Добри Чинтулов
Къде си вярна, ти любов народна?

Къде си, вярна ти любов народна?

Къде блестиш ти, искра любородна?

Я силен пламък ти пламни,

та буен огън разпали

на младите в сърцата,

да тръгнат по гората.

 

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,

противу турци да стоим насреща!

Да викнем всинца с глас голям

по всичкия Коджабалкан:

голямо, мало, ставай,

оръжие запасвай!

 

На пояс тънки сабли запашете,

за бащината си земя станете,

колете турски племена,

пълнете с техните тела

пространните равнини,

дълбоките долини!

 

За нашето отечество и слава,

за нашата свобода и държава

да си пролеем вси кръвта,

да си добием волността

от нашите тирани,

неверни мюсюлмани!

 

Байраци български навред да вдигнем,

към бога със краст във ръка да викнем:

о, наш създательо Христе,

я виж от ясното небе,

нашето мъчение,

дългото търпение.

 

Благослови ти нашето желание,

на тебе имаме ний упование,

подвигът да ни е осветен,

на твоя вяра утвърден,

на славното ти име,

предвечний божи сине!

 

Кога в български предели настъпим,

кога вразите си от нас изгоним.

Да се възвишат знамена

на българските рамена

от върха на Дуная

в Тесалия до края.

 

Кога свободата си ний доставим,

кога си имената ний прославим,

да видим всички мир тогас,

и ний да викнем всички с глас,

живейте православно,

в България държавно.