Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (47) (1352–1878)

Етапи

До края на XVIII век съпротивата на балканските народи срещу османското господство на Балканите носи белега на спомагателна акция: европейски държави (Австрия, Венеция, Папската държава, Испания, Русия) водят войни с Османската империя, а балканските народи се включват със свои сили в тия войни. От началото на XIX век вече не е така — националноосвободителното движение на Балканите става самостоятелен фактор в историческия процес, в балканските страни започва движение, което се развива независимо от Европа, а след това тя, Европа, предприема една или друга стъпка за намеса. През XIX век на Балканите се развива организирано националноосвободително движение, сега освободителните акции в един или друг район не са локални бунтове или изолирано явление, а водят към раздвижване на цели народи, стига се до големи въстания, които на няколко пъти като мощна лавина заливат полуострова.

Първият тур националноосвободително въстаническо движение на Балканите започва в самото начало на XIX век и трае 30 години. В центъра на събитията по това време са сръбските въстания от 1804 и 1815 г. и гръцкото въстание от 1821 г. Вторият националноосвободителен въстанически тур на балканските народи в Османската империя се развива през средата на XIX век. По това време съществува Гърция като независима държава, учредява се Сърбия като автономно княжество, укрепва автономията на Влахия и Молдова, признава се автономията и на Черна гора. Все по-актуален сега става въпросът за създаването на българска държавна организация, в центъра на въстаническите движения на Балканите от 30-те години насам се намират българските въстания. Третият тур е през 70-те години на XIX век, с който се слага началото на Източната криза от 1875–1878 г.

И така, ако съпротивата на балканските народи срещу османското нашествие и господство на Балканите до края на XVIII век се определи като „участие“, то през XIX век тя ще е „самостоятелно действие“. Балканските народи, разбира се, не „узряват“ едновременно за този обрат. През 1804 г. първи сърбите от Белградския пашалък се показват достатъчно „зрели“ да започнат голямо въстание преди и независимо от каквито и да било действия на Европа. Последват ги гърците със своето въстание от 1821 г. Българите по това време са все още на етапа „участие“, а албанците воюват на страната на Османската империя за потушаване на въстанията.