Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (46) (1352–1878)

Движещи сили

От разрушаването на чуждите империи, т.е. от собственото си освобождение, най-заинтересовани са самите балкански народи. Още с появяването си на историческата сцена балканските нации повеждат борба срещу чуждите империи за премахване на съществуващата социално-икономическа и политическа система с нейната средновековна идеология и култура, за национална свобода, за собствена национална държава. Тази борба се развива като националноосвободително движение на отделните балкански народи, което непрекъснато набира сили, за да стигне до създаването на националноосвободителни организации и формулирането на конкретни националноосвободителни задачи, до въвличането на най-широки слоеве от населението в националноосвободителната борба, до национална революция от широк мащаб.

Основната движеща сила на тази революция е селячеството. Като най-многобройна част от населението, която носи при това главната тежест на чуждия икономически и националнополитически гнет, то се включва в борбата за национално освобождение и създаване на собствена национална държава с надеждата, че едновременно със сриването на чуждото господство ще се установи по-справедлив социален ред в аграрните и обществените отношения. Участието на селячеството в борбата я превръща в общонародно дело.

Възникващата и възхождаща буржоазия на отделните балкански народи е класата, която на този етап единствена може да възглави и възглавява националноосво-бодителното движение. Възприела основните принципи на новото време за икономическа и политическа организация на обществото, тази класа върви заедно с народа си срещу средновековието, в това число и срещу чуждите империи. През XIX век тя е водеща сила във върхови моменти от развитието на отделните балкански народи и играе прогресивна, а нерядко и революционна роля. В повечето случаи обаче тя е твърде слаба. Освен това част от буржоазията, нейният най-богат горен слой, стои настрана от националноосвободителното движение или е против него, свързана е с господстващите класи и управляващите среди в Османската в Хабсбургската империя и не споделя народните въжделения за национална свобода, държавна самостоятелност и независимост.

Особено важна роля в националноосвободителното движение на балканските народи играе свързаната с народа интелигенция. Тя стои начело на борбата срещу средновековното мислене, като го замества със светска просвета, наука и култура. Интелигенцията е тази, която моделира целия духовен и политически живот на всяка нация, без нейната предварителна работа на научно-просветно-културното и националното поприще не би била възможна никаква революция, никакво голямо националноосвободително въстание. Тя развива националната идея и формира националноосвободителната идеология, нейни представители най-често стават организатори на въстанически движения или стоят начело на национални организации.