Радой Ралин
„Меггя Утца“

Заспали са замръзналите къщи.

Из улиците вее вятър лош.

След дълга обиколка се завръщам

по „Меггя утца“ късно в полунощ.

 

По „Меггя“ всички къщи са еднакви.

Как ще позная своята врата?

Но знам, че Ирма още ме очаква —

прозорчето мъждука през нощта.

 

Почуквам лека на вратата къщна

и Ирма ми отваря на часа

и вместо поздрав — здраво я прегръщам,

ръце затоплям в нейната коса.

 

Аз нямам навик да се влюбвам бързо,

но трябва близък в чуждата страна

и може би за туй съм се привързал

към тая руса, мъничка жена.

 

Когато сутрин тръгвам да пътувам

и ме очаква неизвестността,

целувам я. Тя тъжно се сбогува,

изпраща ме до пътната врата.

 

Тя знае, че през тази нощ студена

се връщам изморен и изгладнял,

и масата добре е наредена,

и огънят е буйно запламтял.

 

По „Меггя“ всички къщи са еднакви,

но лесно ще намеря „свойта“ аз.

Прозорчето, което свети в мрака,

за мене свети в тоя късен час.

 

1948