Майкъл Крайтън
Конго (5)

3. Възстановяване

В ТСЗР наричаха процеса „възстановяване на данните“ или понякога „спасение на данните“. Термините будеха представи за подводни спасителни операции, и бяха съвсем на място.

Възстановяването или спасяването на данните означаваше да се извлече на повърхността кохерентното значение от дълбините на необятния обем електронна информация. И също като спасителните операции в морето, това е бавен и сложен процес, където една единствена погрешна стъпка означава необратима загуба на самите елементи, които трябва да бъдат извлечени. ТСЗР беше създал цяла организация от спасителни екипи овладели до съвършенство изкуството на възстановяване на данни. Един екип веднага се захвана да обработва аудиозаписите, а друг се зае с възстановяването на изображенията.

Но Карън Рос беше вече ангажирана с възстановяването на изображенията.

Процедурите, които следваше, бяха изключително сложни и възможни единствено в ТСЗР.

Технологичната служба по земните ресурси беше относително млада компания, образувана през 1975 година в отговор на взривообразния скок на информацията за Земята и ресурсите й. Обемът от материалите обработван от ТСЗР беше зашеметяващ: само изображенията получавани чрез системата Ландсат възлизаха на повече от петстотин хиляди, като на всеки час се регистрираха нови шестнадесет. Като се добавеха и конвенционалните и аерофотографии, инфрачервените фотографии, и изображенията от радарите със страничен обзор с изкуствена апертура, общото количество информация в ТСЗР надхвърляше два милиона изображения, с нови попълнения от порядъка на тридесет изображения за час. Всичката тази информация трябваше да се каталогизира, съхрани и подготви за извличане по максимално бърз начин. ТСЗР напомняше на библиотека, получаваща по седемстотин нови книги на ден. Не беше изненадващо, че библиотекарите работеха трескаво по двайсет и четири часа в денонощие.

Посетителите в ТСЗР никога изглежда не проумяват, че допреди десет години дори и с компютри такъв обем информация би бил невъзможен за обработка. Нито пък можеха да разберат основната природа на информацията в ТСЗР; те просто си мислеха, че картините върху екраните бяха фотографии, макар че това не беше вярно.

Фотографията е химическа система от деветнадесети век за регистриране на информация с използването на светлочувствителни сребърни соли. ТСЗР използваше електронна система за регистриране на информация от двадесети век, аналогова за химическите фотографии, но силно различаваща се от тях. Вместо камери ТСЗР използваше мултиспектрални сканери; вместо филми — компютърно съвместими ленти. Всъщност ТСЗР не се занимаваха с „картини“; този термин имаше съвсем друго съдържание от онзи, който се използваше в старомодната фотографска технология. ТСЗР закупуваше „сканирана информация“, която при необходимост конвертираха в „информационни изображения“.

Тъй като използваните в ТСЗР изображения представляваха просто електрически сигнали записани върху магнитна лента, електронните изображения можеха да се обработват по най-различен начин. ТСЗР разполагаше с 837 програми за обработка на изображения: за изчистване, за отстраняване на нежеланите елементи, за изпъкване на отделните подробности. Рос използва четиринадесет програми за обработката на видеозаписа от Конго, особено върху изпълнената със статични изпразвания част, в която се бяха появили ръката и лицето, точно преди да бъде разбита антената.

Първо проведе „цикъл на измиване“, като изчисти изображението от смущенията, породени от статичните изпразвания. Тя определи, че линиите от статичните изпразвания се намират на специфични места, като притежават определена стойност от скалата със степени на сивото. Даде команда на компютъра да изчисти тези линии.

Върху изображението, получено в резултат на операцията, имаше празни ивици — местата, където се бяха намирали линиите от статичните изпразвания. Така че тя зададе командата „запълване на празните места“ със заобикалящите ги цветове. При тази операция компютърът извърши логически разсъждения за характера на липсващата част от изображенията.

Така че сега вече имаше изображение без статични примеси, което обаче беше мътно и неясно, без точно определени граници. Така че тя зададе следващата команда, състояща се в насищане на изображението чрез разпределяне на стойностите по скалата със степени на сивото. В резултат обаче на някакъв страничен ефект тя получи също така и фазово изместване, което трябваше да коригира, корекцията пък на свой ред освободи импулсни смущения, потискани до този момент, а за да ги изчисти, се наложи да използва още три програми…

Технически подробности запълниха още един час от времето й, докато изведнъж изображението сякаш „се пръкна“ върху екрана, ярко и чисто. Дъхът й секна. Лицето беше тъмно, грубо, с гъсти вежди, остри очи, сплескан нос и изпъкнали устни.

На екрана бе застинал ликът на мъжка горила.

Травис се приближи до нея клатейки глава.

— Приключихме с възстановяването на онзи съскащ шум. Компютърът потвърди, че това е човешко дишане, на поне четири отделни човека. Но има нещо изключително странно. Според анализите, звукът идва при вдишване, а не при издишване, както е обикновено при хората.

— Компютърът греши — каза Рос. — Това не е човек. — Тя посочи към екрана.

Травис не показа никаква изненада при вида на горилата.

— Артефакт — беше единственият му коментар.

— Не е артефакт.

— Ти си запълнила празните места и си получила артефакт. Баш-майсторите всяка обедна почивка се бъзикат с програмите. — Баш-майсторите бяха младите програмисти, които обичаха да конвертират данните, за да могат да играят на крайно сложните версии на пинбол. Игрите им понякога се промъкваха през мрежата и в другите програми.

Самата Рос няколко пъти се бе оплаквала от това.

— Но изображението е реално — заупорства тя, сочейки екрана.

— Виж — започна Травис, — миналата седмица Хари приложи командата за запълване на празните участъци върху изображението на планината Каракорум и в резултат получи игра за кацане на луната. Следващият път сигурно ще се приземиш на щанда на Макдоналд. Ще бъде страшно забавно. — Той се дръпна от монитора. — По-добре ела при останалите в кабинета ми. Планираме следващата експедиция.

— Следващата експедиция я водя аз.

— Изключено — поклати глава Травис.

— Добре, какво ще кажеш все пак за това? — възкликна тя, сочейки екрана.

— Не вярвам на такива истории — произнесе Травис. — Горилите не се държат по този начин. Това е само артефакт. — Той погледна часовника си. — Точно сега единственият въпрос, който си задавам, е колко бързо можем да изпратим следващия екип в Конго.