Радой Ралин
В шлепа

През нощта пипнешком като слепи

по смълчаната черна река,

претоварени плуват два шлепа

със муниции, с хляб и войска.

 

И настръхнал вълнува се Дунав.

Ще замръзне ли той на студа?

Вън е страшно — студено, безмълвно,

не се мярка едничка звезда.

 

Свети само в каютите бели,

по които през задух и дим,

върху пода едва сме се сврели,

и позъзваме още, и спим.

 

И на пода лежа и сънувам:

кораб… мачти… огромни вълни…

И със скърцащия кораб пътувам

за красиви, за мирни страни.

 

Вече спрели са всички гърмежи…

Вече никъде няма война!

Няма граници, телени мрежи

и свободна е всяка страна!

 

Утре заран пристигнем ли — кея

на пристана през ранния час

вместо гръм, вместо залп оръдеен

знамена ще развява за нас.

 

Ех, красива наша победа!

Нали всички я мислим така?

Не се стресвам и сънено гледам,

някой грубо ме сбутва с крака.

 

И се вдигам, а клепките лепнат

и сънят връз очите тежи.

Още малко — и стигаме — шлепът

вече срещния бряг приближи.

 

И от срещния бряг се възправя

на природата в снежния скут

Нови Сад, не насън, а наяве,

незаспал, вкочанясал от студ.

 

1947