Майкъл Крайтън
Сфера (47)

1100 ЧАСА

— Всичко е много просто — рече Бет.

— Експлозиви? — той посочи екрана. — Тук пише, че теваковата смес представлява най-мощният конвенционален експлозив, познат досега. Защо, по дяволите, ги разполагаш около станцията?

— Норман, успокой се — Бет постави ръка на рамото му. Докосването й го изпълваше с увереност. Той се поотпусна и усети близостта на тялото й.

— Първо трябваше да го обсъдим.

— Норман, не мога да рискувам. Нямам право.

— Но Хари е в безсъзнание.

— Може да се събуди.

— Няма да се събуди, Бет.

— Не мога да рискувам — повтори тя. — Сега вече сме готови. Ако от сферата се появи нещо, можем да взривим целия кораб. Заобиколих го от всякъде с експлозиви.

— Но защо и станцията?

— Защита.

— Каква защита е това?

— Повярвай ми, така е.

— Бет, опасно е да държим експлозиви в такава непосредствена близост.

— Не се безпокой, Норман, не съм поставила детонатори. Дори в експлозивите около кораба. Ще трябва да изляза и да ги монтирам ръчно — тя прегледа мониторите. — Реших обаче, преди това да поспя. Не си ли уморен?

— Не — рече Норман.

— Доста време не си спал, Норман.

— Не съм уморен.

Тя го погледна с любопитство.

— Аз ще наглеждам Хари, ако това те безпокои.

— Просто не съм уморен, Бет.

— Добре, — кимна тя, — твоя воля. — Бет вдигна ръка и отхвърли черните си коси назад. — Аз обаче съм като изстискана. Ще подремна няколко часа — тя се отправи по стълбата, нагоре към нейната лаборатория, после се спря и го погледна. — Искаш ли да дойдеш при мен?

— Какво? — каза Норман.

Тя се усмихна и го погледна с прям, уверен поглед.

— Чу какво казах, Норман.

— Може би по-късно, Бет.

— Добре. Както искаш.

Бет продължи нагоре, а тялото й се извиваше гъвкаво в плътно прилепналия комбинезон. Изглеждаше много привлекателна в него. Трябваше да го признае. Биваше си я.

В другия край на стаята, Хари похъркваше ритмично. Норман намести кутията с лед и се замисли за Бет. Чу стъпките й горе в лабораторията.

— Ей, Норман?

— Да… — той застана в основата на стълбата и погледна нагоре.

— Долу има ли други такива? Трябва ми чист — нещо тупна в краката му. Беше комбинезонът й.

— Да. Мисля че видях складирани в Б.

— Ще ми донесеш ли, Норман?

— Разбира се.

Норман се упъти към Б, чувствайки как в него се надига тревога. Какво ставаше? Всъщност, трябваше да признае, че разбира съвсем добре какво става. Но защо точно сега? Бет несъмнено беше жена, притежаваща огромна привлекателност. С мъжете обикновено се държеше уверено, енергично, прямо и дори гневно. Съблазняването, обаче, не беше типично за нея.

А ето, че сега го прави, рече си той, докато тършуваше в мъничкия склад за комбинезон.Ввърна се обратно в цилиндър Г и се изкачи по стълбата. Посрещна го странна, синкава светлина.

— Бет?

— Тук съм, Норман.

Той се изкачи и откри, че Бет се е излегнала по гръб, съвсем гола, а над нея грееше реотанът на кварцовата лампа. На очите си бе поставила тъмни очила. Тя изви тялото си към него.

— Донесе ли комбинезона?

— Да — рече Норман.

— Благодаря ти. Остави го тук, до креслото.

— Добре — той преметна комбинезона през облегалката.

Бет се отпусна назад под светлината на кварцовата лампа и въздъхна.

— Реших, че няма да е зле, ако се заредя с малко витамин Д.

— Да…

— И на теб няма да ти се отрази зле.

— А, сигурно.

Странно, но не помнеше преди да е виждал кварцова лампа в лабораторията. Всъщност, като че ли въобще нямаше подобна лампа в цялата станция. Беше прекарал доста време тук, но не помнеше подобно нещо. Норман понечи да се спусне по стълбата.

Стълбата също изглеждаше променена. Излята бе от някакъв черен шлифован метал, какъвто виждаше за пръв път. Това беше съвсем друга стълба.

— Норм?

— Само минутка, Бет.

Той изтича при пулта и натисна няколко клавиша. Смътно си спомняше, че в компютъра има такъв файл, нещо за параметрите на станцията. Накрая го намери:

ДЪЛБОЧИННА СТАНЦИЯ — 8 КОНСТРУКЦИОННИ ПАРАМЕТРИ:

5.024А Цилиндър А

5.024Б Цилиндър Б

5.024В Цилиндър В

5.024Г Цилиндър Г

5.024Д Цилиндър Д

Изберете едно:

Той избра цилиндър Г и на екрана се появи ново изображение. Норман посочи файла с чертежите. След това се зае да ги прелиства, страница по страница. Най-сетне откри подробния чертеж на биологичната лаборатория, на върха на цилиндър Г.

На чертежа съвсем ясно се различаваше масивна кварцова лампа, монтирана в задната част на лабораторията и то по такъв начин, че да се прибира към стената. Била е там през цялото време, но той не я е забелязал. Имаше още много подробности, които не бе забелязал — като, например, аварийния изход на извития като купол таван на лабораторията, втората сгъваема койка до входа, или черната шлифована стълба.

Паникьосал съм се, помисли си Норман. И това няма нищо общо с разни кварцови лампи и архитектурни чертежи. Няма нищо общо дори със секса. Паниката идва от там, че единственият човек освен мен на борда е Бет, а Бет се държи така, сякаш не е на себе си.

В ъгъла на екрана, мъничкият електронен часовник продължаваше да отброява времето назад и секундите се сменяха с агонизираща мудност. Още дванадесет часа, рече си Норман. Трябва да издържа само дванадесет часа и всичко ще бъде наред.

Беше гладен, но знаеше, че няма никаква храна. Беше и уморен, но нямаше къде да си легне. Както Д, така и цилиндър В бяха наводнени, а нямаше никакво желание да се качва горе, при Бет. Накрая се изтегна на пода, до койката на Хари. Беше студено и влажно. Дълго време сънят не го спохождаше.