Радой Ралин
Славей и сокол

Славеят си пеел и славел живота, според призванието си. Налетял го сокол, сграбчил го, за да го изяде.

„Сега ще му изпея най-хубавия си химн, за да му въздействувам естетически, и той ще ме пусне“ — мислел си славеят.

Но у сокола естетическата подготовка не била на висота. Тогава славеят опитал с логически аргументи:

— Колко птиче съм аз, с мен едва ли ще си задоволиш апетита. По-добре хващай едрите, големите птици, те са къде-къде по-питателни…

Преди да го сдъвче, соколът му отговорил: — Аз и тях ще ги хапна. Пък тебе те гълтам, за да не си въобразявате много вие, славеите, че като имате талант, заради него трябва да се лишаваме от принципната си жестокост.