Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (39) (1352–1878)

Гърция

Културно-просветното движение тук започва твърде рано. Още през XVI век настъпва известно оживление в учебното дело. В основаната към Цариградската патриаршия Висша национална школа освен теологията се преподават светски науки — старогръцки език, риторика, философия, математика, астрономия. Патриарх Кирил Лукарис (първата половина на XVII век) открива гръцка печатница в Цариград, полага грижи за издигане на равнището на обучението в школата, изказва се за възприемане на говоримия гръцки език и като богослужебен, и като литературен език. Под влияние на европейската Реформация Лукарис се противопоставя на корупцията и развалата в православната църква, бори се против католическата пропаганда, внася елементи на рационализъм в дейността на патриаршията, за което заплаща с главата си — през 1638 г. е свален от патриаршеския престол и екзекутиран.

Новите идеи и знания, макар и в схоластична форма, проникват и зад стените на цариградската Висша национална школа. Откриват се училища с по-широка образователна програма в Атина, Месолонгион, Патмос, на о. Крит и пр. През втората половина на XVII век в Букурещ се основава т.нар. Висша академия, която дава образование на много видни гръцки и други балкански културни и политически дейци.

През XVIII век мрежата от гръцки училища, в които се преподават светски знания, бързо нараства — такива училища се отварят в Янина, на о. Корфу, в Мала Азия и пр. Развива се гръцка литература с ново, светско съдържание, която започва да измества предишната църковно-религиозна литература. Повежда се остра борба между патриаршията и църквата, от една страна, и идеите на тогавашната европейска философия, от друга. Църковната реакция насочва ударите си срещу свободомислието, волтерианството и идеите на Френската революция, но не се оказва в състояние да спре Просвещението.

Един от най-видните представители на гръцкото просвещение през XVIII век е Евгениос Вулгарис(1716–1806). Получил университетско образование и запознал се с идеите на френските просветители, Вулгарис развива активна педагогическа, научна и политическа дейност, ръководи откритата в Света гора през 1753 г. Атонска академия, популяризира волтерианството, работи като библиотекар и сътрудник на Екатерина II, издава брошури с патриотично съдържание и т.н. Друг голям представител на гръцкото просвещение е Адамантиос Кораис (1748–1833). Завършил образование във Франция и възприел идеите на свободолюбието и свободомислието, той развива значителна просветна и обществена дейност. Кораис осъжда духовенството, отправя остра критика срещу фанариотите и, потисниците, пропагандира принципите на модерното правосъдие, става борец за просвещение на народа на достъпен нему език. Според него политическото освобождение е немислимо без предварително духовно възраждане и освобождение.

Един от най-важните въпроси на гръцкото просвещение става въпросът за езика — създаване на духовни ценности на новогръцкия език или запазване на старогръцкия като литературен език. Възникват три течения: за запазване на старогръцкия език, за използване на простонародния говорим език и за компромис, т.е. приемане на говоримия език като основа, но при използване на някои стари гръцки думи и създаване на нови от старогръцки корени. Налага се третата линия, чийто най-силен застъпник е Адаматиос Кораис с многобройните си последователи.