Радой Ралин
Пленници

Шосето едва е понесло

вашата сивозелена пихтия.

Усойните потни лица не се различават.

Единствен признак на живот е страхът.

 

Труповете неприбрани имат по-човешки израз.

 

Какво ви накара да вдигнете ръце?

На разум ли ви научи грехът?

Нали бяхте готови да умрете за водача,

който бдеше

от всяка стена и книга

върху вашите люлки с пречупен кръст,

върху всички игри и науки,

върху вашата първа любов

и добродетелните ви семейства?

 

Колко речи и фанфари,

колко клетви, маршировки,

походи и фойерверки,

ордени, илюминации!

 

Де е техниката мощна

и духът дисциплиниран,

Де е геният ви философски,

съюзил се с униформата?

 

Страхът или грехът ви сепна?

Хей, пленници, вий никога не сте били войници,

бий бяхте само пленници! С години,

от люлката с пречупения кръст,

от книгите и от екрана,

от спортния рекорд и първата целувка,

от микроскопа ви расистки

до кошмара на тоталната война.

 

Не са жестокост само лагерите на смъртта!

Нелепи са мотивите

за зверските инстинкти у човека!

Вий лесно вдигахте ръка за всичко,

вий се обричахте на поголовен, ежедневен плен.

 

Не е ужасна бойната ви сила,

човечеството вече я надмогва.

Ала какво ще стане

със собственото ваше пленничество?

Свалете си ръцете!

Страшна ми е вашата покорност,

по-прилепчива от проказа.

 

1946, 1969