Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (38) (1352–1878)

Културно-просветна основа

Османското нашествие и последвалото неколковековно чуждо господство на Балканите става огромна пречка за нормалното културно развитие на балканските народи: средновековните културни центрове и школи са унищожени, просветните и културните дейци са принудени да търсят убежище в чужди страни, единствени средища на грамотност остават църквите и манастирите и съществуващите към тях килийни училища, а единствената литература — разни летописи и жития с ярко изразен религиозен характер. Настъпва период на пълен творчески застой, затваряне в кръга на манастирското преписвачество, което запазва книжнината и грамотността, наследена от миналото, но не допринася за културния възход на балканските народи.

Тази нерадостна картина се променя през XVIII–XIX век, когато настъпва време на културно-просветно възраждане на балканските народи: борба между светското и религиозното мислене, интерес към миналото, създаване на ново училище и разпространяване на светска просвета, формиране на национални литературни езици, пренасяне на идеите на европейското Просвещение на балканска почва, общ културно-творчески подем на балканските народи.

По-важните конкретни измерения на културно-просветните постижения на балканските народи от онова време очертават следната картина: