Радой Ралин
Переправа

Какво ли през дългите походни дни не видяхме?

Какво има още да видим по нашия път!

До гуша ни беше дошло. Ала пак се не спряхме.

И ето, повторно на Дунав водите блестят.

 

Тук Дунав е друг — натъжен и ления. Монотонен.

И залезът гасне над Бездан. И вятър свисти.

И ний с часове преминаваме моста понтонен.

Люлее се мостът и лед по дъските блести.

 

По пътища лоши цял ден камионът те люшкал.

И ти си премръзнал — със нос, посинял от студа.

От време на време подпираш се с тежката пушка

и щом се подхлъзнеш — пропадаш всред тая вода.

 

И мислиш — да стигнеш до края не би имал сила.

Ще паднеш на сред път в дълбоката тъмна река.

Но от лодките девушка руска усмихва се мило,

от лодките девушка руска ти маха с ръка.

 

А ти не отвръщаш. По моста напред отминаваш.

И мостът се клати. И лед по дъските блести.

Ти мислиш: девойката руска да ли те познава?

И все ти се струва — за втори път виждаш я ти.

 

А Дунав шуми натъжен и ленив. Монотонен.

И сякаш водите му черни съвсем на текат.

И ти, и другарите твои по моста понтонен

вървите — и бавно пред вас приближава брегът.

 

1947