. И все пак блясъкът в очите ми се стори познат. И както виждате, не успяхте да ни се изплъзнете.

— Целия ден работих в този вид — обясни Холмс, като си запали пура. — Работата е там, че повечето престъпници вече ме познават, особено откакто моят приятел Уотсън публикува някои от случаите. Така че можех да предприема военни действия само ако се предреша, макар и простичко. Получихте ли телеграмата ми?

— Да, заради нея дойдох.

— Докъде стигна разследването ви?

— До задънена улица. Наложи се да освободя двама от задържаните, а и срещу другите двама няма улики,

— Нищо. Ние ще ви предоставим техни заместници. Обаче ще се наложи да изпълнявате моите нареждания. Нямам нищо против да получите всички официални почести, но ще трябва да казвате репликите, които аз ви посоча. Съгласен ли сте?

— Напълно, щом това ми осигурява да се добера до виновниците.

— Добре тогава. Най-напред ще имам нужда от бърз полицейски катер, парен, който да бъде на Уестминстърския пристан в седем часа.

— Лесно ще го осигуря. Бездруго там се навърта катер, но ще се обадя по телефона отсреща, за да е сигурно.

— Трябват ми също двама яки мъже, в случай че ми бъде оказана съпротива.

— В катера ще има двама-трима души. Нещо друго?

— Със залавянето на престъпниците ще си осигурим и съкровището. Смятам, че за моя приятел Уотсън ще бъде удоволствие да занесе ковчежето на младата дама, която е законна собственичка на половината му съдържание. Нека тя го отвори първа. Нали така, Уотсън?

— Ще го сторя с най-голямо удоволствие.

— Доста неправомерно действие — поклати глава Джоунс. — Но понеже цялата работа е неправомерна, явно се налага да си затворя очите. След това съкровището ще трябва да остане в ръцете на властите до края на официалното разследване.

— Разбира се. Това лесно ще се уреди. И още нещо: много бих желал да науча някои подробности по въпроса от устата на самия Джонатан Смол. Знаете, че обичам да изпипвам докрай случаите. Нали не бихте възразили да разговарям с него неофициално тук, у дома, или някъде другаде, стига да е добре охраняван?

— Е, вие сте господарят на положението. Досега аз дори нямах данни за съществуването на Джонатан Смол. Както и да е, ако го заловите, не виждам начин да ви откажа разговор с него.

— Да смятам тогава, че сме се разбрали?

— Напълно. Нещо друго?

— Само едно: да обядваме заедно. Масата ще бъде сложена след половин час. Ще има стриди, две яребици и няколко вида отбрани бели вина. Уотсън, досега като че ли не сте оценили качествата ми на домакин!