Радой Ралин
Пощальонът

През Пустата като насъне,

количка бебешка повел,

върви войник… Той за врага ни

не представлява ли прицел?

 

Стърчи нещастникът нехаен,

не му минава и през ум,

че фронтът е екран безкраен,

че всеки метър е куршум.

 

Той връчва фронтовата поща,

посрещаме го с весел вой.

А на убитите от снощи?

Писмата ще им върне той.

 

Врагът го сигур забелязва

с количка бебешка в ръце

и от стрелба не се отказва,

но стреля вече без ръце.

 

Тук всички мрат без некролози.

Писма тук чакат всеки ден.

А нашият вестител вози

мира, все още нероден.

 

1945, 1975