Радой Ралин
Хермес и ухапаният от мравка

Един човек, съзирайки как недалече от брега потъва кораб, възроптал:

— Колко са жестоки боговете, че оставят кораба да потъне!…

Хермес, който бил наблизо и го чул, се засегнал на колегиална почва и му отговорил:

— Защото капитанът е много порочен човек…

— Че бива ли заради един капитан да загиват толкова невинни хора?

— И те носят вина, че не са го преценили и са тръгнали с него…

— Но те не са тръгнали заради него, те са тръгнали заради кораба.

— Корабът не може да бъде сам виновен, без онзи, който го предвожда… — затворил му устата Хермес.

Докато мислил какъв отговор да даде, човекът стъпил върху мравуняк и случайно бил ухапан от мравка. Разгневен, той отъпкал мравуняка и избил всички мравки.

— А ти? — запитал го троснато бог Хермес. — Защо изби всички мравки, след като бе ухапан само от една?

— Ха, да ме ухапят и останалите ли? Моето беше неизбежна самоотбрана. А боговете, всесилните богове, с какво са били заплашени от пасажерите, та ги оставиха всинцата да се издавят? Вие за всичко намирате притча, все прави излизате.

— А отде знаеш, че мравките не са те налетели, защото хулиш боговете?

— С тебе не може да се спори, все ти ще да излезеш отгоре. Ти ще ме купиш и продадеш, нали си бог Хермес? Какъв търговец си иначе?