Радой Ралин
Внезапна драма

Това се случи оня ден

Понесъл бях се по задачи

и чувам, някой подир мен

със ускорени крачки крачи.

 

Дорде усетя, изведнъж,

дорде дори да се обърна,

един известен важен мъж

ме спря и просто ме прегърна:

 

„Къде се губиш, драги мой?

Не съм те виждал сума време!

Бре грижи, работи безброй…

Не можем да се събереме!

 

Синът ти вече в кой е клас?

Къде на служба е жена ти?

Елате тия дни у нас!

Хем, непременно ни елате!…“

 

Смутен се дръпвам настрана.

И стана ми дори виновно!

Той може би ме припозна?

Не, той познаваме основно!

 

Добър другар ми беше уж,

гладували сме с него ние,

бой яли сме в един кауш,

при мен е идвал да се крие…

 

Какво било, било тогаз!…

Нали той вече управлява?

Отхвръкна той така от нас,

че взе и да не ни познава.

 

Законспирира се той пак

(Ех, борчески привички стари!),

той крие се, но не от враг,

от свойте собствени другари…

 

Как спрямо мен се бе смилил?

Каква е тази смехория?

Дали се е преобразил?

Не знам! Не мога да открия…

 

Какъв бил чудният обрат?

А всъщност нищо чудно няма:

той нашият и ваш познат

е преживял внезапна драма:

 

бил снет от длъжността голяма.

1954