Майкъл Крайтън
Сфера (6)

ТЕСТЪТ

Артър Левин, морският биолог, беше единственият член на групата, който Норман не бе срещал преди. Ето нещо, за което тогава не се досетихме, мислеше си Норман. Сметнали бяха, че предполагаемият контакт ще се осъществи на сушата, а бяха забравили очевидното — че ако космически кораб се спусне над Земята, най-вероятно е да попадне на водна повърхност, покриваща над седемдесет процента от планетата. От тази гледна точка, ясно беше че ще се нуждаят от морски биолог.

Какво ли още сме пропуснали, запита се Норман?

Когато откри Левин, той напрягаше мускули на една напречна греда. Левин идваше от Океанографския институт в Уудс Хол, Масачузетс. Ръкува се с влажна от пот длан. Левин изглеждаше доста подтиснат и не след дълго призна, че е хванал морска болест.

— Морска болест? И вие сте морски биолог? — учуди се Норман.

— Работя в лаборатория. На сушата. Където нищо не се движи постоянно. Защо се усмихвате?

— Съжалявам — рече Норман.

— Струва ви се смешно а, морски биолог, хванал морска болест?

— По-скоро нелепо.

— Не съм само аз — обясни Левин. Той погледна към океана. — Вижте там. Хиляди мили равна повърхност. И нищо друго.

— Това е океана.

— Тръпки ме побиват — каза Левин.

— И така? — запита го Барнс, когато се върнаха в кабинета. — Какво мислите?

— За кое?

— За групата, по дяволите!

— Това е съставът, на който се бях спрял преди шест години. Групата е добре побрана и доста способна.

— Искам да знам кой пръв ще се огъне.

— Защо трябва някой да се огъва? — запита Норман. Той забеляза, че по лицето на Барнс се стичат тънички капки пот. Капитанът очевидно също беше доста напрегнат.

— На хиляда фута дълбочина? — запита Барнс. — Обитаващи и работещи в тясна, пренаселена станция? Вижте, не става дума за отряд опитни флотски водолази, привикнали на дисциплина и умеещи да се владеят във всякаква ситуация. За Бога, аз говоря за тълпа учени! Искам да знам със сигурност, че всички те са здрави. И че никой от тях няма да се побърка.

— Не знам дали ви е известно, капитане, че психологията не е в състояние да даде подобна предварителна оценка. За това кой ще се побърка.

— Дори когато става дума за страх?

— Каквото и да е.

Барнс сбърчи вежди.

— Мислех, че сте специалист по страха.

— Моята тясна специалност е тревогата и бих могъл да ви кажа, съобразно личните характеристики, кой от членовете ще бъде подложен на екстремна тревога при стресови ситуации. Но не бих могъл да предрека кой би се огънал под влияние на стреса и кой би издържал.

— Тогава за какво ви бива? — възкликна ядосано Барнс. После въздъхна. — Съжалявам. Не искате ли да ги разпитате или да ги подложите на някакви тестове?

— Нямам никакви тестове — отвърна Норман. — Поне такива, които биха ни свършили работа.

Барнс въздъхна повторно.

— А какво мислите за Левин?

— Хванал е морска болест.

— Долу няма кой знае какво движение, така че ще се оправи. Какво мислите лично за него?

— Малко съм загрижен.

— И с право. Ами Хари Адамс? Толкова е арогантен.

— Да — кимна Норман. — Но това е за предпочитане.

Изпитанията бяха показали, че хората които най-добре се справят с натоварванията са от онези, които останалите не харесват и определят като арогантни, наперени, раздразнителни.

— Може би сте прав — рече Барнс. — А неговите прословути изследвания? Само допреди няколко години Хари беше един от ярките привърженици на СЕТИ. А сега, когато най-сетне попаднахме на нещо, той внезапно започва да се държи враждебно. Спомняте ли си публикациите му?

Норман не ги помнеше и тъкмо се готвеше да го каже, когато в стаята влезе един лейтенант.

— Капитан Барнс, ето фотографското увеличение, което искахте.

— Добре — рече Барнс. Той присви очи към снимката и после я остави. — А какво се чува за времето?

— Никаква промяна, сър. Сателитните съобщения потвърждават, че в района разполагаме с четирийсет и осем часа, плюс-минус дванадесет.

— По дяволите — възкликна Барнс.

— Проблеми? — поинтересува се Норман.

— Времето се разваля — рече Барнс. — Възможно е да евакуираме съдовете от повърхността.

— Това означава ли, че се отменя спускането?

— Не — поклати глава Барнс. — Потегляме утре, както бе решено.

— Защо Хари смята, че онова нещо долу не е космически кораб? — попита Норман.

Барнс погледна намръщен подредените пред него папки.

— Нека ви кажа нещо — поде той. — Хари е теоретик. А теориите са си само теории. Аз работя със солидни факти. Такъв факт например, е че долу има нещо дяволски странно и много старо. Искам да знам какво е то.

— Но ако не е космически кораб, тогава какво би могло да бъде?

— Нека почакаме докато стигнем долу — Барнс си погледна часовника. — Вторият модул на станцията вероятно вече е закотвен за дъното. След петнадесет часа започваме да ви прехвърляме. А дотогава ни чака доста работа.

— Почакайте малко, доктор Джонсън — Норман замря неподвижно, гол, усещайки допира на металическия оразмерител. — Още малко… чудесно. А сега можете да влезете във ваната.

Младият военен фелдшер отстъпи назад, а през това време Норман изкачи стълбите и надникна в басейна, напълнен догоре с вода. В мига, когато потопи тялото си в него, водата преля отвъд края.

— Това за какво е? — попита Норман.

— Съжалявам, доктор Джонсън, но ще трябва да се потопите напълно…

— Какво?

— Само за малко, сър…

Норман пое дъх, отпусна се под водата и почти веднага изплува.

— Чудесно, можете да излизате — каза фелдшерът и му подаде хавлия.

— За какво беше това? — повтори Норман докато изкачваше стълбичките.

— Измерване на общото тотално телесно съдържание на мазнини — обясни фелдшерът. — Необходимо ни е, за за да изчислим вашата сатхар.

— Моята сатхар?

— Сатурационна характеристика — поясни фелдшерът докато нанасяше нещо в бележника си. — О, Боже! — възкликна той. — Извън нормата сте.

— Хайде де.

— Тренирате ли, доктор Джонсън?

— От време на време — отвърна уклончиво той. Хавлията беше твърде малка за да я увие около кръста си. Защо ли тия от флотата използват такива малки кърпи?

— Пиете ли?

— От време на време — този път още по-уклончиво. А и какво друго да каже?

— Мога ли да попитам, кога за последен път сте приемали алкохол, сър?

— Не зная. Преди два или три дена — Сан Диего му се струваше безкрайно далеч. — Защо?

— Всичко е наред, доктор Джонсън. Да имате болки в ставите, колената и кръста?

— Не, защо?

— Случаи на загуба на съзнание, припадъци или причерняване?

— Не…

— Бихте ли седнали там, сър — фелдшерът посочи малко столче, до вграден в стената електронен прибор.

— Бих искал да ми обясните защо е всичко това — заяви Норман.

— Само гледайте в зелената точка, с широко отворени очи…

Усети рязък полъх в очите си и инстинктивно премигна. Макарата с милиметрова хартия се завъртя. Фелдшерът я откъсна и се загледа в нея.

— Благодаря, доктор Джонсън. А сега, ако обичате…

— Искам да получа от вас информация — рече Норман. — Искам да знам какво става.

— Разбирам, сър, но трябва да приключа с прегледа преди следващото ви съвещание в седемнадесет часа.

Норман легна по гръб, фелдшерът забоде по една игла в ръцете му, една в крака и последната — в слабините. Той извика от острата болка.

— Най-лошото мина, сър — успокои го фелдшерът. — Бихте ли притиснали с памук ето тук…

* * *

Носът му бе защипан с щипка, а в устата му пъхнат мундщук.

— Сега измерваме въглеродния двуокис — обясняваше фелдшерът. — Издишайте. Добре. Поемете въздух, издишайте…

Норман издиша. Гумената диафрагма пред него се изду, измествайки стрелката на скалата.

— Още веднъж, сър. Сигурен съм, че можете повече.

Норман не беше на същото мнение, но се подчини.

В стаята влезе друг фелдшер, стиснал гъсто изписан лист.

— Ето неговите телесни характеристики — рече той.

Първият фелдшер се намръщи.

— Барнс видя ли ги?

— Да.

— И какво каза?

— Каза че всичко е наред. Да продължаваме.

— Добре тогава. Той е шефът — първият фелдшер се обърна към Норман. — Поемете още веднъж, доктор Джонсън, дълбоко…

Опряха металния оразмерител на брадата и челото му. Усукаха метър около главата му. После поставиха оразмерителя между двете уши.

— Това за какво е? — попита Норман.

— За да ви направим шлем, сър.

— Не е ли по-лесно ако го премеря?

— Така го правим, сър.

Вечерята беше макарони и сирене, отдолу загоряла. Норман я блъсна встрани след няколко хапки.

На вратата се появи познатият фелдшер.

— Време е за съвещанието в седемнадесет часа — обяви той.

— Никъде няма да ходя, — отвърна Норман, — докато не получа отговори. Какво, по дяволите, правите с мен?

— Рутинно изследване преди дълбочинно натоварване, сър. Наредбите във ВМФ го изискват, преди да се спуснете долу.

— И защо да съм извън нормата?

— Моля, сър?

— Казахте, че съм бил извън нормата.

— А, това ли? Е, малко сте по-тежичък, сър, отколкото е предвидено в таблицата.

— Има ли някакъв проблем с моето тегло?

— Не би трябвало, сър.

— А какво показаха другите изследвания?

— Сър, здравето ви напълно отговаря на начина на живот, който водите.

— И мога ли да сляза долу? — запита Норман, надявайки се да получи отрицателен отговор.

— Долу ли? Говорих с капитан Барнс. Няма никакъв проблем, сър. А, сега, ако обичате, насам…

Всички останали вече бяха насядали в залата, с димящи чаши кафе пред тях. Норман се зарадва, че ги вижда. Отпусна се в креслото до Хари.

— Божичко, подложиха ли те на преглед?

— Ами да. Още вчера.

— Забиха ми в крака ей такава дълга игла — показа Норман.

— Наистина ли? При мен нямаше такова нещо.

— А караха ли те да дишаш с щипка на носа?

— И това не — отвърна Хари. — Изглежда, че към теб отношението е специално.

Норман си мислеше същото, но не му харесваха изводите. Внезапно се почувства уморен.

— И така, колеги, чака ни доста работа, а разполагаме само с три часа — обърна се към тях енергичен на вид човек и изгаси светлините. Норман дори не успя да го разгледа добре. В мрака се чуваше само гласа му. — Както знаете, законът на Далтон се отнася за налягането на парциални газове в смесена среда, или както е представено тук в алгебрична форма…

На екрана излезе първата графика.

PP = Ptot x %Vola

— А сега да видим как се изчислява парциалното налягане в абсолютни атмосфери, което е най-често използваният метод при…

Думите нямаха никакъв смисъл за Норман. Опита се да се съсредоточи върху потока от графики и таблици, но клепачите му натежаваха все повече и накрая заспа.

— …ще бъдете спуснати с подводница и когато достигнете станцията, налягането ще бъде повишено до тридесет и три атмосфери. До тогава вече ще сте преминали на смесени газове, тъй като над осемнадесет атмосфери е невъзможно да се вдишва земна атмосфера…

Норман престана да слуша. Тези технически подробности го изпълваха с досада. Отново задрема, като се пробуждаше от време на време.

— …кислородната интоксикация настъпва едва когато PO2 надхвърли 7 АТА за продължителен период…

— …азотна наркоза, при която ролята на анестетик играе азотът, ще възникне при атмосфера от смесени газове, ако парциалното налягане надхвърли 1.5 АТА, а плътността…

— …отворената дихателна система е за предпочитане, но вие ще използвате полузатворена система с флуктуация на вдишването между 608 и 760 милиметра…

Норман отново заспа.

Когато всичко свърши поеха към стаите си.

— Пропуснах ли нещо? — запита Норман.

— Нищо особено — отвърна Хари. — Ако не си падаш по физиката.

В тясната мрачна стая Норман веднага се отправи към леглото. Светещият часовник показваше 2300. Необходими му бяха няколко секунди за да осъзнае, че всъщност е 11 часа вечерта. Само след девет часа, помисли си той, започва спускането.

След това заспа.