Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (27) (1352–1878)

Под венецианска власт

Що се отнася до Венеция, то тя се изгражда като олигархическа морска република, чиято държавно-политическа уредба копират градовете под нейна власт. В най-голяма степен това се отнася до Далматинското крайбрежие с неговите острови и градове. В древността тази територия се населява от илирски племена (далмати). През първите векове от нашата ера Далмация е римска провинция, от VI до IX век е част от Византия, а след това влиза в състава на хърватската държава, респ. Унгария. Води се дълга борба за господство в Далмация, в която главни действащи лица са Венеция, Хърватия и Унгария. През първата половина на XV век окончателно се налага Венеция, която владее въпросните територии до 1797 г. Става дума за част от п-в Истрия в северната, Задар, Трогир, Сплит и Хвар в средната и Котор и Бар в южната част на Далмация. Всъщност само Дубровник с неговата околност остава извън обсега на венецианската власт в Адриатика.

В древността и през ранното средновековие населението на Далматинското крайбрежие е романизирано, а след идването на хърватите и сърбите на Балканския полуостров започва процес на неговото бавно славянизиране. От векове то се занимава с разни занаяти, мореплаване, търговия, риболов и др. Приморските градове се развиват като главни посредници в търговията с Италия, Венеция, Генуа, Флоренция и балканските страни, от което мнозина забогатяват и стават градски патрициат. Дребните търговци, занаятчии, рибари, изобщо „нисшите“ слоеве на обществото пък съставляват т.нар. пук, сиреч народа. Някои от представителите на патрициата имат имения извън градските стени, в балканския хинтерланд на Приморието, където живеят и работят селяните в условията на т.нар. колонатна система — обработване на земя срещу част от производството или определена сума пари в полза на земевладелците. Управлението в приморските градове държат в свои ръце изключително само гражданите, влизащи в състава на патрициата. Те избират от своята среда кнез (консул, приор, началник) като върховен представител на града. Съществувалите някога народни скупщини губят значение, градовете се развиват като самоуправляващи се комуни, в които главна роля играе т.нар. Велико (голямо) вече, съставено само от патриции.

Върховната си власт в Далмация Венеция упражнява чрез един свой „генерален провидур“ със седалище в Задар, който контролира и направлява дейността на местните автономни органи. Начело на градовете комуни се избира местен кнез, но не управлява сам — навсякъде присъства и назначен венециански представител, на когото обикновено принадлежи действителната власт. Селата във вътрешността на Далмация под венецианска власт също имат самоуправителни тела, селски старейшини и събори, но и те действат под венециански контрол. Освен това в полза на Венеция се плащат данъци, тя прибира и част от печалбите от търговията на далматинските градове. Чрез законодателни актове и административни мерки Венеция ограничава далматинската търговия, понеже е неин конкурент. От друга страна, Далмация е изложена на османско проникване от север, непрекъснато се водят войни, острови, градове и села често менят господарите си (венецианци или османци). И като краен резултат настъпва време на упадък.

Освен в Далматинското крайбрежие на Адриатика Венеция има свои владения и в Средиземноморието. На първо място тук следва да споменем остров Крит. Преди да мине под венецианска власт, и тази територия сменя много господари — римска власт (67 г. пр.н.е. — 395 г.), Византия (395–823), араби (823–961), отново Византия (961–1204). През 1204 г. кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход продават острова на Венеция. По това време той се нарича Кандия, по името на главния му град Кандак, основан от арабите. Венецианската власт тук се задържа повече от четири века, до т.нар. Кандийска война от 1645–1669 г. между Венеция и Османската империя. По време на тази война османците завладяват по-голямата част от остров Крит. Венеция запазва само три свои владения на острова, които губи в следващата венецианско-турска война, тази от 1715 г, когато на целия остров се установяват османско господство, османска администрация и тимарска система.

Много господари сменя и остров Кипър — Александър Македонски, Рим, Византия, араби, кръстоносци, венецианци, османци. През 1192 г. възниква отделно Кипърско кралство като творение на кръстоносците. Начело на това кралство са владетели от католическата династия Лузинян. Един от нейните представители, крал Петър I Лузинян (1357–1369), прави опит да съживи кръстоносната идея, огромен кръстоносен флот под негово командване потегля към Египет и през 1365 г. превзема Александрия. От това обаче е недоволна Венеция — Александрия е една от основните й търговски бази. През XIV–XV век Венеция държи под свой контрол Южен Пелопонес, острови в Йонийско море, има свои владения в Епир, в Албанското и Черногорското крайбрежие. През 1489 г. тя завладява и остров Кипър, но не за дълго — навсякъде средиземноморската империя среща османския натиск. През 1571 г. Османската империя завладява и остров Кипър, който става хас на великия везир, а от 1785 г. — санджак в Галиполския еялет. Наред с установяването на османска администрация се осъществява и значителна турска колонизация на острова.