Марион Зимър Брадли
Повелителката на бурите (9)

9

Когато слязоха, Дорилис вече беше там с приемната си майка — Маргали, леронис на Владението — и посрещаше гостите. И за пръв път не носеше детски дрехи, а беше пременена като жена, с дълга синя рокля, бродирана със златни конци по ръкавите и около шията. Блестящата й червена коса беше сплетена отзад. Изглеждаше далеч по-зряла, отколкото беше в действителност. Донал си каза, че който я види за пръв път, лесно ще й даде петнадесет, дори шестнадесет години. Красотата на неговата сестра го порази, но не остана никак доволен от тази промяна.

Опасенията му се потвърдиха мигновено, защото Дарън примига смаян срещу Дорилис, когато й беше представен. Поклони се и целуна ръката й.

— Сроднице, за мен е неописуема радост да те срещна най-после. От думите на твоя баща се заблудих, че ме сгодяват за момиченце, а виждам прекрасна жена. Така си и мислех — никой баща не вярва, че дъщеря му е достатъчно пораснала.

Донал се напрегна от тревога. Защо Маргали е позволила тази глупост? Все пак господарят на Алдаран се бе погрижил да впише в брачния договор нерушимо условие, че сватба не може да има, докато Дорилис не навърши петнадесет години. И неведнъж подчертаваше пред брат си и сина му колко малка е дъщеря му, а появата й пред всички толкова преобразена обезсилваше доводите му. Донал съпроводи с мрачен поглед Дарън, който поведе Дорилис за първия танц.

Щом остана насаме с Маргали, той я попита каква е причината за това представление и възрастната жена поклати глава.

— Не стана по мое желание. Тя настоя. А не смея да я ядосвам, когато се заинати. Не по-зле от мен знаеш какво може да сполети човек, решил да попречи на Дорилис да получи желаното. Роклята е на вашата майка и макар че ми е тъжно да открия изведнъж колко е пораснало момичето…

— Тя не е пораснала! — изсъска Донал през зъби. — Приемният ми баща хвърли толкова усилия на вятъра, за да убеди господаря на Скатфел, че Дорилис е още малка! Маргали, тя е момиченце, защо да се лъжем?

— Да, знам, при това с твърде детински ум. Не исках да споря с нея точно преди празненството. Всички щяхме да усетим недоволството й! Понякога успявам да я разубедя за по-важните неща, но ако й налагам волята си за всяка дреболия, скоро ще престане да ме слуша. И има ли значение какво е облякла за годежа си, щом господарят е поставил условие да не се омъжва прекалено рано?

— Да, няма значение, но само докато приемният ми баща е здрав и силен. Споменът за тази вечер обаче може да ни изиграе лоша шега, ако нещо го сполети в близкото бъдеще. — Маргали нямаше да го издаде и все пак беше неблагоразумно да говори така за господаря на Алдаран. Донал сниши глас. — Нито Рейхъл, нито синът му ще се поколебаят дори за миг да наложат насила брака на едно дете, за да сложат ръка на Алдаран. Ако Дорилис се бе показала днес като дете — каквато всъщност е! — мнението на присъствалите тук все пак щеше да е пречка, макар и дребна, за такива кроежи. Гостите обаче я виждат пременена като дама, очите им ги убеждават, че е съвсем зряла и телесно, затова никой няма да пита за истинската й възраст. Ще приемат, че онези от Скатфел са имали право и толкова.

И Маргали вече изглеждаше обезпокоена, но се постара да потисне тревогата си.

— Донал, насила извикваш кошмари наяве. Няма причини да не вярваме, че господарят не ще живее още двайсетина години. Поне е сигурно, че ще опази дъщеря си да не бъде омъжена насила, преди да навърши посочените в закона години. Познаваш Дорилис. Днес й е хрумнало да си играе на дама с роклята и накитите на майка си, утре ще е забравила всичко и ще се гони из дворовете с останалите деца. Никой няма да се заблуди дали е пораснала или не.

— Милостива Авара, дано греша! — прошепна Донал.

— Няма защо да се измъчваш, момчето ми… А сега си спомни задълженията си към гостите. Много млади жени очакват с нетърпение да танцуват с теб, Дорилис също ще се чуди защо брат й я пренебрегва.

Донал се опита да се засмее безгрижно, когато видя как Дарън води обратно сестра му — бяха обкръжени от цяла тълпа младежи, дребни благородници от околните възвишения, гвардейци на Владението. Може и да беше вярно, че Дорилис само се забавляваше с тази игра, но твърде изкусно се представяше за много по-голяма, смееше се и флиртуваше, явно се наслаждаваше на ласкателствата и всеобщото възхищение.

„А приемният ми баща няма да я укори. Твърде много прилича на мама. И той се гордее с прекрасната си дъщеря. Защо да виждам само мрак в бъдещето, защо да се гневя, че тя си е намерила малко развлечение? Нищо лошо не може да й се случи тук, между сродници, а от утре несъмнено ще потръгне както каза Маргали — Дорилис ще препуска, вдигнала полата си, вързала небрежно косата си на опашка. Тогава Дарън ще я види каквато е…“

Донал потисна страховете си и се зае със задълженията си на домакин. Побъбри учтиво с няколко възрастни вдовици, потанцува с онези девойки, които другите пренебрегваха или просто не забелязваха, ненатрапчиво се изпречваше на пътя на онези досадници, които биха могли да поставят господаря на Алдаран в неудобно положение с нахална молба пред твърде много свидетели. Но когато и да потърсеше с поглед сестра си, виждаше я заобиколена от младежи.

Ставаше късно, когато и той най-после успя да танцува с Дорилис. Тя вече се беше нацупила по детски.

— Мислех си, че съвсем си ме забравил, братко. Остави ме на всички тези непознати!

Донал долови твърде силна следа от вино в дъха й и се намръщи.

— Колко изпи тази вечер?

Тя сведе поглед гузно.

— Маргали ми напомни да не пия повече от една чаша, но не е ли ужасно и на годежа ми да се държат с мен като с дете, което трябва да си ляга, щом притъмнее!

— Защото си точно такава — усмихна се Донал на замаяното хлапе. — Би трябвало веднага да повикам Маргали, за да те повери на твоята бавачка. Ще вземеш да повърнеш накрая, а да знаеш, и това не подхожда на една дама.

— Не ми се гади, много съм си весела — заинати се тя. — Хайде де, Донал, не ми се карай. Цяла вечер чаках да танцувам с милото си братче. Няма ли най-сетне да ме поканиш?

— Както желаеш, чия.

Дорилис беше изкусна танцьорка, но след минута се препъна в непривично дългата рокля и се облегна тежко на Донал. Опря глава в рамото му и се засмя.

— Ох, май наистина съм прекалила с виното… но всеки, с когото танцувах, искаше и да изпие по чаша с мен, а аз не знаех как да им откажа учтиво. Трябва да питам Маргали как се държи една дама в такива обст… обстоятелства — запъна се на трудната в момента дума и се закиска. — Донал, това ли е да се напие човек — вие ми се свят и ставите ми са като на връвчици, все едно съм кукла? Май ми харесва.

— Къде ли е Маргали? — Той се озърна, готов да скастри сурово небрежната леронис. — Дори, трябва веднага да те отведа при нея.

— О, за горкичката Маргали ли говориш? — Сестра му го гледаше с пресилена невинност. — Никак не е добре. Каза, че главата й се цепела от болка, накарах я да си полегне, докато й мине. — Отново се нацупи и добави: — Омръзна ми да се мръщи кисело, сякаш тя е господарка на Алдаран, а аз съм й слугиня!

— Дорилис! — гневно се озъби Донал. — Да не съм чул повече такива думи от теб! Маргали не само е леронис, но има и благороден произход. Тя е сродница на баща ти! И не ти е слугиня! Щом дом Михаил е преценил, че трябва да те повери на нея, значи си длъжна да й се подчиняваш, докато не станеш достатъчно голяма сама да отговаряш за постъпките си! Ти си много лошо момиче. Не бива да причиняваш главоболие на приемната си майка, нито да й говориш грубо. И виж какво направи — изложи се с това вино, като че си някоя мърла от конюшните. А Маргали не е тук, за да се погрижи за теб!

Въпреки сърдитите наставления беше като зашеметен. Досега Дорилис не бе обръщала дарбата си само срещу него, баща си и Маргали.

„Щом не позволява и на нея да я напътства, какво ще правим? Твърде разглезена е, вече никой не може да я наставлява…“

— Дорилис, срамувам се за теб, а татко ще бъде много недоволен, ако научи как си се отнесла с Маргали. Винаги е била добра и мила с теб!

Детето вирна брадичка.

— Аз съм господарката на Алдаран и ще правя каквото си поискам!

Донал само поклати глава слисан. Какво нелепо противоречие — изглеждаше жена, при това особено привлекателна, но си оставаше сприхаво хлапе, каквато беше всъщност.

„Как ми се иска Дарън да види сега глезлата, скрита под тази рокля и скъпоценностите…“

И все пак сестра му не беше обикновено дете. Вече го превъзхождаше със своя ларан, щом можеше да причини такива страдания на Маргали. „Може би само късметът ни е отървал засега от гръмотевичната буря, която би стоварил върху главите ни невъздържаният й гняв!“

Той горещо благодари на всички богове, че Дорилис поне не е надарена с телепатия и не разчита мислите му, както той успяваше понякога да проникне в умовете на другите.

Заговори по-кротко и умолително:

— Чия, не бива да оставаш сред гостите, щом си пила повече от разумното. Позволи ми да те заведа при твоята бавачка. Късно е, скоро и гостите ще си легнат или ще си заминат. Моля те, Дорилис.

— Аз пък не искам да си лягам! — фръцна се хлапето. — Ти танцува само един път с мен, а татко — нито веднъж. И Дарън ми обеща, че пак ще танцуваме. Ето го, идва.

Донал зашепна настоятелно в ухото й:

— Не можеш да танцуваш сега! Ще се спънеш и ще станеш за смях пред всички!

— Ами, няма! Дарън — обърна се тя към годеника си с лукавство, наглед породено от опита, — потанцувай с мен. Донал само ме гълчи, както правят по-големите братя, но не искам да го слушам повече.

— Само се опитвах да убедя сестра си, че веселбата продължи твърде много за толкова недорасло момиче. Дарън, може би тя ще се вслуша по-охотно в твоите думи, щом си бъдещ неин съпруг.

„Ако е пиян, няма да я оставя с него, дори с риск да се скараме пред гостите.“

Но другият мъж се владееше напълно.

— Дорилис — каза загрижено, — наистина е късно. Не мислиш ли, че…

Изведнъж откъм другия край на залата се разнесоха крясъци.

— О, богове! — промърмори Дарън, като се озърна. — По-малкият син на Сторн и онова пале от Дариъл Форст се счепкаха. Ще се сбият, а може и да размахат ножове!

— Трябва да отида при тях — каза намръщеният Донал.

Беше церемониалмайстор на приемния си баща и официален домакин на празненството. Стрелна с многозначителен поглед сестра си. Дарън го увери необичайно приятелски:

— Аз ще се грижа за нея. Ти върви да ги разтървеш, преди да е станало късно.

— Благодаря ти.

Донал забърза към увлечените в свадата младежи. Дарън беше трезвен и би трябвало той най-много да се постарае неговата годеница да не се държи прекалено скандално пред гостите. А чуваше как гласовете на двамата пред него звучат все по-свирепо. Принадлежаха към отдавна враждуващи родове. Донал обаче се бе научил да предотвратява най-лошото. Веднага се включи като арбитър в спора и незабелязано убеди всеки, че е на негова страна. После внимателно ги раздели. Старият господар на Сторн най-сетне дойде да усмири свадливия си син, а Донал отведе настрани Падрайк Дариъл. Мина време, преди вторият участник в скарването да поизтрезнее, но накрая се опомни, извини се за поведението си и потърси своите сродници, които се канеха да си тръгват.

Чак тогава Донал можа да огледа залата. Не видя никъде сестра си и се чудеше дали пък нейният годеник не я е убедил да се откаже от танците и да се върне в стаята си при бавачката.

„Ако има влияние над Дорилис, може би дори трябва да се радваме. Някои в рода Алдаран владеят заповедния глас, особено татко. Нищо чудно Дарън да си е послужил и с това последно средство, за да вразуми сестра ми.“

Но в същото време започна да го терзае лошо предчувствие. И сякаш за да засили страховете му, в далечината отекна гръм. Вече не можеше да чуе гласа на бурята, без да се сети за Дорилис. Каза си, че става смешен — нали в планините бе настъпил точно най-неспокойният сезон? И все пак се боеше. Къде ли беше сестра му?

 

Щом Донал се отдалечи, Дарън хвана годеницата си под ръка.

— Дамизела, бузите ти са се зачервили. Да не е от задуха в залата, защото има твърде много хора, или прекали с танците?

— Не… — Дорилис разсеяно докосна сгорещеното си лице. — Донал си мислеше, че съм пила прекалено, и започна да ми се кара. Сякаш още съм малката му сестричка, само дето не ме сложи да спя насила!

— Не изглеждаш като дете — усмихна се младият мъж и тя се притисна до него.

— Знаех си, че ще бъдеш на моя страна!

А Дарън си мислеше: „Защо ме залъгват, че е момиченце?“ Огледа възхитен стройното й тяло, подчертано от тясно прилепващата рокля. „Ами, дете била! И си мислят, че ще чакам безкрайно! Оня стар пръч чичо ми протака, за да й уреди по-изгоден за себе си брак, или пък се кани да обяви копелето от Рокрейвън за свой наследник.“

— Тук наистина е задушно — промълви Дорилис.

Той отново й се усмихна.

— Да излезем на терасата, ще се разхладиш.

Момичето се поколеба. Маргали често й бе повтаряла, че е неприлично да излезе от залата с друг мъж, освен сродник. Веднага си напомни виновно: „Но Дарън ми е братовчед и годеник!“

Тя вдиша хладния ветрец от планините над замъка и се облегна на парапета.

— Благодаря ти, Дарън. Радвам се, че съм далеч от онази тълпа вътре. Много си мил — добави толкова непринудено, че този път той я изгледа с изненада.

„Хм, има нещо детинско в нея, колкото и зряла да изглежда!“ За миг в ума му се мярна подозрението, че може да е малко слабоумна. И какво от това? Тя беше наследничка на Алдаран, а за него оставаше най-лесното — да я привърже към себе си, за да се възпротиви, ако сродниците й решат с хитрост да го лишат от полагащото му се по право. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ама че безобразие измисли чичо му — да чака четири години! Момичето несъмнено беше достатъчно пораснало за брак, всяка мисъл за отлагане му се струваше нелепа.

Още повече го улесняваха тези остатъци от детството в характера й. Стисна ръката й.

— Дорилис, няма мъж на света, който не би се държал мило с теб. А и аз не бях безкористен. Жадувах да остана за миг насаме с годеницата си! При твоята прелест любезната грижа не е задължение, а радост за мен.

Тя усети, че се изчервява от комплиментите му.

— Хубава ли съм? И Маргали така разправя, но тя е старица и не ми се вярва, че може да съди вярно за красотата.

— Ти наистина си прекрасна…

В петната светлина, проникващи от залата, Дорилис забеляза усмивката му. „Но той е искрен! Не е само от любезност!“ За пръв път почувства неясно силата си на жена, с която може да властва над мъжете.

— Казвали са ми, че и моята майка е била хубавица. Умряла, когато съм се родила аз. Дарън, ти виждал ли си я?

— Бях още момче тогава, но я помня. Смятаха Алисиана от Рокрейвън за една от най-привлекателните жени от Кадарин та чак до Стената около света. Някои даже разправяха, че била омагьосала баща ти, но защо й бяха магии, като имаше красотата си? Наистина много приличаш на нея. А имаш ли и нейния глас?

— Не знам. Наставничката ми по музика казва, че пея вярно, но още било рано да проличи ще бъде ли и гласът ми приятен. Ти обичаш ли музика?

— Май нищо не разбирам от тези неща — подсмихна се младият мъж и застана по-близо до нея. — Не гласът прави жената чаровна според мен. Чуй… Нали съм твой братовчед и бъдещ съпруг. Ще ме целунеш ли?

— Щом искаш — отвърна Дорилис отстъпчиво и му обърна бузата си.

Дарън пак се зачуди дали само го дразни или е глуповата. Хвана лицето й между дланите си и я целуна по устните, а ръцете му я обвиха в силна прегръдка.

Колкото и замаяна да беше, Дорилис за миг си възвърна предпазливостта. Маргали я бе предупредила да не допуска точно това. „Тя винаги гледа само да ми развали веселбата!“ Притисна се до тялото му, наслаждаваше се на усещането, започна да отвръща на целувките му. Нямаше дарбата да чете мисли, но силният ларан й позволи да долови смътно чувствата му, неговата нарастваща възбуда. Каза си, че сигурно е ужасно досадно за млад мъж като него да чуе, че трябва да се свърже с някаква непозната сродница, и се зарадва, че той я харесва. Беше твърде опиянена, за да разбира какво става, но когато пръстите му посегнаха да разхлабят корсажа й и се плъзнаха по голите й гърди, тя изведнъж се засрами и отскочи назад.

— Не, Дарън, държиш се непристойно! Наистина не бива да правиш това.

Усещаше езика си надебелял и чак сега си призна, че Донал е бил прав — пи прекалено много. Лицето на Дарън й се видя зачервено, той не искаше да я пусне. Хвана ръцете му и с цялата си сила ги бутна настрани.

— Недей, Дарън!

Чудеше се дали и той не е пиян.

— Няма нищо непристойно. Можем да направим сватбата, когато поискаш. Ще ти хареса да си омъжена за мен, нали? — Отново я придърпа към себе си, този път целувката му беше груба, настоятелна. Промърмори неясно: — Дорилис, чуй ме. Ако ми позволиш да те взема още сега, можем веднага да се съчетаем в брак…

Тя вече се плашеше. Извърна лице и се отдръпна. През замайването й се прокрадна съмнението дали беше благоразумно да излиза сама с него на терасата. Още беше достатъчно невинна, за да не е съвсем сигурна какво иска Дарън от нея, но поне знаеше, че не бива да му го позволи, а и той не би трябвало да я моли за това.

Стегна с треперещи пръсти корсажа на роклята си.

— И баща ми, и Маргали казват, че още съм невръстна за брак.

— А, за онази леронис ли говориш? Че какво знае за съпружеската любов една престаряла девственица? Ела, любима моя, целуни ме пак. Кротко, кротко. Сега аз ще те целуна… ето така…

Тя вече усещаше разпалената му страст в целувката и сякаш виждаше пред себе си друг човек — потъмняло от прилива на кръв лице, ръцете му не галеха, а опипваха и мачкаха.

— Дарън, пусни ме! Моля те, недей! — Гласът й глъхнеше от паника. — Баща ми много ще се разсърди. Махни си ръцете! Братовчеде, умолявам те!

Отблъсна го, но беше само едно замаяно от виното дете срещу отдавна съзрял силен мъж, при това трезвен. Замъгленият й ларан долови зверското му желание, непреклонността, дори оттенъка на жестокост.

— Не се боричкай — промърмори той. — Като свършим тук, баща ти с радост ще те даде веднага, а ти ще останеш доволна. Нали, малка моя хубавице? Ела да те прегърна…

Дорилис се поддаде на внезапния смразяващ ужас.

— Пусни ме, Дарън! Пусни ме! Татко много ще се ядоса, Донал пък ще те намрази. Пусни ме или ще викам за помощ!

Видя как очите му зейнаха яростно от заплахата и веднага отвори уста да изкрещи, но той я изпревари — едната му ръка запуши грубо устата й, с другата я придърпа пак към себе си. Изведнъж неудържимият гняв пламна у Дорилис. „Как смее!“ Тя се пресегна с мисълта си, както можеше да прави още от бебе, ако не искаше да я пипат, и го удари…

Ръцете на Дарън отскочиха от тялото й, той изръмжа от болка, зъбите му заскърцаха.

— Ах, ти, малка вещице, ще ти покажа аз!… — Ръката му се стрелна и я цапардоса с опакото на дланта, просна я почти в несвяст на каменните плочи. — На никоя жена няма да позволя такова нахалство! А и ти само се преструваш, че не ти се иска, просиш си още ласкателства и ухажване! Стига толкова, късно е за това!

Свлече се на колене до нея и задърпа дрехите си. Обезумяла от ярост и страх, Дорилис го удари отново, чу пронизителния си писък през оглушителния тътен и видя нетърпимия бял пламък, забил се в Дарън. Той се олюля с разкривено лице и падна тежко върху нея. Тя го избута настрани и се изправи — задъхана, стъписана, изтощена. Мъжът лежеше безчувствен, не помръдваше. Никога не бе поразявала друг човек така, никога… „Какво направих!“

— Дарън! — изхленчи момичето и коленичи до тялото. — Дарън, стани! Не исках да те нараня, но не биваше да ме награбваш така. Не ми харесва. Дарън! Дарън, лошо ли пострада? Кажи ми нещо!

Но той мълчеше и Дорилис изтръпна. Забравила за разрошената си коса и раздърпаната рокля, тя се втурна към вратата на терасата.

„Донал!“ Само тази мисъл остана в главата й. „Донал знае какво трябва да се направи! Искам да го намеря!“

А той чу мигновено уплашения вик на сестра си, макар да не беше отекнал в залата. Извини се припряно на стария приятел на дом Михаил, с когото си бъбреше, и закрачи към терасата, откъдето се носеше беззвучната молба.

„Онзи мръсник Дарън й е сторил нещо!…“

Отвори вратата и Дорилис почти рухна в ръцете му. Видя измъкналите се къдрици, развързания корсаж на роклята.

— Дори! Чия, какво стана?

Сърцето му заблъска внезапно в гърдите, едва не му прилоша. Богове, нима дори изрод като Дарън би се опитал да насили единадесетгодишно момиче?!

— Ела, бредила. Никой не бива да те зърне в такъв вид. Оправи си косата и бързо си завържи роклята.

Мрачно си напомни да скрие произшествието от баща им, иначе той би се скарал жестоко със сродниците си от Скатфел. Изобщо не му хрумна, че би могъл да извлече облаги за себе си от такова спречкване.

— Сестричке, не плачи. Сигурно е бил пиян и не е съзнавал какво прави. Сега разбираш защо младите жени не бива да пият толкова, че да се лишат от здравия си разум и да се оставят в ръцете на невъздържани мъже. Хайде, Дорилис, успокой се…

Тя се запъна.

— Ами… Дарън… аз го нараних. Не знам какво му стана. Още лежи там, изобщо не продумва. Започна да ме целува много грубо. Отначало и аз исках, но стана гаден, помолих го да спре, а той… той ме удари и… ядосах се… Извиках мълнията, но наистина не исках да пострада. Моля те, Донал, ела да видиш какво му е.

„Милостива Авара!“

Донал се задъха. Излезе със сестра си на терасата, но още преди да приклекне до тялото, знаеше какво ще види. Дарън беше съвсем неподвижен и трупът вече изстиваше.

— Мъртъв е, Дорилис. Убила си го.

Прегърна я със свирепата решимост да я защити от всички. Усещаше как тялото й се разтърсва от ридания като трепетлика насред буря. А над замъка Алдаран тътенът на гръмотевиците затихваше бавно.