Радой Ралин
Почивка пред Ниш

Вънка съмнало вече…

Още по-бял е снегът

и продължава далече,

край няма нашият път.

 

Слънцето слабичко свети,

скрито зад близкия склон.

Всички крайпътни дървета

сторват ни малък поклон.

 

Ние сме с още размътен

поглед от дългия сън.

Спирай, шофьоре, сред пътя,

да се разтъпчем навън.

 

Цяла нощ клинци ковахме.

У-у-у, че бе дълга нощта,

и във съня си видяхме

чудни и страшни неща.

 

Пръв след шофьора излизам.

Другите скачат след мен.

Вън на открито ни лизва

въздухът свеж и студен.

 

Всеки усмихнат, проветрен

трие очи със сняг.

„Ниш е на три километра“,

казва крайпътният знак.

 

1946