Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sphere, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 63гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

СФЕРА. 1994. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.12. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Sphere, Michael CRICHTON]. Предговор: Кутията на Пандора, Юлиян СТОЙНОВ — с.5–7. Художник: Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32. Печатни коли: 26. С меки и твърди корици и с подв. Страници: 416. Цена: 63.00 лв. — без подвър.; 73.00 лв. — с подвързия. ISBN: 1473.

История

  1. —Корекция
  2. —Добавяне на анотация (пратена от kokopetrov)
  3. —Добавяне

СЛЕДВАЩОТО ПОСЛАНИЕ

След час, медузите изчезнаха също така мистериозно, както се бяха появили. Виждаха ясно тялото на Едмъндс, проснато на дъното, недалеч от станцията и полюшвано от течението. Водолазният й костюм бе изпъстрен с многобройни раздърпани отвърстия.

Наблюдаваха през илюминатора как Барнс и Тини Флетчър, нарамили допълнителни бутилки, приближават към Едмъндс. Когато я вдигнаха, главата й увисна назад безжизнено, а прояденото стъкло на маската чернееше.

Никой не проговори. Норман забеляза, че дори Хари бе забравил за своята припряност и стоеше съвсем неподвижно, загледан навън.

Барнс и Флетчър все още се въртяха около тялото. Над тях се издигаше поток от мехурчета.

— Какво правят?

— Надуват костюма.

— Защо? Няма ли да я донесат? — попита Тед.

— Не могат — обясни Тина. — Няма къде да я сложим. Продуктите от разлагането ще нарушат атмосферата.

— Все трябва да има някой затворен контейнер…

— Няма — отвърна Тина. — В станцията не се държат остатъчни продукти с органичен характер.

— Искаш да кажеш, че не са очаквали някой да умре.

— Точно така. Не са очаквали.

От многобройните дупки продължаваха да бликат пъргави струйки от въздушни мехурчета. Костюмът на Едмъндс постепенно се издуваше и растеше на размери. Барнс го пусна и той бавно се понесе нагоре, сякаш бе завързан за сребристия поток от мехурчета.

— На повърхността ли ще се издигне?

— Да. Със спадане на външното налягане въздухът ще продължи да се разширява.

— И после?

— Акули — рече Бет. — Най-вероятно.

След десетина секунди тялото се изгуби в мрака, отвъд пределите на светлините. Барнс и Флетчър изглежда все още го виждаха, защото стояха неподвижно с вдигнати нагоре глави. Флетчър се прекръсти. После двамата поеха обратно към станцията.

Някъде вътре зазвъня звънец. Тина изтича към цилиндър Г. Малко след това извика:

— Доктор Адамс! Още числа!

Хари скочи и се отправи към нея. Останалите го последваха. Никой не искаше да гледа през илюминатора.

---------------------1000000-100---1101---11110-11----10110
                                                       ¦
10000-11110-10010-100101-1010---11010-100-101011-1101 10010
 ¦                                                ¦    ¦
10000 11110-10010-100101-1010--11010-100--10101 1101 10101
 ¦     ¦                                   ¦      ¦    ¦
10010 11110 100--1000-1010-10000-11110 10100  11110 10000
 ¦     ¦                                   ¦      ¦    ¦
1000 10000  11110-100101--1110--110101   1001   11101 11110
 ¦     ¦     ¦                      ¦      ¦      ¦    ¦
10101 10101 10010 10010--110100  11010    11    11010 1000
 ¦     ¦     ¦    ¦          ¦      ¦      ¦      ¦    ¦
100000 10010 11  10000   00–11    100010  10000  11   100
 ¦     ¦     ¦    ¦                 ¦      ¦      ¦    ¦
11101 10110 110  110010-1101-101--11010   1010 100000 10000
 ¦     ¦     ¦                             ¦      ¦    ¦
11     11   10010-10111-110-11110-110-----10011 11010 100101
 ¦     ¦                                          ¦    ¦
11110 11110-1101--1101--100--100000-11--11011---11001 10101
 ¦                                                     ¦
101----10010-10110-100----11010-1010-1101-1000-11110--10000

 

 

Норман впери изненадан поглед в екрана.

За разлика от него, Хари пляскаше радостно с ръце.

— Великолепно — възкликна той. — Това страшно много ще ни помогне.

— Така ли?

— Разбира се. Сега вече разполагаме с възможност да се борим.

— Искаш да кажеш — да разшифроваме кода.

— Да, точно така.

— Защо?

— Спомняш ли си първото числено послание? Съвсем същото е като това.

— Нима?

— Разбира се — кимна Хари. — Само че е в двоичен код.

— Двоичен — кимна Тед и сръга Норман. — Нали ти казах, че двоичният код е много важен?

— По-важно е, че разполагаме с точното разстояние между отделните буквени символи.

— Ето копието на първото послание — рече Тина и им подаде разпечатката.

00032125252632  032629  301321  04261037 18 3016 06180821
32 29033005 1822 04261013 0830162137 1604 08301621 1822 0
33013130432

 

 

— Добре — кимна Хари. — Сега вече разбирате къде е проблемът. Ето вижте тази дума — нула-нула-нула-три-две-едно и така нататък. Въпросът е, как да разделя думата на отделни букви? Не можех да го реша, но сега вече знам отговора.

— И как?

— Ами, очевидно така — три, двадесет и едно, двадесет и пет, двадесет и пет…

Норман не разбираше нищо.

— Но откъде знаеш, че е така?

— Виж — рече нетърпеливо Хари. — Много е просто, Норман. Това е спирала, която се разчита отвътре навън. Само че числата тук са в…

Внезапно екранът се промени.

----------------------32--04--13--13--30--03--22
                                              ¦
     16---30--18--37--10--26--04--21---13     18
      ¦                                 ¦     ¦
     06   08--04--16--37--21--16--30   30     21
      ¦    ¦                       ¦    ¦     ¦
     18   30  06--16--30--18--37  08   29     16
      ¦    ¦   ¦               ¦   ¦    ¦     ¦
     08   16  18  32--26--25  10  13   26     30
      ¦    ¦   ¦   ¦       ¦   ¦   ¦    ¦     ¦
     21   21  08  03  00  25  26  10   03     08
      ¦    ¦   ¦   ¦   ¦   ¦   ¦   ¦    ¦     ¦
     32   18  21  26  03--21  04  26   32     04
      ¦    ¦   ¦   ¦           ¦   ¦    ¦     ¦
     29   22  32  29--30--13--21  04   26     16
      ¦    ¦   ¦                   ¦    ¦     ¦
     03   03  29--03--30--05--18--22   25     37
      ¦    ¦                            ¦     ¦
     30   30--13--13--04--32--03--21---25     21
      ¦                                       ¦
     05---18---22---04--26---10--13--08--30---16

 

 

— Сега по-ясно ли е?

Норман сбърчи чело.

— Виж, съвсем същото е — настояваше Хари. Виждаш ли? От центъра навън. Нула-нула-нула-три-двадесет и едно — двадесет и пет — двадесет и пет… То изобразява спирала, която се разширява от центъра навън.

— То?

— Може би изразява съжаленията си за онова, което сполетя Едмъндс — рече Хари.

— Защо го каза? — попита го Норман и впери поглед в него.

— Защото то очевидно се опитва да общува с нас — отвърна Хари. — Чрез най-различни способи.

— Кой е то?

— То, — обясни Хари, — може да не е кой.

Екранът се изчисти и след това се появи ново изображение. Този път цифрите бяха подредени кръгообразно, отново под формата на спирала.

— Ето — посочи Хари. — Съвсем ясно е.

— А откъде идва?

— Очевидно от кораба.

— Но ние не сме свързани с кораба. Как тогава включва компютъра и отпечатва това?

— Не знаем.

— Ами не трябва ли да знаем? — намеси се Бет.

— Не е необходимо — отбеляза Тед.

— Тогава защо да не опитаме да разберем?

— Няма смисъл. Виждаш ли, ако науката е достатъчно напреднала, за наивния наблюдател тя би изглеждала като магия. В това няма съмнение. Да вземем за пример някой от известните учени на миналото — Аристотел, Леонардо да Винчи, дори Исак Нютон. Покажете им най-обикновен цветен телевизор „Сони“ и те ще побягнат с писъци, убедени че става дума за магьосничество. Никой от тях няма да разбере какво вижда пред себе си.

— По-важното е, — добави Тед, — че няма никакъв начин да му обясним. Или поне това няма да е никак лесно. С други думи, Исак Нютон не би могъл да осмисли принципа на телевизията, ако преди това не е изучавал физика в продължение на няколко години. Необходимо ще му е да изучи всички предхождащи закономерности и открития — електромагнетизма, физиката на вълните и микрочастиците. Всички тези понятия ще са съвършено нови за него — един нов възглед за природата. А през това време телевизията ще си остава магия. Докато за нас е ежедневие. Тя е само телевизия и нищо повече.

— Искаш да кажеш, че се намираме в положението на Исак Нютон?

Тед сви рамене.

— Получаваме съобщение без да разбираме по какъв начин достига до нас.

— И не би трябвало да си дадем труда да узнаем.

— Струва ми се, — отвърна Тед, — най-добре да приемем, че не ще бъдем в състояние да разберем този начин.

Норман остана изненадан от увлечението, с което те се впуснаха в спора, забравяйки трагедията, на която преди малко са били свидетели. Те са интелектуалци, помисли си той, и за тях интелектуализирането е един вид защита. Спорове. Идеи. Абстракции. Концепции. Все начини да се скриеш от страха и тъгата, от усещането, че си попаднал в клопка. Норман разбираше добре чувствата им — той също не би имал нищо против да се отърве от собствените си опасения.

Хари разглеждаше намръщено спиралното изображение.

— Може и да не разберем как, но съвсем очевидно е какво то се опитва да направи. Търси начини да се свърже с нас чрез различни изображения. Фактът, че използва спиралата може би е от съществено значение. Може би смята, че ние мислим в спирали. Или пишем в спирали.

— Така е — съгласи се Бет. — Наистина, кой би могъл да каже що за странни същества сме ние?

— Ако наистина се опитва да се свърже с нас, — запита Тед, — защо и ние да не потърсим връзка с него?

— Добро предложение! — Хари щракна с пръсти. След това се наведе над клавиатурата. — Първата стъпка е ясна — заяви той. — Ще изпратим обратно оригиналното послание. Ще започнем с първата група числа, за начало ще вземем двете нули.

— Бих искал да подчертая, — каза Тед, — че предложението да осъществим контакт с извънземните принадлежи на мен.

— За всички ни е ясно, Тед — кимна Барнс.

— Хари? — попита Тед.

— Да, Тед — отвърна Хари. — Не се безпокой, идеята е твоя.

Той седна пред компютъра и написа:

00032125252632

Цифрите излизаха една по една на екрана. Настъпи пауза. Всички се заслушаха напрегнато в бръмченето на въздушните вентилатори и в далечния тътен на дизеловия агрегат. И не откъсваха очи от екрана.

Нищо не се случи.

Внезапно екранът побледня и се появи нова поредица от цифри.

0001132121051808012232

Норман почувства как космите по гърба му настръхват.

Нищо повече от серия числа върху монитора и въпреки това го побиха тръпки. Застанала близо до него, Тина потрепери.

— Той ни отговори.

— Невероятно — изрече Тед.

— Сега ще пробвам с втората група — предложи Хари. Изглеждаше съвсем спокоен, но въпреки това пръстите му не оцелваха нужните клавиши. Необходимо му беше известно време, за да напише:

032629

Отговорът дойде незабавно:

0015260805180810213

— Добре — рече Хари, — изглежда, че вече разполагаме с канал за връзка.

— Да — съгласи се Бет. — Жалко само, че не разбираме какво си казваме.

— Предполагам, че то знае какво казва — подхвърли Тед. — Само ние действаме слепешката.

— Да го помолим да ни обясни.

— Кое е това то, за което непрестанно говорите? — намеси се ядосано Барнс.

Хари въздъхна и нагласи очилата си на носа.

— Мисля, че в това няма никакво съмнение. То, — обясни Хари, — е нещо, което доскоро е обитавало сферата, а сега се намира на свобода. За него говорим.