Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sphere, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлиян Стойнов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 63гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
СФЕРА. 1994. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.12. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Sphere, Michael CRICHTON]. Предговор: Кутията на Пандора, Юлиян СТОЙНОВ — с.5–7. Художник: Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32. Печатни коли: 26. С меки и твърди корици и с подв. Страници: 416. Цена: 63.00 лв. — без подвър.; 73.00 лв. — с подвързия. ISBN: 1473.
История
- —Корекция
- —Добавяне на анотация (пратена от kokopetrov)
- —Добавяне
0200 ЧАСА
— Норман.
Гласът на Бет отекна в стените на пустия космически кораб.
— Къде си, Норман? Знам, че си някъде там. Чувствам те, Норман.
Норман влезе в кухнята, мина покрай масата с празните кутии от кола, сетне бутна масивната врата и излезе на мостика. Лицето на Бет го гледаше от всички екрани на пулта, повторено поне дузина пъти.
— Норман. Знам къде си бил досега. Бил си в сферата. Така ли е, Норман?
Той притисна с длан пулта, надявайки се да изключи екраните. Нищо не се получи, изображенията продължаваха да го гледат.
— Норман. Отговаряй, Норман.
Заобиколи пулта и се отправи към шлюзовия отсек.
— Нищо няма да спечелиш, Норман. Сега аз командвам. Чуваш ли ме, Норман?
Норман спря в шлюза, затвори шлема и пое от сухия, хладен въздух на бутилките. Заслуша се в собственото си дишане.
— Норман — продължаваше Бет в шлемофоните. — Защо не отговаряш, Норман? Страхуваш ли се, Норман?
Това непрестанно повтаряне на името му го подразни. Натисна бутона и отвори шлюза. Отдолу нахлу черна вода и започна бързо да се покачва.
— А, ето те, Норман. Сега вече те виждам — и тя избухна в остър, писклив смях.
Норман се завъртя и забеляза камерата, монтирана горе на стената. Блъсна я с ръка.
— И това няма да ти помогне, Норман.
Приведе се, излезе през шлюзовия отвор и застана пред кораба. От двете му страни се простираха светещите куполи на теваковите експлозиви. Приличаха на осветителни тела на летище, но подредени от налудничав инженер.
— Норман? Защо мълчиш, Норман?
Гласът й беше трескав, изпълнен с безпокойство. Трябваше час по-скоро да я лиши от властта й над експлозивите, да прекъсне връзката й с тях. Стига да може.
Изключете се, помисли си той. Нека всички детонатори се изключат.
И в този миг мигащите червени лампи угаснаха.
Не е лошо, помисли си той, изпълнен с възторг.
След секунда сигналните лампи блеснаха отново.
— Не можеш да го сториш, Норман — рече Бет и се изсмя. — Не и с мен. Ще те победя.
Знаеше, че е права. Това беше изпитание на сила, чийто залог бяха експлозивите. Но този спор можеше да остане нерешен. Не това бе начинът. Налагаше се да измисли нещо друго.
Направи няколко крачки към и спря пред най-близкия експлозив. Конусът се оказа доста по-голям, отколкото си бе представял, висок бе четири фута, а най-отгоре мигаше червената лампа.
— Виждам те, Норман. Виждам какво правиш.
Върху сивкавата повърхност на конуса имаше печатен текст. Норман се приведе и го зачете. Лицевото му стъкло бе леко замътено, но все пак успя да различи отделните букви.
ОПАСНОСТ — ТЕВАКОВИ ЕКСПЛОЗИВИ
———————————————————————————————————————————
ВМФ — ЗА СТРОИТЕЛНО/ДЕМОНТАЖНИ НУЖДИ
ЗА ПРЕКЪСВАНЕ НА ДЕТОНАТОРНИЯ РЕЖИМ 20:00
ПРОВЕРИ В НАРЪЧНИК НА ВМФ/ТОМ В/512-А
ДА СЕ ПОЛЗВА САМО ОТ СПЕЦИАЛИЗИРАН ПЕРСОНАЛ
———————————————————————————————————————————
ОПАСНОСТ — ТЕВАКОВИ ЕКСПЛОЗИВИ
Отдолу пишеше още нещо, но с толкова ситни букви, че Норман не успя да го разчете.
— Норман! Какво си намислил с моите експлозиви, Норман?
Норман не отговори. Разглеждаше внимателно входния и изходния кабели, в долния край на конуса. Единият се проточваше по дъното към следващия конус, където също се виждаха два кабела.
— Махни се от там, Норман. Изнервяш ме.
Входен и изходен кабел.
Бет беше свързала експлозивите последователно, като крушки за коледна елха! Достатъчно е да откъсне един единствен кабел и ще разкачи цялата система. Той се пресегна и стисна изходящия кабел с ръкавица.
— Норман! Не пипай кабела, Норман!
— Успокой се, Бет.
Пръстите му се сключиха около гъвкавия проводник. Усещаше хлъзгавото пластмасово покритие.
— Норман, ако издърпаш този кабел ще взривиш експлозивите. Кълна се — всичко ще гръмне, Норман, ти, аз и Хари ще отидем по дяволите.
Не му се вярваше да е истина. Бет лъжеше. Изгубила бе контрол, в нея се криеше заплаха и отново го мамеше.
Норман дръпна с ръка. Чувстваше течащото по кабела напрежение.
— Не го прави, Норман…
Кабелът в ръката му бе съвсем опънат.
— Сега ще те изключа, Бет.
— За Бога, Норман! Защо не ми вярваш? Ще ни избиеш всички!
Той се поколеба. Възможно ли бе да казва истината? Какво разбираше тя от детонатори и експлозиви? Норман огледа сивкавия конус, който стигаше до пояса му. Ще почувства ли нещо, ако вземе че експлодира? Поне мъничко?
— По дяволите — произнесе гласно той.
И след това издърпа кабела от конуса.
Воят на сирената вътре в шлема беше толкова пронизителен, че той подскочи. В горния край на лицевото стъкло имаше миниатюрен дисплей с течни флуиди, на който мигаше предупредителния надпис „опасност“.
— О, Норман. Проклет да си. Видя ли какво направи.
Едвам различаваше гласа й над тревожния сигнал на алармата. По цялото протежение на кораба трескаво мигаха червени светлини. Норман се напрегна, очаквайки всеки миг да бъде пометен от експлозия.
Но в този момент воят беше прекъснат от дълбок, басов мъжки глас, който произнесе:
— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. СТРОИТЕЛНИЯТ ПЕРСОНАЛ НЕЗАБАВНО ДА НАПУСНЕ ЗОНАТА НА ВЗРИВА. ЕКСПЛОЗИВИТЕ СА АКТИВИРАНИ. ЗАПОЧВАМ ОТБРОЯВАНЕТО. ДВАЙСЕТ МИНУТИ.
На конуса блеснаха яркочервените цифри 20:00. След това се смениха от 19:59…19:58…
Същото изображение се появи и на миниатюрния дисплей върху лицевото стъкло на шлема.
Необходими му бяха няколко секунди, за да осъзнае какво всъщност става. Втрещен в мигащия конус, той прочете отново надписа:
ВМФ — ЗА СТРОИТЕЛНО/ДЕМОНТАЖНИ НУЖДИ
Разбира се! Теваковите експлозиви не бяха оръжие, предназначени бяха за строителни и демонтажни работи. Ето защо бяха снабдени с вградени броячи, с програмиран двадесет минутен предохранителен период, за да успеят всички работници да напуснат опасната зона.
Остават ми двадесет минути, помисли си той. Предостатъчно време.
Норман се обърна и пое решително към ДС-7 и миниподводницата.