Радой Ралин
Писмо от дете

През целия път на войната

аз пазих едно писъмце.

Това писъмце ми изпрати

дете от далечно селце.

 

Получих го аз. И не вярвах.

Не бе ли за друг вместо мен?

А после на всички другари

го четох от радост смутен.

 

Как пишеше само детето:

„Боецо, обичан и мил,

безбройни, безбройни привети

от родния край приеми.

 

Ний знаем, че в нощите зимни

ни пазиш ти там от врага.

Боецо, за тебе тъжим ний,

не с теб се гордеем сега…“

 

Прочетох го аз… И захласнати,

с усмихнати, тъжни лица

мълвяха другарите: „Раснат

в родината славни деца!

 

Ний трябва да свършим по-скоро

народната свята война.

Ний трябва!… Защото говорят

и мислят децата за нас!“

 

От дългия път на войната

донесох едно писъмце.

Това писъмце ми изпрати

дете от далечно селце.

 

1946