Радой Ралин
Камионите

Ей, крачета, все пешком вървели,

в друго време бихте ли могли?…

Все така насред път да сте спрели,

да не бяха бойните коли.

 

Че колите в сняг и кал ни возят.

Фронт нали е, пътят все е лош.

Мини свирят… Влачи се обозът.

Тръска те каруца цяла нощ.

 

Случи се, препускаш и на „Щаер“

по горист, отвред обстрелван склон.

Ала най обичам, да призная,

все да се придвижвам с камион.

 

Просто на шосето си заставаш,

тропаш със премръзнали крака.

Камион когато се задава,

отдалече махай му с ръка!

 

Камионът всякога е тесен,

тъпкан, но и теб ще побере.

Всеки тук си тананика песен,

всеки тук е малко по-добре.

 

Всред лицата, първом непознати,

все откриваш някакъв земляк.

А хвърчат из въздуха гранати,

но шофьорът си препуска пак.

 

Пустата изпраща остър вятър,

лепне по мустаците ти скреж,

но дали ще бъде по-приятно

да се скиташ километри пеш?

 

Тук е фронт. Не можеш да избираш!

Камиона само щом съзреш,

хуквай срещу него да го спираш.

Вози камионът най-добре.

 

1946