Радой Ралин
Върхът

Тази нощ е жестока и хладна —

остър вятър в тревите звъни.

А луната — потопена ладия —

се клатушка в беззвездните вълни.

 

Сякаш проснат, изцъклен обесник

със раззината грозно уста —

тоя път се извива — надвесен —

и изпива с очи пропастта…

 

Ала ние вървиме нагоре

с буйна вяра в младата гръд,

дето, вдигнал челото си гордо,

ни примамва и вика върхът…

 

Там сега е високо, високо,

там да стигнеш ти трябват крила.

Но ще можем о звездните покриви

да докоснем нашите чела…

 

Да запеем с глас необятен

привет ведър, сърдечен, зелен…

Да почувстваме как на душата ни

в миг израстват огромни криле…

 

Затова ний се впускаме смело

и разбиваме с песен нощта.

Нека стигне навред безпределна

разжарената наша мечта.

 

Тази нощ — безсърдечна и хладна,

стръмнините, и те се боят.

Ала ние сме бодри и млади!

И ни вика, и мами върхът.

 

1940