Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
–1969 (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Пламен Барух

Източник: Словото

 

Издание:

Радой Ралин. Избрани творби в два тома. Том първи

„Български писател“, С. 1984

История

  1. —Добавяне (от Словото)

Видях над гроба твойто име…

Уви, не беше съвпадение.

Смъртта ли, братко, бе, прости ми

единственото разрешение?

 

Такъв си беше ти: невзрачен,

в класа с успехи не блестеше.

Ти имаше единствен начин:

мълчеше само и мълчеше.

 

Не можеше да пееш песни,

не беше и корав в ръцете

и смазали те биха лесно

богатските момчета.

 

Неромантичен и нехрабър,

ти чувства като че не влагаше,

затуй ли нелегална работа

изцяло ти прилягаше?

 

В тез дни на мъст и унижения

борци с проверка се проваляха,

младежи падаха в сражения

и майки денонощно жалеха.

 

Ти беше дух невидим, който,

повикан, идва моментално,

ти беше свръзка на героите,

ти бе подклаждане начално.

 

И директиви, и патрони

пренасяше през сто засади,

но никой теб не те подгони

и никой теб не те издаде.

 

Така посрещна свободата:

в зори бе тръгнал за Балкана

с вързоп лекарства във ръката,

но той излишен вече стана.

 

Ехтеше с възгласи простора

от радост невъобразима

и колко много наши хора

оказаха се, че ги има.

 

Отде придойдоха оратори,

поети с едри револвери,

и делови организатори,

и даже наши офицери.

 

И всеки се роди повторно,

и вред животът се отприщи.

Но в туй движение нагорно

теб не потърсиха за нищо.

 

Ти се почувства тъй самотен,

а бе с душа за подвиг жадна

и тръгна с Трети полк пехотен

и в първата му битка падна.

 

Загинал ли си със усмивка,

за мреш за свободата мила?

Не зная. Земната завивка

от нас навеки те е скрила.

 

1955, 1969

Край