Майкъл Крайтън
Конго (44)

3. Атака

Изкопаха ров около оградата по целия периметър. Трудиха се до късно след залез слънце; след това се видяха принудени да включат инфрачервеното нощно осветление докато напълнят рова с вода отклонена от близкия поток. За Рос препятствието беше съвсем обикновено, дълбоко само няколко инча и широко фут. Човек го прекрачваше съвсем леко. Решиха да го пробват. Мънро застана от външната страна на рова и повика Ейми.

— Ейми, ела тук, ще те почеша.

Тя се втурна с доволно ръмжене, но спря рязко само на няколко инча от пълния с вода ров.

— Хайде, ела, ще те почеша — повика я отново Мънро, протягайки ръце. — Хайде, момичето ми.

Тя обаче упорито отказваше. Започна гневно да сигнализира. Мънро пристъпи до нея и я пренесе на ръце.

— Горилите мразят водата — обясни той на Рос. — Виждал съм ги да спират пред поточе по-малко и от нашето.

Ейми протегна ръце и започна да го чеше под мишниците, след което с недвусмислен жест посочи към себе си.

— Жени — въздъхна Мънро, приведе се и енергично я зачеса. Ейми се изтъркули на земята и загрухтя от удоволствие, захилена до уши. Той свърши, но тя упорито лежеше на земята в очакване на още.

— От мен толкова — каза й той.

Тя му сигнализира.

— Съжалявам, не разбирам. Не — изсмя се той, — и да забавиш темпото, пак няма да го хвана.

В същия миг обаче му просветна какво искаше тя от него, и я пренесе обратно през потока в лагера. Тя го целуна с благодарност по бузата.

— Хей, дръж под око маймуната си — обърна се със смях Мънро към Елиът докато сядаха да вечерят.

Той продължи с лековития тон; искаше хората да се отпуснат поне малко; всички бяха крайно изнервени, сгушени около огъня. Когато обаче приключиха с храната и Кахега се зае със зареждането на боеприпасите и проверката на картечниците, Мънро дръпна Елиът настрана.

— Сложи й веригите в палатката си. Ако тая вечер имаме пукотевица, хич не ми се ще да я гледам изпаднала в паника из лагера. Някои от момчетата едва ли ще се вживеят много да не сбъркат една горила с друга. Обясни й, че може да се вдигне доста шум от изстрелите, но да не се плаши.

— Наистина ли ще има дандания? — запита разтревожен Елиът.

— Предполагам — отвърна Мънро.

Елиът отведе Ейми в палатката си и й сложи железния нашийник който често носеше в Калифорния. Той завърза единия край за койката си, но това беше чисто символичен жест; тя можеше да я измести без никаква трудност, стига само да поискаше. Накара я да обещае, че ще остане в палатката.

Тя му обеща. Той понечи да излезе от палатката и в този момент тя му сигнализира, Ейми обича Питър.

— Питър обича Ейми — отвърна усмихнат той. — Всичко ще бъде наред.

Елиът сякаш се потопи в някакъв друг свят.

Червеното нощно осветление едва мъждукаше, но в проблясъците на лагерния огън той видя постовете с инфрачервените очила разположени по периметъра на лагера. Глухият пулсиращ ритъм на оградата под напрежение допълваше странната неземна атмосфера. Питър Елиът за миг осъзна колко нищожни бяха всички те — шепа наплашени до смърт човеци дълбоко в сърцето на тропическата гора на Конго, отдалечени на повече от двеста мили от най-близкото човешко селище.

В очакване.

Внезапно се спъна в някакъв черен кабел. После видя мрежата от кабели гънещи се по земята, стигащи до пушките на всеки пост. Той забеляза, че пушките бяха с необичайна форма, имаха прекалено тънка и източена форма, и че черните кабели продължаваха от пушките до едни квадратни механизми с тъпи предници монтирани върху къси триножници, разположени на равни разстояния из лагера.

Видя Рос близо до огъня да наглася магнитофона.

— Какво е това, по дяволите? — запита я той шепнешком, сочейки кабелите.

— Това е ОЛАН. Оръжия с лазерно насочване — отвърна му тя също с шепот. — Системата ОЛАН се състои от ОПУЛАН, оптични устройства с лазерно насочване, свързани към ССУ, скорострелни сензорни устройства.

Тя му обясни, че пушките на стражите всъщност представляват оптични устройства с лазерно насочване, свързани към скорострелни сензорни устройства разположени върху триножниците.

— Лазерният лъч се отразява от целта и огънят започва след като целта бъде опозната — обясни му тя. — Това е система разработена специално за война в джунглата. Скорострелните сензорни устройства са оборудвани със специални заглушители, така че врагът да не може да разбере откъде идва стрелбата. Внимавай само да не пристъпиш пред някое от тях, защото те реагират автоматично на телесната топлина.

Рос му даде магнитофона и отиде да провери акумулаторите захранващи защитната ограда на периметъра. Елиът хвърли поглед на стражите в мрака; Мънро му махна жизнерадостно. Елиът изведнъж проумя, че мъжете с инфрачервените очила и тайнствени оръжия го виждаха далеч по-добре, отколкото той тях. Изглеждаха като същества от друга вселена, потънали в джунглата на безвремието.

В очакване.

Часовете се нижеха един след друг. По целия периметър на лагера тишината бе пълна, нарушавана единствено от ромоленето на водата в рова. От време на време носачите си подвикваха тихо един на друг, шегувайки се на суахили; никъде обаче не се виждаха запалени цигари, защото апаратурата беше чувствителна към топлината. Мина единайсет, после полунощ, после един часът.

Той чуваше как хърка Ейми в палатката му; звукът се открояваше на фона на мекото пулсиране и жужене на оградата под напрежение. Хвърли поглед към Рос заспала на земята с пръст върху ключа за нощното осветление. Погледна часовника си и се прозина; и тази нощ нямаше да се случи нищо; Мънро явно бе сгрешил.

И в този момент долови звука на нечий дъх.

Стражите също го чуха, извъртайки мигновено пушките си в мрака. Елиът насочи микрофона на магнитофона към звука, но беше трудно да се определи точното му място. Свистящите звуци сякаш долитаха едновременно от всички части на джунглата, понесени от нощната мъгла, меки и всепроникващи.

Следеше как играят стрелките на индикаторите за силата на звука. В следващия миг се забиха дълбоко в червеното и до ушите му достигна глух тътен, последван от силен плясък на вода. Всички го чуха; стражите вдигнаха предпазителите.

Елиът пропълзя с магнитофона до оградата и се втренчи към рова с водата. Гъстата зеленина зад оградата се движеше цялата сякаш обзета от вълнение. Хъхренето се усилваше. Дочу ромоленето на водата и видя дървен ствол проснат над рова.

Това значи е причинило тътена; прокарване на мост над рова. И в този миг Елиът разбра, че те страшно много са подценявали опасността, каквато и да беше тя, пред която бяха изправени. Той махна на Мънро, но Мънро вече му махаше бясно да се маха от оградата и сочеше недвусмислено към триножника до краката му. Маймуните колобус над главата му се разкряскаха още преди да се размърда и в този момент първите горили атакуваха.

Той мярна някакво огромно животно, определено сиво на цвят, да се устремява към него; Елиът се хвърли на земята; миг по-късно горилата се стовари върху оградата, изтръгвайки фойерверк съскащи искри и мирис на изгоряло месо.

Това беше началото на зловеща, безмълвна битка.

Изумрудени лазерни лъчи пронизваха въздуха, монтираните върху триножниците картечници издаваха едно меко тю-тю-тю-тю, куршумите излитаха в нощта, прицелните механизми виеха тихичко, дулата се въртяха и стреляха, въртяха и стреляха безспир. Всеки десети куршум беше трасиращ; въздухът над главата на Елиът се изпълни с бели и зелени ивици.

Горилите връхлитаха от всички посоки; шест от тях едновременно връхлетяха върху електрическата ограда, като бяха отблъснати с многобройни букети искри. Други зад тях продължиха самоубийствената атака, но пукотът на искрите и крясъците на маймуните колобус над главите им бяха най-силните звуци изпълващи въздуха. В следващия миг той зърна горили сред клоните на надвисналите над лагера дървета. Мънро и Кахега извиха дулата нагоре; безмълвните лазерни лъчи се впиха в гъстата зеленина. Той отново дочу хъхрещия звук. Извърна се и видя че още горили връхлитаха върху оградата, която бе замряла; тя вече не провеждаше ток.

И той проумя защо това съвършено и сложно оборудване не успяваше да отблъсне атаката на горилите; нямаше го грохотът на стрелбата. Изглежда същата мисъл бе хрумнала и на Мънро, защото той закрещя на суахили стражите да спрат стрелбата, и после извика на Елиът:

— Издърпай заглушителите! Заглушителите!

Елиът сграбчи черния удължител на дулото от първия триножник и го издърпа, псувайки; металът беше нажежен до червено. Мигът, в който се дръпна от триножника, оглушителен грохот изпълни простора и две горили рухнаха от дърветата, едната още жива. Тя се втурна срещу него докато той се мъчеше със заглушителя от картечницата на втория триножник. Късото дуло се извъртя и разстреля горилата от упор; горещата й кръв избликна от разкъсаните й гърди и обля Елиът. Той издърпа и заглушителя на третата картечница и се хвърли на земята.

Оглушителният грохот на трите картечници и облаците изгорял барут оказаха незабавен ефект върху горилите; те се оттеглиха в паническо бягство. Настъпи тишина, макар че стражите изстрелваха лазерни мълнии които караха картечниците върху триножниците да танцуват бясно в търсене на нови цели.

След няколко секунди движението им замря. Джунглата около тях беше притихнала.

Горилите си бяха отишли.