Майкъл Крайтън
Конго (6)

4. Втора експедиция

Травис изобщо не подлагаше на съмнения идеята да изпрати втора експедиция; още в мига, когато видя видеозаписите от Конго, единственият въпрос беше как да го направи по най-добрия начин. Той свика при себе си всички шефове на отдели: Счетоводство, Дипломация, Дистанционно управление, Геология, Логистика, Юридическо обслужване. Всички се прозяваха и триеха очи.

— Искам след деветдесет и шест часа да сме пак в Конго — започна той.

После се отпусна на стола си и ги остави да го убеждават като един, че това е невъзможно. Разполагаха с множество доводи.

— Трябват ни минимум сто и двайсет часа, за да съберем касите с оборудването за изпращане по въздуха — заяви Камерън, шефът на логистичния отдел.

— Можем да забавим хималайския екип, като използваме опакованото им оборудване — възрази Травис.

— Но това е планинска експедиция.

— Девет часа ни стигат да модифицираме касите — каза Травис.

— Но няма откъде да договорим транспортен самолет за пратката — обади се Луис, шефът на транспорта.

— Корейските авиолинии имат товарен самолет на международното летище в Сан Франсиско. Казаха ми, че след девет часа може да кацне при нас.

— Просто си държат един самолет ей-така? — запита недоверчиво Луис.

— Предполагам, че някой клиент ги е издънил в последната минута — изрече внимателно Травис.

— И колко ще ни струва това удоволствие? — простена Ъруин, главният счетоводител.

— Не можем да получим навреме визи от заирското посолство във Вашингтон — обади се Мартин, шефът на дипломатическия отдел. — А и ме съмнява много, че изобщо ще ни издадат. Както знаете, първият комплект от визи за Конго се основаваха на нашите права за изследване на минералните ресурси произтичащи от споразуменията ни със заирското правителство, а нашите права за експлоатацията на минералните ресурси не са ексклузивни. Просто получихме позволение да отидем там, също както и японците, германците и холандците, които сформираха минен консорциум. Този, който пръв открие рудното находище, получава контракта. Заподозрат ли в Заир, че експедицията ни просто е унищожена, те направо ще ни отрежат и ще оставят евро-японския консорциум да си пробва късмета. Точно сега в Киншаса се намират тридесет японски търговски клечки от най-висш ранг, които си возят йените не в кашони, а в контейнери.

— Мисля, че е вярно — каза Травис. — Надушили са, че експедицията ни е загазила.

— Всичко ще гръмне още в мига, когато подадем молби за визи.

— Няма да подаваме молби за никакви визи. На всички е известно, че имаме експедиция във Вирунга. Изпратим ли достатъчно бързо един втори малък екип на помощ на първия, никой няма да разбере, че това не е първоначалния екип.

— Но какво ще правим с личните визи, необходими за прекосяване на границите…

— Това са подробности — каза Травис. — Нали за такива случаи си имаме пиячка. — Той имаше предвид подкупите, които често пъти бяха под формата на алкохол. Експедициите за различните части света тръгваха със солидни запаси от алкохол, и луксозни подаръци от рода на камери Полароид и други.

— Подробности ли? Как възнамерявате да прекосите наистина границата?

— За тая цел ще ни трябва опитен човек. Може би Мънро.

— Мънро ли? Играта вече загрубява здраво. На заирските министри ще им се изправят косите само като чуят името му.

— Той е изобретателен и познава отлично района.

Мартин, дипломатическият експерт, си прочисти гърлото.

— Не съм сигурен, че ще взема участие в дискусията ви. На мен ми изглежда така, сякаш вие предлагате да навлезете в суверенна държава с нелегална експедиция водена от бивш конгоански наемник…

— Ни най-малко — възрази Травис. — Аз съм длъжен да изпратя спомагателен екип на помощ хората си, които вече са там. Винаги изниква подобна нужда. Нямам причини да се тревожа, дали някой го е загазил; просто една рутинна операция. Може и изборът ми на водача да не е най-подходящият, но това е едва ли е сериозен проблем.

В 11 и 45 вечерта на 13 юни планът на следващата експедиция на ТСЗР беше изработен и потвърден от компютъра. Един натоварен докрай Боинг 747 щеше да излети от Хюстън в осем часа следващата вечер; самолетът щеше да е в Африка на 15 юни, за да вземе Мънро или „някой като него“; и на 17 юни пълният екип щеше вече да е на място в Конго.

След деветдесет и шест часа.

В главната информационна зала Карън Рос наблюдаваше през стъклената стена развоя на събитията в кабинета на Травис, където се вихреха спорове. Тя логично бе заключила, че Травис бе успял да убеди себе си, което на практика означаваше, че той бе извлякъл неверни заключения от недостатъчни данни, и че бе взел твърде прибързано решението си. Рос чувстваше, че е безсмислено да се завръщат в Конго докато не научеха какво всъщност се бе случило. Тя остана на пулта си, втренчена в изображението, което беше успяла да възстанови.

Рос бе повярвала в автентичността му; но как би могла да убеди и Травис в същото?

Във високотехнологичния свят на информационна обработка на ТСЗР съществуваше постоянна опасност извлечената информация да „заплава“, което означаваше изображенията да се откъснат от реалността, подобно на кораб със скъсана котва. Това беше особено вярно когато базата с данни биваше подлагана на множество обработки, тоест когато въртите 10 на шеста степен пиксела в генерираното от компютъра хиперпространство.

Така че ТСЗР разработваше други пътища за проверка на валидността на изображенията, които получаваха от компютъра. Рос прекара изображението на горилата през две контролни програми. Първата се наричаше APNF, или Animation predicted next frame. (Програма за пресъздаване на следващия кадър от изображение с помощта на движението му.)

Видеозаписът предлага възможността да се третира като конвенционален филм, или поредица от отделни кадри. Тя пусна на компютъра няколко последователни кадъра, и му зададе да командата Predicted next frame. След това този PNF беше сравнен с действителния следващ кадър.

Тя прогони осем PNF последователно и те се получиха. Ако някъде в обработката на данните се беше промъкнала грешка, тя едва ли променяше нещата.

Окуражена, тя зададе командата „бързо и грубо триизмерно изображение“. При нея за плоското видеоизображение се приемаше, че притежава определени триизмерни характеристики, според степените на сивото. По същество компютърът решаваше за сянката на носа или за планинския терен, което означаваше, че носът или планинския терен изпъкваха над околната повърхнина. Всички успешни изображения можеха да бъдат проверени спрямо критериите на тези приети стойности. При движенията на горилата компютърът удостовери, че плоското изображение в действителност беше триизмерно и кохерентно.

Това вече доказваше извън всяко съмнение, че изображението беше реално.

Тя отиде при Травис.

— Добре, нека приемем, че изображението е реално — произнесе навъсено Травис. — Все още не мога да разбера какво общо има това с желанието ти да поемеш ръководството на следващата експедиция.

— Какво откри другият екип? — запита Рос.

— Другият тим ли? — реагира невинно Травис.

— Ти даде този запис на друг спасителен екип да потвърди откритието ми.

Травис погледна часовника си.

— До този момент не са открили още нищо. — След кратка пауза добави: — Всички знаем колко си сръчна с базата данни.

Рос се усмихна.

— Точно затова имаш нужда от мен да поведа следващата експедиция. Познавам базата данни, защото аз я създадох. А ако възнамеряваш да изпращаш веднага друг екип, преди още да сме решили проблема с тази горила, моли се водачът на екипа да е много бърз с данните на място. Този път имаш нужда от майстор на дистанционното управление на място. В противен случай следващата експедиция ще приключи по същия начин. Защото още не знаеш причината.

Травис седна зад бюрото и дълго време не откъсна поглед от нея. Тя усети колебанието му като признак за слабост.

— И искам да изляза — заяви Рос.

— При някой външен експерт?

— Да. При някой, който се води във ведомостта ни.

— Много е рисковано — каза Травис. — Направо ми се повдига да намесвам външни хора на този етап. Знаеш, че консорциумът ни диша във врата. Като нищо може да стане изтичане на информация.

— Много е важно — настоя Рос.

Травис въздъхна.

— Добре, щом считаш, че е толкова важно. — Той отново въздъхна. — Само не забавяй групата ни.

Рос вече събираше разпечатките си.

Вече сам, Травис се навъси силно, размишлявайки за решението си. Дори и да успееха да изпратят и върнат благополучно следваща експедиция до Конго за по-малко от петнадесет дни, постоянните им разходи пак щяха да надхвърлят триста хиляди долара. Съветът щеше да нададе боен рев; да изпрати толкова неопитно, двайсет и четиригодишно дете, момиче, сред джунглата с такава отговорност върху плещите й! Особено при проект от такава важност, където залогът надминаваше всяко въображение, и където вече бяха изостанали зад всички възможни графици и бюджети! А и Рос беше толкова студена, най-малко подходяща за водач на експедиция; щеше да отблъсне от себе си всички участници.

И въпреки всичко Травис си имаше предчувствие за Рос Ледника. Управленческата му философия, закалена в дните му на дъждовен танцьор, беше винаги да връчва проекта на онзи, който щеше да спечели най-много при успешния му завършек — или пък щеше да загуби най-много от всички при провала му.

Той се обърна към пулта си монтиран до бюрото му.

— Травис — произнесе той и екранът светна.

— Психографски файл — каза той.

Екранът изведе командния ред.

— Рос, Карън.

Екранът изписа съобщението МОМЕНТ, МИСЛЯ. Това беше част от програмата, което означаваше, че в момента нужната информация се извлича. Той зачака.

След малко психографското резюме се изписа върху екрана. Всеки служител на ТСЗР минаваше тридневни интензивни психологически тестове, определящи не само уменията му, но и потенциалните предразположения. Той почувства, че оценката на Рос ще успокои Съвета.

ВИСОКОИНТЕЛИГЕНТНА / ЛОГИЧНА / ГЪВКАВА / ИЗОБРЕТАТЕЛНА / ИНФОРМАЦИОННО ИНТУИТИВНА / МИСЛОВНИТЕ ПРОЦЕСИ ПОДХОДЯЩИ ЗА БЪРЗО ПРОМЕНЯЩА СЕ ОБСТАНОВКА В РЕАЛНО ВРЕМЕ / ДВИЖЕНА ОТ ЖЕЛАНИЕ ЗА УСПЕХ ПРИ ЗАДАДЕНИ ЦЕЛИ / СПОСОБНА ДА ЗАПАЗВА ПСИХИЧЕСКО РАВНОВЕСИЕ И ПРИ НАЙ-ТЕЖКИ УСЛОВИЯ /

Всичко това описваше съвършения ръководител на следващата конгоанска експедиция. Той превъртя екрана, търсейки негативните характеристики. Те бяха доста тревожни.

МЛАДА-БЕЗЖАЛОСТНА / МНОГО СЛАБО РАЗБИРАТЕЛСТВО С ДРУГИ ХОРА / ДОМИНИРАЩА / ИНТЕЛЕКТУАЛНО АРОГАНТНА / БЕЗЧУВСТВЕНА / ТЛАСКАНА КЪМ УСПЕХ НА ВСЯКА ЦЕНА /

Имаше и една последна „издънваща“ забележка. Самата концепция за издънващата характеристика на дадена личност беше разработена чрез тестовете на ТСЗР. Тя приемаше, че всяка доминираща персонална черта може при силен стрес внезапно да се превърне в своята противоположност: зрели личности можеха да се издънят, превръщайки се в хленчещи деца, а истерични личности можеха да се превърнат в живи въплъщения на Буда, или пък най-логичните хора можеха да се превърнат в абсолютно неадекватни същества.

МАТРИЦА НА ИЗДЪНВАНЕ: ДОМИНАНТНАТА (ВЪЗМОЖНО НЕЖЕЛАНАТА) ОБЕКТИВНОСТ МОЖЕ ДА СЕ ИЗГУБИ ВЕДНЪЖ СЛЕД КАТО ПРЕСЛЕДВАНАТА ЦЕЛ СЕ ОКАЖЕ САМО НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ / ЖЕЛАНИЕТО ЗА УСПЕХ МОЖЕ ДА ПОРОДИ ОПАСНИ НЕЛОГИЧНИ РЕАКЦИИ / ОСОБЕНО СИЛНО ОХУЛЕНИ ЩЕ БЪДАТ РОДИТЕЛСКИТЕ ФИГУРИ / СУБЕКТЪТ ТРЯБВА ДА Е ПОД НАБЛЮДЕНИЕ ПРИ ЦЕЛЕВО-ОРИЕНТИРАНИТЕ ПРОЦЕДУРИ НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАП

Травис погледна екрана и реши, че това обстоятелство е крайно невероятно при предстоящата конгоанска експедиция. Той изключи компютъра.

Карън Рос беше силно възбудена от новото си назначение. Малко преди полунощ набра списъците с ведомостите на терминала в кабинета си. ТСЗР разполагаше със зооексперти в различни области, които службата издържаше с номинални заплащания от една фондация с благотворителна цел наречена Фонд за дивите животни към земните ресурси. Ведомостите бяха подредени по таксономичен признак. Под раздела „Примати“ тя откри четиринадесет имена, включително няколко в Борнео, Малайзия и Африка както и в Съединените щати. В Щатите имаше само един изследовател на горили, приматолог на име доктор Питър Елиът, от калифорнийския университет в Бъркли.

Файлът на екрана посочваше, че Елиът беше двайсет и девет годишен, неженен, доцент без службебна катедра във факултета по зоология. В раздела Основен Изследователски Интерес фигурираше „Комуникации с примати (Горила)“. Финансирането беше осигурено за нещо под името Проект Ейми.

Тя погледна часовника си. В Хюстън беше само полунощ, 10 часа вечерта в Калифорния. Тя набра домашния номер изписан на екрана.

— Здравейте — обади се внимателен мъжки глас.

— Доктор Питър Елиът ли е?

— Да… — Гласът все още беше внимателен и колеблив. — Да не сте журналистка?

— Не — отвърна тя. — Обажда се доктор Карън Рос от Хюстън; работя към фонда за дивите животни в службата за земни ресурси. Ние финансираме изследванията ви.

— О, да… — Гласът още беше внимателен. — Значи сте сигурна, че не сте журналистка? Считам за честно да ви предупредя, че записвам този телефонен разговор, който мога после да използвам като потенциален юридически документ.

Карън Рос се поколеба. Последното нещо, от което се нуждаеше в момента, беше някакъв параноичен учен, регистриращ ситуацията в ТСЗР. Тя остана няма.

— Американка ли сте? — запита той.

— Разбира се.

Карън Рос погледна екрана пред себе си, където беше излязло съобщението: ПОТВЪРДЕНА ГЛАСОВА ИДЕНТИФИКАЦИЯ: ЕЛИЪТ, ПИТЪР, 29 ГОДИНИ.

— Кажете с какво се занимавате — обади се Елиът.

— Ами, каним се да изпратим експедиция в региона Вирунга в Конго и …

— Наистина ли? Кога потегляте? — Гласът му изведнъж стана възбуден и момчешки.

— Е, всъщност, тръгваме след два дни, и …

— Идвам с вас — заяви Елиът.

Рос беше толкова изненадана, че просто остана без думи.

— Всъщност, доктор Елиът, аз не ви се обаждам за това, а …

— Аз така или иначе съм планирал да тръгвам натам — заяви Елиът. — С Ейми.

— Коя е тази Ейми?

— Ейми е горила — каза Питър Елиът.