Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Набиране
Пламен Барух

Източник: Словото

 

Издание:

Радой Ралин. Избрани творби в два тома. Том първи

„Български писател“, С. 1984

История

  1. —Добавяне (от Словото)

Аз мислех си, че никога отново

след битките, след дългата война

не ще забие туй сърце сурово

пред погледа на някаква жена.

 

Но ето, аз попаднах в град готичен,

словенски град, разграбен, разрушен.

Но ето, аз съзрях едно момиче

и завървях подире му смутен.

 

И сякаш всичко в мен се преобърна,

и сякаш вече нямаше война,

и пак животът мирен бе се върнал:

пред мен стоеше чудната жена.

 

Тя бе една такава снажна, здрава,

словенска самородна красота!

В очите и шумеше буйно Драва,

косите и — хайдинските жита.

 

Но нямах време да мечтая само!

Нали на път ще бъдем утре пак?

И спрях я. Заговорих я… И двама

по улиците скитахме до мрак…

 

Разказвах и за моята България

и исках да я водя у дома.

Тя смееше се само и не вярваше…

И все пак ме целуваше сама.

 

Тя знаеше: България далеч е…

Не се напуска лесно роден кът…

Ще си останем само с тази вечер,

а аз ще си поема своя път.

 

И утре, щом потегли ешелонът

по чужди градове, далеч оттук,

тя може би за мен сълзи ще рони,

а може би ще се целува с друг.

 

Със спомени съм пълен от войната.

Един от тях остава светъл, чист.

Словения… Градчето непознато…

Словенката със чудните очи.

 

1945

Край