Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Congo, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Тодор Стоянов, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 50гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: Библиотеката на Александър Минковски
Издание:
КОНГО. 1996. Изд. Коала, София. Серия Крими. Превод: от англ. Тодор СТОЯНОВ [Congo / Michael CRICHTON]. Формат: 20 см. Страници: 320. Цена: 160.00 лв. ISBN: 954-530-004-3.
История
- —Корекция
- —Оправяне на грешни кавички от Мандор
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конго (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Конго.
Конго | |
Congo | |
Автор | Майкъл Крайтън |
---|---|
Първо издание | 1980 г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | научна фантастика |
Вид | роман |
ISBN | ISBN 0394513924 |
Конго (на английски: Congo) е роман на американския писател Майкъл Крайтън. Книгата е публикувана 1980 г. Сюжетът се концентрира около експедиция в тропическите гори на Демократична република Конго в търсене на залежи от диаманти. Книгата е филмирана през 1995 г.
2. Проблеми с В-8
— Искате да направя какво? — изломоти Том Сиймънс, притискайки слушалката между ухото и рамото си, докато се завърташе в леглото да погледне часовника на нощната масичка. Беше 3 часа след полунощ.
— Иди в зоологическата градина — повтори Елиът. Гласът му звучеше странно приглушено, сякаш идваше изпод вода.
— Питър, откъде се обаждаш?
— Някъде над Атлантика — отвърна Елиът. — Пътуваме за Африка.
— Всичко наред ли е?
— Всичко е наред — отвърна Елиът. — Но искам от теб да отидеш в зоологическата градина веднага още сутринта.
— И какво да направя там?
— Да запишеш на видео горилите. Опитай се да ги хванеш в движение. Това е много важно за дискриминантната функция; на всяка цена трябва да ги поразмърдаш преди да ги снимаш.
— По-добре да си го запиша, да не объркам нещо — каза Сиймънс. Той боравеше с програмирането на компютрите за екипа по проекта Ейми, и беше свикнал с всякакви необичайни молби, но не и с буденето посреднощ. — Каква дискриминантна функция?
— Използвай всяка свободна минута, пусни всички филми, с които разполагаме за горилите; всякакви горили, диви или такива в зоологическите градини или каквито още може да има. Колкото повече примери откриеш, толкова по-добре, но само да са в движение. А за сравнителна база използвай шимпанзета. Всичко, с които разполагаме за шимпанзетата. Прехвърли го на видео и го прекарай през функцията.
— Каква функция? — прозя се широко Сиймънс.
— Функцията, която сега ще си запишеш — каза Елиът. — Трябва ми една многократно променлива дискриминантна функция базирана на пълно изображение…
— Имаш предвид функцията базирана на разпознаването на изображения ли? — прекъсна го Сиймънс. Той беше писал функции за разпознаване на изображения, използвани при езиковото обучение на Ейми, които им позволяваха да наблюдават сигнализирането й двайсет и четири часа в денонощие. Сиймънс се гордееше много с програмата си; тя беше действително нещо много изобретателно.
— Структурирай си я както искаш — каза Елиът. — Просто ми трябва функция, която ще дискриминира горилите от останалите примати, като шимпанзетата например. Функция, диференцираща видовете.
— Да не си биеш майтап с мен? — запита Сиймънс. — Или си забравил, че това е проблем с В-8.
При разработката на компютърните програми за разпознаване на изображения така наречените проблеми с В-8 бяха най-трудните; цели екипи от изследователи бяха посветили години от живота си в опити да обучат компютрите да правят разлика между буквата „В“ и цифрата „8“ — точно защото разликата беше толкова очевидна. Но очевидното за човешкото око не беше очевидно и за скенера. На скенера трябваше да му се каже кое кое е, и специфичните за тази операция набор от инструкции се оказаха далеч по-трудни от всичко очаквано, особено при ръкописните символи.
А сега Елиът искаше програма, способна да прави разлика между сходните изображения на горили и шимпанзета. Сиймънс не можа да сдържи въпроса си.
— Защо? Та това е толкова очевидно. Горилата си е горила, а шимпанзето — шимпанзе.
— Не ме питай. Просто го направи — каза Елиът.
— Мога ли да използвам и ръста?
Горилите можеха много лесно да се различат от шимпанзетата; ръстът беше достатъчен критерий. Визуалните функции обаче не можеха да определят ръста освен ако не беше известно разстоянието от наблюдавания обект до регистриращата апаратура, също както и фокусната дължина на регистриращите лещи.
— Не, не можеш да използваш ръста — въздъхна Елиът. — Само морфологичните елементи.
Сиймънс въздъхна и той на свой ред.
— Благодаря ти много. А разрешителната способност?
— Трябва ми деветдесет и пет процентна доверителна граница при определянето на видовете, базираща се на по-малко от три секунди бяло-черно подвижно изображение.
Сиймънс свъси вежди. Очевидно Елиът разполагаше с трисекундно видеоизображение на някакво животно и не можеше да определи дали това животно е горила или не. Елиът беше виждал достатъчно горили от началото на научната си кариера, за да улови разликата; горилите и шимпанзетата бяха напълно различни животни и по ръст, и по външен вид, движение и поведение. Различаваха се помежду си така, както се различаваха и интелигентните обитатели на океана, да кажем делфините и китовете. Човешкото око беше далеч по-съвършен инструмент от всяка компютърна програма която можеше да бъде написана. И въпреки това Елиът не вярваше на очите си. Какво ли беше замислил?
— Ще се опитам, но няма да стане веднага — каза Сиймънс. — Човек не пише току-така за една нощ такава програма.
— Утре вечер я искам готова, Том — каза Елиът. — Ще ти се обадя утре.